Американец или българин?

Не се обиждай, но въпросът е наивен. Отдавна не деля хората на "американци" и "българи."   Аз съм стигнала до заключението, че когато се избира партньор в живота, националността не е важна.  И сред американците и сред българите има свестни мъже  и много боклук, за съжаление.

По-важни са общи цели, разбиране по най-важните въпроси (например, колко е важно за тебе да работиш или не, как прекарвате свободното си време, кой колко време и енергия инвестира в брака--превод: ти ли ще си готвачката и чистачката и дали и двамата сте съгласни с това), уважение един към друг, да се поддържате емоционално и много други. Има една песен с рефрен, "In the end, only kindness matters."  Боя се, че разочарованието е неизбежно ако съпрузите се оценяват по гражданството им.

И ние сме по същият начин понякога, но честно казано и за секунда не съм се замисляла защо не съм се оженила за българин и това, че постоянно превеждам или го взимам с мен никога не ми тежи   Да ти имам и проблемите с две думи. То и за българин да си омъжена пак ще си имате различия, макар и не културни и пак ще има нелеки моменти.

Аз си мисля, че не бива да се подценяват културните различия. Все пак, това е нещо, с което сме израснали и от което никога няма да се отървем напълно. Говоря за привички, храна, общуване с родителите, и разбира се език. Естествено, зависи от човека, доколко се е интегрирал и какви са били очакванията му, когато е дошъл в САЩ, кога е дошъл и как се е оженил/омъжила, зависи от партньора дали приема с широко сърце чуждата култура, както и зависи, как са възпитани и семействата им, как ги възприемат. Интересното е, че различията започват да се проявяват, когато се появи първото дете. Защото точно тогава, човек започва да осъзнава ценността на собствената си култура и желанието си да я предаде на децата си. Например моя позната омъжена за руснак, израснала в религиозна среда, непрактикуваща много години и дори с леко презрително отношение към религията, изведнъж реши, когато им се роди детето да почне да ходи на църква. До такава степен, че не се пропуска неделя, ходи на църковни класове, среща се с майки от църквата основно и пр. Съпругът не е религиозен изобщо и определено беше изненадан от промяната.

Каквото и да си говорим, поне по мои наблюдения, браковете на чужденци с американци са успешни само, ако американецът е по-глобално скроен и няма проблем с различната култура и има интерес да я изучи, както и има интерес към света. САЩ е страна отделена от останалия свят и болшинството от хората не са пътували в чужбина и не чувстват и нужда да пътуват. Това е неоспорим факт, не казвам, че е лошо или добро, просто е така.
Иначе, ако ги сравняваме просто така - американци вс. българи, американците са 200-300 години напред в отношението си към жената. Но това говори за страната, като цяло, не само за мъжете. Не че са по-добри, а че има майки (и бащи), които ги възпитават така, училищни програми, които им обясняват за равнопоставеност, и по-късно - закони и обществени норми, които те знаят да спазват. Тъпаци има навсякъде, естествено.

Към авторката - виждам, че детето ви е още малко, възможно е затова да имате недоразумения. Първите месеци са най-трудните и много различия се проявяват. Не знам точно, какви са ви различията но е възможно да са на индивидуално ниво, не национално. Така че дай ви време да ги изгладите. 

Пробвай да го върнеш обратно в магазина, ако е още в гаранционен срок!

Превеждам, мъкна навсякъде, обяснявам и слушам обясненията му. Обичам го.

Боя се, че повечето хора отъждествяват нация с култура. С това не съм съгласна!  Има много социални слоеве в една държава, много съб-култури. Но дори да не говорим за социални среди. Тези, които са живели дълго или са дори родени в Щатите, знаят, че ако се преместят от Мишигън в Луизиана ги чака голям културен шок.  Социалната среда, моделът на семейство, личните убеждения за брака и връзки са по-важни от всичко друго. 

Наскоро чух въпрос от една американка: "Много го харесвам, но той е по-малко образован от мене. Да се омъжа ли за него?"  Въпросът за културните различия не е само въпрос за нации. (Между другото, аз питах приятелката ми дали обича по-малко образования си приятел).

А за това колко светлинни години са Щатите напред по отношение на жените.... Не знам как е в България, но тука жените все още получават по-малко от мъжете и мъжете все още получават повече повишения.  Стъкленият таван е истински. Не е "explicit,"  но е истински.

