Незнам от къде да започна, за да не е дълго. Семейството в което израстнах ме научи да се пазя и браня от хората, да съм мнителна и недоверчива, също и неуслужлива, защото се чувствам използвана. Това е примера - хитрост от най-близките, използване, грубо и неуважително, незачитащо отношение, добро отношение само когато искат нещо от мен... Няма да давам примери, за да не ви отегчавам. Сега, вече като голяма и самостоятелна от тях еденица ми е трудно да се оттърся от този модел и съм такава и към други хора, освен към мъжа ми и детето ми. Понякога това ми пречи на пълноценното общуване с приятели и колеги - не се доверявам, все си мисля, че имат задни мисли и нещо ще искат, за това са мили с мен на пример. Роднините ми спряха да се държат зле с мен след един грандиозен скандал, който им вдигнах и ги отсвирих, но след време когато се сдобрихме горчилката остана и тяхното лошо отношение и мнение към мен се чете в очите им. Станах затворена и неуслужлива до крайност към всички, и към тях най-вече, дори и след опит да изкупят вината си като правят добри дела към мен. Тежи ми , просто исках да споделя.k_
- Публикувана: 12 септ. 2008, 15:09 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2008, 22:36 ч.
Увредена психика?!
Мисля, 4е щом осъзнаваш, 4е прекалената мнителност ти вреди, зна4и си на една малка кра4ка от това да се промениш. 4овек бавно се отърсва от модела даден му от родителите, но постепенно ще изградиш собствено и, струва ми се на мен, определено по-добро "аз".
Моя съвет е да се опиташ целенасо4ено да се "отвориш" към дадени хора за да се убедиш, 4е не вси4ки са вълци и, 4е от правенето на безвъзмездно добро можеш да полу4иш огромно удоволетворение.
Моя съвет е да се опиташ целенасо4ено да се "отвориш" към дадени хора за да се убедиш, 4е не вси4ки са вълци и, 4е от правенето на безвъзмездно добро можеш да полу4иш огромно удоволетворение.
Мисля, 4е щом осъзнаваш, 4е прекалената мнителност ти вреди, зна4и си на една малка кра4ка от това да се промениш. 4овек бавно се отърсва от модела даден му от родителите, но постепенно ще изградиш собствено и, струва ми се на мен, определено по-добро "аз".
Моя съвет е да се опиташ целенасо4ено да се "отвориш" към дадени хора за да се убедиш, 4е не вси4ки са вълци и, 4е от правенето на безвъзмездно добро можеш да полу4иш огромно удоволетворение.
Моя съвет е да се опиташ целенасо4ено да се "отвориш" към дадени хора за да се убедиш, 4е не вси4ки са вълци и, 4е от правенето на безвъзмездно добро можеш да полу4иш огромно удоволетворение.
опитвам се да се отворя , и към някои приятелки успявам да бъда такава - добра и услужлива и доверчива, малко са още, но към най-близките ми роднини , които ме направиха такава все още не мога да забравя и да стана добра, въпреки, че виждам, че те започват да се стараят да се държат уважително към мен, но това ми костваше много години на депресии и поттиснатост, заради неумението им да излушват, да водят разговори без да укоряват, и аз не смея да споделям с тях абсолютно нищо. като гледам как в семейството на мъжа ми се споделя и говори искрено и открито ми става много тъжно, и започвам да се чувствам виновна, че аз с моето не мога. е, компенсацията на живота ми е че с мъжа ми го мога.
Е, на мен доста ми навреди пък прекалената доброта и доверие до наивност, която имах. Сега и аз станах от недоверчивите, но не ми е зле. По - добре се чувствам, малко повече се налага да ми се доказват хората около мен, но тъкмо си проличава отношението им. По добре да си живееш с едно наум и да те изненадат приятно, отколкото да ти забият нож в гърба при показано доверие.
Не ми пречи на контактите с хората, просто не се предоверявам и не се разкривам излишно.
Не ми пречи на контактите с хората, просто не се предоверявам и не се разкривам излишно.
Е, на мен доста ми навреди пък прекалената доброта и доверие до наивност, която имах. Сега и аз станах от недоверчивите, но не ми е зле. По - добре се чувствам, малко повече се налага да ми се доказват хората около мен, но тъкмо си проличава отношението им. По добре да си живееш с едно наум и да те изненадат приятно, отколкото да ти забият нож в гърба при показано доверие.
Не ми пречи на контактите с хората, просто не се предоверявам и не се разкривам излишно.
Не ми пречи на контактите с хората, просто не се предоверявам и не се разкривам излишно.
Е, никой не казва, 4е трябва да мине моми4ето в другата крайност. Но прекалената мнителност и ве4ния страх някой да не те мине вреди много и накрая 4овек вместо да си изпише вежди, си вади о4ите...
Има си техники за преодоляване на вечените, сковаващи отношенията с околните, страх и мнителност. Такива усещания и нагласа могат да направят живота на един човек "ад", и да го натоварят с много отрицателна енергия, която да излъчва. Осъзнавайки проблема си, не е лошо да се обърнеш към специалист.
Фактът, че осъзнаваш състоянието си, говори, че имаш здрав разум. Съдбата те е срещнала с добър човек и той те е харесал. Значи не си толкова лоша и увредена. Щом разговаряте с него, той много може да ти помогне. Наблюдавай как той се държи с вас и с околните и се учи от него. Опитай се да се сближаваш с хората, да контактуваш с тях. Но пък прекаленото допускане на колегите не е много добра идея, защото може да ти навреди на работата. Учи се от хората : някой хора са артисти и точно по този начин печелят позиции. Артист в добрия смисъл на думата. 
