Наблюдения върху приятелите

  • 2 445
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 175
Искам да споделя нещо, което тези дни ми прави впечатление..
Приятелите..като че ли не знаят как да постъпят..Относно семейната ми ситуация знаят само най-близките..Отсъствах последните 2 седмици и мъжа ми се беше видял с всичките през това време. Сега него го няма, а аз понеже си стягам багажите се виждам с тях за  последно..
Очаквах, че ще ме разпитват..защо, как и тн.. Но нищо. Само едно такова неловко усещане..общи, вяли разговори..тягостна картинка..
Бяхме се разбрали, че заедно ще съобщим и обясним на общите ни приятели  че се разделяме.
Но..явно не са ме дочакали. Мога само да предполагам чия версия е изведена на преден план.
Стана ми много тъпо..Едно такова - нито да се изкажеш, нито да се "защитиш"..
При вас как беше?

Последна редакция: чт, 11 сеп 2008, 23:28 от magarence

# 1
  • Мнения: 126
 При мен нещата стояха по следния начин: в продължение на близо 2 год. се разделяхме периодично ( на 10-15 дена) той си тръгваше с багажа. Накрая се стигна до там, че дори куфарите му стояха неразопаковани, готов за следващото си заминаване Simple Smile Приятелите ни вече бяха свикнали с нашите раздели, и при последното му заминаване всички очакваха, че отново ще се съберем....но на мен ми беше дошло до гуша и аз бях тази която реши да сложи край на това....И честно да ти кажа изобщо не съм мислила да давам обяснения на който и да било, истинските ми приятели знаеха каква е ситуацията и не ми се налагаше да обяснявам. Родителите ми винаги са ме подкрепяли за всяко едно нещо и това ми беше достатъчно. Не мисля че е нужно да даваш обяснения на всички и да им казваш причините за раздялата ви, просто казваш че решението е на двама ви и това е, каквото искат да си мислят, истинските ти приятели няма да повярват на неговите приказки ( ако е казал нещо ), а ще те подкрепят. Желая ти успех  bouquet

# 2
  • Мнения: 2 175
Да, за радост хората, които наистина добре ме познават изобщо не се промениха и ме подкрепят напълно..Дори родителите ми, които  са далече от реалната представа за мен, също..Дори настояваха за това..
Стана ми тъпо защото"общите" очевидно бяха "подгряти"..Никой не посмя нищо да ми каже..но си лечеше колко им е неловко..Е, трябваше ли да тръгна и аз да се обяснявам? Кой, какво, защо и тн..Не ми е до това..достатъчно ми е мъчително всичко..
Върхът беше снощи късно като получих мил и загрижен смс от една от тях..който обаче не беше предназначен за мен, а за мъжа ми.. Shocked

# 3
  • Мнения: 165
странна и съмнителна работа, ако питаш мен. при нас аз го оставих да ходи и да се обяснява на когото си иска  и както си иска. ако на някой му пука за нас (мен и детето) ще ме потърси поне за едното "как си", ако не - да си гледат работата и прав им път.

# 4
  • Мнения: 126
Неискам да ти се бъркам, но недей да се обясняваш на всеки, повярвай ми не е нужно. В повечето случай хората ги интересува интригата която се върти около теб, а не това как се чувстваш ти. Имах позната която ми звънеше в началото постоянно и беше много загрижена как съм... до в момента когато развода ми беше факт. От тогава не съм я чувала (близо 2 год) Simple Smile
А относно съобщението което си получила, спокойно можеш да върнеш едно съобщение от твое име че ТИ си ОК  Peace

# 5
  • Мнения: 2 175
О, тепърва имам да чувам злобни думи от всякъде..Ще бъда оплюта на макс..това ясно..
Всичките до един само до преди месец се скъсваха да ми звънят и да ме питат как съм (щото виждаха, че се стопявам застрашително)..а сега ни един не ме попита как съм..))

