Публикувана: 21 септ. 2008, 23:00 ч.
Последно мнение: 27 септ. 2008, 08:03 ч.

Проблем с 2 годишно момченце

2 660
23
1

21 септ. 2008, 23:00 ч.

Мнения: 2 039

Момичета, имам проблем със сина си. Ходи на ясла от 2 седмици, частна. Детето ходи с огромно желание, като го вземаме, не иска да си ходи, реве и прегръща какичките и госпожите. Казват ми в яслата, че е много послушен, добър, абе, любимец е там. Но... Като си дойде вкъщи, става страшно Sad

Неспирен рев, тръшкане, непокорство... Не иска да гушка, да целува, не иска да си играе с играчките си вкъщи, хвърля ги, блъска и истерясва пред 10мин без причина, да не говорим как ни бие. Нощем често плаче на сън, тръшка се в кошарата си, без дори да се събуди. Опитваме какво ли не, с добро, с лошо, с търпение, с нетърпение, но не става. И сега, вместо времето от 18ч. до като си легне да е време за нас, да се порадваме заедно, то е някакъв ад и мъчение.
Не знам какво става и как да се справя Confused

Моля ви за съвет Praynig

# 1 21 септ. 2008, 23:15 ч.

Върху лъчите на Слънцето.
Мнения: 1 992

Моето момченце тръгна на ясла от 17 септември. Ходил е само 3 дни, но с тази разлика, че той не иска да ходи. У дома положението е същото. Явно и при тези, които се чувстват добре там, и тези, които не приемат яслата, положението е тежко. Sad

Предполагам, че е заради промяната.

# 2 22 септ. 2008, 00:22 ч.

От възрастта е.След няколко седмица ще го израстнат.Бебешки пубертет.
Моят син е на 2,2г.Само до преди седмица иначе кроткото ми дете беше станало нетърпимо.Откакто стана на 2 години почна да се тръшка,да реве,да плаче насън и да се държи много непривично.Лекарката в детската консултация ни каза да не му обръщаме внимание,когато почне да ляга по пода и да пищи.Отнесли сме немалко псувни и критики от околните,обаче наистина помага.И на мен не ми е приятно детето ми да се въргаля по земята и да квичи като недозаклано прасенце,но явно единствено търпението помага.(Тапите за уши също).

# 3 22 септ. 2008, 08:52 ч.

София
Мнения: 1 223

Нормално е, все пак дечицата цял ден пазят поведение в ДГ и трябва да изпуснат "парата". За жалост и много възрастни се държат по сходен начин, когато са подложени на стрес на работното място Confused

Да не забравяме, че за децата тръгването на ДГ е като сблъсък с нова вселена - няма я мама, изведнъж им се налага да свикнат с много непознати деца и хора, да спазват нови порядки...
В нашият случай, много помагаше разходката след взимането от ДГ - обяснявах си го, като "плавен преход" на неутрална територия, межу двете различни среди.
Успех и дано бързичко да откриете "вашият" начин Peace

# 4 22 септ. 2008, 09:14 ч.

София
Мнения: 3 610

По-скоро е от промяната.И моя големия го правеше същото(без да е ходил с желание,ама хич),правеше го и когато е бил за 2-3 дни при някоя баба(въпреки,че с голямо желание ходеше).Явно им е трудно да се справят с непрекъснато променящата се обстановка,още не им е узряла нервната система,нали са си мъничета Laughing

# 5 22 септ. 2008, 09:32 ч.

Мнения: 9 814

При моето дете също имаше подобен процес на адаптация.
В яслата беше най-послушното, тихо и кротко дете, докато не затворехме външната врата на ДГ.
Още в двора почваше с номерата- истерия за всичко, постоянен рев и т.н.
Премина от само себе си. Просто детето го надрасна.

# 6 22 септ. 2008, 10:03 ч.

Мнения: 2 197

При дъщеря ми е същото. Тя ходи на ясла от 01.03. В яслата е абсолютно слънчице - послушна, прави всичко, което и кажат сестрите, не тича, не удря играчките и т.н. Връщат ми я със суперлативи от рода на "какво идеално дете". Да не говорим, че яде като невиждала и си спи в момента, в който я сложат в леглото. Точно 5 минути след като я взема от яслата детето се променя коренно - започва се едно тичане , тропане, хвърляне, удряне на хора и играчки, скачане и това без спиране до 23.00 часа.
Така че не мисля, че е временно явление. Явно децата като нашите, които "пазят поведение" в яслата след това си го изкарват в оставащото им до сън време. Че и с лихвите.

# 7 22 септ. 2008, 11:50 ч.

Мнения: 109

Аз мога да споделя какво правя с мчоето дете,но ти си реши дали е приемливо за теб тъй като мои близки смятат че позволявам повечко неща.

