Интересно ми е да споделите ва6ия опит по ?са....Има6е ли не6то .което повече да изпитате от 1я път?Толкова ли 6тасливи ли бяхте?Изоб6то вси4ки емоции свързани с този момент!Благодаря!
- Публикувана: 17 септ. 2008, 20:59 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2008, 21:45 ч.
как се по4увствахте ,когато родихте и видяхте 2рото си дете?
Хм,интересна тема...Почувствах огромна вълна от любов,примесена с гордост и облекчение,че всичко е наред.Обадих се плачейки на мъжа ми и му казах-имаме си момиченце,коте!Сърцето ми биеше ускорено,сълзите ми течаха..За пръв път през живота си плаках от радост...Второто ни дете беше желано и очаквано с много трепет и любов,вече бях майка и знаех какво да очаквам,бях така да се каже осъзната като родител и не се страхувах от тава,което ме очаква(за разлика от първия път 
)Незнам,трудно ми е да опиша с думи емоциите и чувствата,които изпитах тогава,но беше страшно вълнуващо.Според мен човек трябва да стане родител повече от един път,това изживяване не е за изпускане 
Чувствата,които изпитах бяха в пъти повече и по-наситени от първия път.
Понякога се улавям,че мисля как това повече няма да ми се случи(не плануваме повече деца)и ми става малко тъжно,защото тези мигове от живота са единствени и неповторими
)Незнам,трудно ми е да опиша с думи емоциите и чувствата,които изпитах тогава,но беше страшно вълнуващо.Според мен човек трябва да стане родител повече от един път,това изживяване не е за изпускане Чувствата,които изпитах бяха в пъти повече и по-наситени от първия път.Понякога се улавям,че мисля как това повече няма да ми се случи(не плануваме повече деца)и ми става малко тъжно,защото тези мигове от живота са единствени и неповторими
Бях по-щастлива. Всички емоции бяха по-осъзнати и по-силни от първия път.
Марти, това е моето мнение, напълно вярно!
Сигурно сте прави,вси4ки ,които се питаме това ще се уверим в думите ви ,когато се слу4и и нас Сега оба4е толкова много оби4ам сина си,така си го харесах ,когато го видях,4е смятам 4е това няма да се повтори.Предполагам е нормално да мисля така.От дуга страна пък съм стра6но 6таслива ,4е пак 6те усещам бебе в корема,пак ще преживея щасливи моменти и с 2рото 
Сега оба4е толкова много оби4ам сина си,така си го харесах ,когато го видях,4е смятам 4е това няма да се повтори.Предполагам е нормално да мисля така.От дуга страна пък съм стра6но 6таслива ,4е пак 6те усещам бебе в корема,пак ще преживея щасливи моменти и с 2рото
Определено всичко беше по-по-най, в сравнение с първия път! Тогава имах чувството , че ще предам Богу дух веднага след като родих, изпуснах всичко след самото раждане и дори смътно си спомням физиономията на бебчето, което ми показаха 
А сега... точно обратно... Самото раждане мина много бързо, аз бях "свидетел" на всичко, изпитах страхотни емоции при появата на детето, видях го такъв , какъвто... .даже и не съм си представяла. Не че изпитвам по-различни чувства, защото ми е второ дете, не, но просто при първото раждане умората беше много и просто нямах сили за нищо!
А сега... точно обратно... Самото раждане мина много бързо, аз бях "свидетел" на всичко, изпитах страхотни емоции при появата на детето, видях го такъв , какъвто... .даже и не съм си представяла. Не че изпитвам по-различни чувства, защото ми е второ дете, не, но просто при първото раждане умората беше много и просто нямах сили за нищо!
И аз се притеснявах в началото ще го обичам ли колкото първото ми дете и всякакви щуротии се мотаеха в главата ми. Но като го видях, ами няма такова щастие. Навита съм и на трето, стига да не се налагаше пак да ме порнат, иначе още сега...
Емоциите и чувствата не могат да се опишат, те трябва да се почувстват и преживеят. Думите са слаби, за да изразят такова нещо.
Емоциите и чувствата не могат да се опишат, те трябва да се почувстват и преживеят. Думите са слаби, за да изразят такова нещо.