# 6
  • Мнения: 126
 Е, значи вече си разбрала за какво ти говоря. Peace Аз например изобщо не намирам смъсъла да се оправдавам пред хора, които са си направили мнение за мен от приказките на друг човек, имам предвид от приказките на бившия ми съпруг. Никой не е живял в къщата ми за да види за какво става въпрос, бившият ми имаше едно поведение пред мен и друго за пред хората. Беше идеалният съпруг в очите на повечето ми приятелки....но от страни както ти казвам нещата изглеждат по различен начин.  Сега се чувствам прекрасно, имам си страхотно момиченце, страхотни родители които ми помагат и приятели които между другото не са от времето когато бях женена, от него време ми останха само няколко човека с които от време на време се чувам. Така че мила изобщо да не ти дреме за това какви приказки ще чуеш, както са казва  " по добре в устата на хората от колкото в краката им" . Горе главата Heart Eyes

# 7
  • Мнения: 2 175
Беки, танкс!  bouquet

Тепърва ще ми става гадно и напечено, особено от осъдителните хорски погледи..
Но вече съм скочила в дълбокото, та да става каквото има..
Случилото се просто затвърждава усещането ми от години - никога не съм се чувствала на място тук..Намах нито усещане за дом, нито за приятели и среда..
Сега започвам на чисто..)

# 8
  • Мнения: 651
Това приятели ли са ти наистина или "семейни приятели" клонящи повече към добри познати с които заедно сте си прекарвали времето, защото "така правят хората". Я се замисли за ТВОИТЕ приятелки, онези които са само твои и са ти приятелки не за пред хората, а заради самата тебе. Съмнявам се че и те постъпват по същия начин.
Раздялата е чудесен начин да разбереш какви хора имаш наоколо. Аз самата понеже не понасям изкуствени отношения или проформа такива, нямах разочарования, защото хората с които общувах и преди си бяха и са "проверени", близки, сродни души и никой от тях не е мънкал неловко. Напротив- получих страхотна подкрепа, кураж  и разбиране. С приятелите на бившия не съм се напъвала да общувам поради горните причини и тяхното мнение въобще не ме е вълнувало. Общи приятели почти нямахме....ама ние и общ живот нямахме.... Joy

# 9
  • София
  • Мнения: 6 477
При мен беше лесно...сравнително....Понеже и ние се разделяхме дълго и мъчително и известно време се появявахме пред моите и неговите приятели заедно....Всъщност "общи" приятели нямахме...Всеки запозна другия с неговите приятели и така станаха общи! Проблемът по-скоро беше при неговите приятели - част от тях застанаха на моя страна и предполагам това е пообтегнало отношенията им....Това обаче не е мой проблем...

# 10
  • Мнения: 838
Истинските приятели-мои,негови ,общи виждат истината,а останалите-хич нямам зор да им обяснявам.

# 11
  • в страната на абсурдите
  • Мнения: 1 236
голяма работа кой как те гледал и какво си мислел!важно е ти какво мислиш !моичкият през цялото време е похождал,аз съответно научих последна и му сложих едни хубави рога и познай кой беше виновен пред познатите ни?ама не ми дреме кой какво мисли,защото идеални хора няма................... fiuuuuuu

# 12
  • Мнения: 251
При нас нямаше нужда да обяснявам  Laughing
Една седмица след, като ни каза да си ходим с малката се оказа, че има връзка с наша семейна приятелка ooooh!
Тя заряза мъжа си заради нашето БНД.
 Представете си, където сме яли и пили доста години заедно, как са реагирали общите ни приятели  Shocked
Сега аз съм виновна, че не искат да контактуват с него ooooh!

# 13
  • Мнения: 2 175
Уф..абе..гадно нещо е това раздялата..Ужасно мразя да се обяснявам, да разказвам..Изморително ми е..Срещам хора и им казвам, че всичко е нормално..
Щом е станало-значи има защо..Едно време е имало хубаво традиция - да се пише във вестника (то верно тогава е бил само 1)): "еди кой си и еди коя си обявяват годежа/сватбата си"..Нещо такова, но в смисъл - разделят се.. Rolling Eyes

# 14
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ако това бяха твои приятели щеше да се обясняваш
за мен и твоето чувство показва, че не са твоите приятели

имам приятелка то детинство със семейн проблем, дълго не я разбирахи заставах на страната на мъжа й
сега...не заставам на ничия страна, но пък и моето погрешно желание бе от лйбов към нея, не от друго.....но пътя към ада е постлан с добри намерения
но ти казвам това за да добавя, че макар захладняване на отношенията ни по някое време тъй като се обичаме - намерихме пътя една към друга....

Общи условия

Активация на акаунт