Като го взема от яслата тръгваме по тротоара и му казвам "Хайде сега мами тичай".Нашия хуква като невидял,но само по тротоара и ако се излъже по шосето бива върнат в правия път Wink

След което го питам какво иска той да прави и аз се съобразявам с желанието му като естествено съм си освободила предварително времето от други ангажименти и се занимавам единствено с него.Ако се разплаче за нещо или просто си мрънка му говоря тихичко и с най-голямата усмивка която мога да разпъна на лицето си и той така се шашка,че му се усмихвам вместо да се карам на белите му че просто спира и той почва да се чуди какво става hahaha

Карам му се само за неща с които си застрашава здравето или живота иначе го оставям да изпусне парата както намери за добре.По този начин просто спря да му е интересно да хвърля играчки,защото няма реакция от моя страна или му обяснявам спокойно,че като я счупи няма да получи друга.Отговаряше ми"Мама ще купи от магазина",но аз "Неее мама няма да купи друга"-и наистина не купувам да разбере че няма да има.

Стана малко разхвърляно но се надявам да си разбрала основното.За този тип поведение обаче трябва да си напълно спокойна Laughing

# 8 22 септ. 2008, 13:24 ч.

Мнения: 2 039

Много ви благодаря, момичета, за разбирането и споделения опит bouquet

За съжаление малкият все още не говори, сега, в момента проговаря.Нямам търпение да може да ми казва какъв е проблемът и да може да ме изслушва, иначе няма как да стане с обясняване.Явно наистина е период, който трябва да се израсте Peace

Може би пък не съм достатъчно търпелива и се ядосвам на бурните му прояви Rolling Eyes

# 9 22 септ. 2008, 15:32 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Ти си си наред, не се безпокой. Това е период и ще отмине, период на адаптация, на бебешки пубертет или пък 2 в 1. При нас е същото с по-малката, моят начин на справяне е игнор на истерията, каквото и да направи - рев, тропане с крак, тичане и пищене, и т.н. Ако не спре сама предупреждавам, че следва тайм аут и ако и тогава не спре, я извеждам от стаята за 2-3 минути (по минута за всяка година възраст на детето). Действа. Обаче да ви кажа пък тя как ме цака - тъй като вече сме без памрес, всеки път като и приложа тайм аут, почва да вика, че и се пика и аз нямам избор - извеждам я от стаята и я водя в тоалетната. След това вече е спокойна.

# 10 22 септ. 2008, 15:43 ч.

Мнения: 413

Детето ми е колкото твоето почти, с 8 дни разлика са. Simple Smile

И Вики е от две седмици на ясла.Там е най-послушното дете, но в къщи...за всяко нещо трябва да повторя около 20 пъти за да го направи.Преди да съм довършила тя вече ми казва "НЕ".Опитва се да се налага, дори посяга да ни удря.Е, не е постоянно, на моменти е.Не се тръшка, не изпада в истерии, но общо взето не слуша.
Имахме и друг проблем - будеше се по няколко пъти нощем със страшен рев и няма успокояване.По 1 час се дере, не дава да я пипна или гушна.Все едно не е там, сякаш не ме чува като й говоря.Чак ми беше страшно, просто се чудехме какво да правим.
Слава Богу вече 3-4 вечери не го е правила.Сякаш се успокои.
Колко приказки изприказвах, колко обяснявах...
Стрес си е за малките човечета, ново място , нови хора, нов режим...сигурно се чувстват изоставени на моменти.
Заедно с това сега с в период на т.нар. "бебешки пубертет"... ooooh!

Объркано стана, но като цяло исках да кажа, че вероятно детето го преживява по този начин.
Ще мине.Освен да проявим търпение и разбиране, колкото и да е трудно на моменти. Blush

P.S. И аз не съм от най-търпеливите... Embarassed

# 11 22 септ. 2008, 18:23 ч.

Мнения: 2 722

Преди 2 години минах през това за пръв път, другата седмица ще ми е за втори Mr. Green

Оцелява се.
Период е, а по мои наблюдения не зависи от това дали ходи с желание или не.
Ще отшуми, трябват ти само тапи за уши и здрави нерви.
Това го пиша сега, от позицията на претръпнала вече, но ако знаеш какво ми беше първия път ooooh!

# 12 22 септ. 2008, 19:12 ч.

Мнения: X

Нормалне период, зареди се с търпение. Цял ден са си сдържали емоциите малко или повече, не е, като при мама и вечер им избиват чевиите. Важното е ти да си спокойна, за да му помогнеш да мине през този период и да не променящ нищо от наложените до момента правила. Това, че ви бие хич не е хубаво, не му давайте.