В България хем получават по-малко, хем и в лицето им се обяснява, че мъжете са по-качествени работници. "Смятате ли да раждате скоро?" е редовен въпрос на интервю за работа. По улицата   мъжете на висок глас дискутират какво имаш под блузата, а ако си недоволна от това, ти обясняват, че трябва да се радваш, комплимент било.

това специално не би трябвало ни най - малко да ти асоциира раздяла...но всеки сам си знае  ..помисли все пак, че може би и той самият или сем. му трябва да свикват на твоите
но, де факто исках да ти кажа... ако се беше омъжила за българин сега щеше да си пред въпроса: дали не събрках, че не се омъжих за чужденец
 с една товакоето,  го нямаме най ни липсва, доакто не го получим

Всичко си до човека и това как са го възпитали родителите му както са ти казали момичетата по- горе.

Пикси, съгласна абсолютно, но все пак разликата между Мичигън и Луйзиана е значително по-малка, отколкото между България и Мичигън. Естествено, че има американска и българска култура, това всеки ще ти го потвърди, както има и френска, и норвежка и мексиканска. Това са общи понятия. В браковете разликата е между това да си дошъл, като студент или по-рано, да си работил и да си си дал време да възприемеш местната култура и после да си се оженил; и това да си срещнал съпруга/съпругата си някъде, да сте се оженили и да сте дошли тук заедно, т.е. да не си имал време да възприемеш разликата самостоятелно и в по-млада възраст. 

Нямам представа, как точно си пристигнала в САЩ, но подозирам, че си от първата група, което е чудесно, защото сигурно си в по-малка степен раздвоена, между двете си национални самосъзнания. За такива, като мен, които за първи път стъпиха на американска земя на 27 г е значително по-различно, и въпреки, че не съм дошла заради брак, все пак бях много по-оформена, като характер, отколкото бих била на 21, да речем.

Това е за културните различия, иначе мога да кажа, че на пръсти броя свестните български мъже, които познавам и съм много доволна, че не съм омъжена за такъв. А и Хиър ти е казала, как стоят нещата, просто е малък ужас. И най-ужасното е, че всички го приемат за нормално, а ако речеш да кажеш нещо те обявяват за "тъпа лесбийка", да речем. Да не се обиди никой сега, омъжен за българин, моля  . Мнението ми за разликите между културите е базирано на лични наблюдения и опит и е възможно да не е статистически обосновано. 

Недоклатена феминистка. 

 

Аз също превеждам, също "мъкна" мъжът ми навсякъде с мен... но ми е приятно. А и той се опитва да понаучи български, старае се човекът.
Колкото и изморително да ми е понякога, си казвам, ами ако аз незнаех добре английски, нали и той щеше да ми превежда?
Разликата между бившият ми (българин) и сегашният ми съпруг (американец) е, че Дейвид никога не би ме напсувал, камоли на майка... нещо което ми е ужасно противно и поне всеки втори български мачо прави 
Има и много други плюсове, разбира се и всичките са в полза на американеца.
Но съм благодарна на родителите му, че са го възпитали такъв...

 От човек до човек има разлика  Може да случиш и на българин,с който сте корено различни и дори да говорите на един и същ език да не се разбирате на секундата  

Често ни се случва да мислим за едно и също нещо в един и същ момент,забелязвайки един и същи детаил,докато има периоди,в които аз изказвам перфектно структурирано изречение на неговия матерен език и той 10мин се опитва да разтълкува   е леко се поизнервям   ,но не се дължи на факта,че е чужденец,а че е МЪЖ!

В даден момент сме на 'една планета',но в други освен,че сме на различни даже се въртим и в противоположни посоки    

Аааа, и аз съм израстнала с убеждението,че италианците носели жените си на ръце   не е вярно   тези,които ги носят са малко,а и в България винаги е имало и такива мъже  

Хората се делят на мъже и жени,а не толкоз на националности!

ПП И ние в последните месеци на бременността и първите 6-7-8месеца с дечко,многоооооо се различавахме.....така се бяхме раздалечили и очуждили,че се чудех какво става....май е нормално и особено с първо детенце....многоооо търпение