Момичета, второто ми бебе се роди с увреждания на мозъка и почина наскоро, беше на 6 месеца 
. Много го обичахме всички, но милото не можа да се справи... Разбра се за увреждането след раждането, но не съжалявам, аз така или иначе пак щях да го родя. И то наистина беше страшно симпатично бебенце ...
Скърбим, тъжни сме, но се крепим, не допускаме да се отчаем...
А и сме отговорни пред здравото ни дете, което е на 2.5 г.
Та въпросите ми са два конкретни:
1) Напоследък изведнъж почнах да преяждам, все огладнявам и трудно се въздържам. Добре, че по принцип junk food не ядем, че щеше да стане страшно. Много е кофти, дори опасно, когато психическа болка се комбинира с неправилно хранене. Всмисъл да ядеш по някаква друга причина, различна от физическите ти нужди.
Ако някой е имал такъв проблем, моля да сподели...
Ама това почва да ме тормози, понеже след двете бременности на породени деца имам поне 10 кг за сваляне.
2) Въпрос към мамите, на които им е останало и живо/живи деца. Какво беше отношението ви към здравото дете, след загубата? Аз все повече му се радвам и оценявам това, че го имаме, че расте, че се развива... Но на моменти просто нямам сили да се занимавам пълноценно с него, а бих искала. То има нужда ... В такива моменти му намирам нещо интересно, с което да си се занимава, а аз просто се ровя в нета или нещо подобно ...
И не знам как да се справя с тези неща.
. Много го обичахме всички, но милото не можа да се справи... Разбра се за увреждането след раждането, но не съжалявам, аз така или иначе пак щях да го родя. И то наистина беше страшно симпатично бебенце ...Скърбим, тъжни сме, но се крепим, не допускаме да се отчаем...
А и сме отговорни пред здравото ни дете, което е на 2.5 г.
Та въпросите ми са два конкретни:
1) Напоследък изведнъж почнах да преяждам, все огладнявам и трудно се въздържам. Добре, че по принцип junk food не ядем, че щеше да стане страшно. Много е кофти, дори опасно, когато психическа болка се комбинира с неправилно хранене. Всмисъл да ядеш по някаква друга причина, различна от физическите ти нужди.
Ако някой е имал такъв проблем, моля да сподели...
Ама това почва да ме тормози, понеже след двете бременности на породени деца имам поне 10 кг за сваляне.
2) Въпрос към мамите, на които им е останало и живо/живи деца. Какво беше отношението ви към здравото дете, след загубата? Аз все повече му се радвам и оценявам това, че го имаме, че расте, че се развива... Но на моменти просто нямам сили да се занимавам пълноценно с него, а бих искала. То има нужда ... В такива моменти му намирам нещо интересно, с което да си се занимава, а аз просто се ровя в нета или нещо подобно ...
И не знам как да се справя с тези неща.
