Публикувана: 11 септ. 2008, 22:43 ч.
Последно мнение: 27 септ. 2008, 15:48 ч.

изпадам в депресия

3 835
49
1

Гост

11 септ. 2008, 22:43 ч.

здравейте момичета
ако някои от вас следят мойте публикации в форума предполагам че вече знае че станаха 6 неуспешни месеци когато казах на моя мъж тази вечер че ми е дошло Hug

той ми предложи да се поразходим из Пловдив
отидохме да хапнем пица,но като чели всичко днес върви назад за мен
на където и да се обърнех се бременна виждах по едно време се разплаках че при мен още няма като ги гледам с тези сладки коремчета newsm45

но все си давам кураж нов месец, нов късмет
та моя въпрос е как се чувствате когато видите някоя бременна по улицата
аз се радвам на хората а ми кога ще се порадват на мен те Cry

# 1 11 септ. 2008, 22:49 ч.

пък и само да добавя свекървата само ме поглежда,майка ми се ме пита "аиде нямали бебе вече "
и аз само казвам има време ще стане но.................отвътре ми е #2gunfire

# 2 11 септ. 2008, 22:49 ч.

Видин
Мнения: 4 921

6 месеца - айде стига #2gunfire

Аз чакам от 2 години ама не съм тръгнала да рева по форумите #Cussing out

# 3 11 септ. 2008, 22:51 ч.

София
Мнения: 2 430

Не е нужно да "стреляш" естествено,че всички се радват като видят не само бременна жена ,ами и щастието в очите на хората.
А и 6 месеца не са толкова голям период,тук има момичета,които чакат много повече,не изпадат в депресия,и си дават кураж взаимно.

# 4 11 септ. 2008, 22:52 ч.

Мнения: 1 334

Когато видя бременна жена й се радвам,усмихвам се,защото това си е нейното бебче,нейното щастие.Това че при мен не се получават нещата,не е причина да изпадам в депресия.Всичко е в главите ни.Как ще мислим,дали ще сме щастливи или нещастни-всичко зависи от нашата настройка.И колкото повече се радваш на чуждото щастие,толкова по-скоро ти самата ще бъдеш майка.Така мисля аз поне.

# 5 11 септ. 2008, 23:01 ч.

Мнения: 3 453

miss_kapriss,
чувствата ти са напълно нормални! Не се оставяй да ти внемят чувство за вина! Naughty

Цитат на: Аnia в чт, 11 сеп 2008, 22:52

Когато видя бременна жена й се радвам,усмихвам се,защото това си е нейното бебче,нейното щастие.
Нормална реакция!
Това че при мен не се получават нещата,не е причина да изпадам в депресия.
Ти не изпадаш, ок, но не можеш да изискваш това и от другите, нали?След 6 месеца неуспешни опити, е нормално човек да се депресира /личен опит/. След година изпада в апатия, а след две....друга тема на разговор.
Всичко е в главите ни.
....Или в спермограмата, хормоните, проходимостта на фалопиевите тръби и прочее...
И колкото повече се радваш на чуждото щастие,толкова по-скоро ти самата ще бъдеш майка.
Всички се радваме на чуждото щастие, но имаме право да поплачем и за себе си!

Цитат на: Madam Stasita в чт, 11 сеп 2008, 22:51

А и 6 месеца не са толкова голям период,тук има момичета,които чакат много повече,не изпадат в депресия,и си дават кураж взаимно.

Не разбрах, има някакъв срок, в който човек няма право да се чувства смазан и депресиран ли? newsm78

# 6 11 септ. 2008, 23:02 ч.

Мнения: 4 302

Сигурно почти всички сме минали през тези чувства. Виждаш друга, радваш се и се чудиш " А аз кога? Sad

" и после някво гадно чувство като вина. На мен ми ставаше по-леко като си мислих, че аз не зная дали при тези хора е станало от първия път. Всеки си знае какво му е било на душата.
Всъщност момичетата са прави, шест месеца не са обезпокоително време опити, зависи все пак на каква възраст сте.
И колкото и да е трудно не се вторачвай да броиш колко месеца са минали. Попрочети тук в Библиотеката и си набави нужната информация, но не издивявай в цифри и графики.

# 7 11 септ. 2008, 23:03 ч.

Видин
Мнения: 4 921

Хоуп, поразгледай,моля те, мненията на тази потребителка и пак ще говориме.

# 8 11 септ. 2008, 23:07 ч.

Мнения: 1 334

Хоуп,мисля че леко съм останала неразбрана с думите си.Моите опити не са от 6 месеца,а от 1 година и 6 месеца.За всичкото това време мисля,че съм имала достатъчно време да се самоанализирам-кое,как,защо така го чувствам.Определено е имало периоди на отчаяние.Но открих,че това не ми помага....никак.А това,че всичко е в главата ни-нямах предвид,че причината да не забременяваме е в главата ни.Това просто няма как дори да си го помисля.Исках да кажа,че положителното мислене не е ултра изтъркан лаф,а настройка на собствените си мисли.

# 9 11 септ. 2008, 23:08 ч.

благодаря на всички ви но това че само 6 месеца не значи че нямам право на болка знам че имам много по тежки случаи и че са малко мойте опити но все пак

# 10 11 септ. 2008, 23:17 ч.

София
Мнения: 2 430

Hope,
вадиш ми думите от контекста,никой не слага срок за депресията,но преди да пуска теми,можеше да се поразрови тук там и да прочете!

# 11 11 септ. 2008, 23:20 ч.

Мнения: 3 453

Аnia ,
разбрах те и съм съгласна с теб, но нали се сещаш, че чувствата не са едно, от нещата, които контролираме.
Спомням си, че най-много болеше в началото. След диагнозата последваха манипулации и процедури - неуспешни. Последва умората, а после дойде апатията. Сега няма депресии, но и надеждата сякаш се отдалечи...
amanita ,
погледнах ги. Да, момичето е малко объркано, но хората не са еднакви. Единствено болката е еднаква.. Tired

Верчето е много права! Hug

miss_kapriss ,
защо не пишеш в седмичната тема? Там ще намериш подкрепата, която търсиш. Прочети статиите в Библиотеката, така ще си по-подготвена. Peace

Madam Stasita ,
за четенето те подкрепям с две ръце! Grinning

# 12 11 септ. 2008, 23:29 ч.

Мнения: 4 302

Момичета, острият тон не мисля, че е подходящ.
Все пак това е форум за взаимопомощ. Няма ценз за образованост по отношение на репродуктивна система. Помислете си колко неща не знаехте вие, преди да почнете и четете.
Понякога има потресаващо невежество, но факт е че пишат живи хора с техните си чувства.
Ако ви дразни потребител или тема - игнор.
И това, че някой не е наясно с термини като цикъл, овулация и т.н, не значи че го боли по-малко.
miss_kapriss, може би е по-добре да говориш сериозно с мъжа си. Натискът от страна на роднините и от негова страна е голям. То не е като да щракнеш с пръсти и да стане от раз. Е някой път и така става де, но това е друга тема. И не зависи от теб и няма за какво да се чувстваш виновна, че не можеш да го зарадваш. Като толкова е настоятелен мъжа ти, му обясни деликатно, че за бебе трябват двама и да ходи да си прави спермограма. Това е първото нещо, с което се започва диагностицирането на причините да не става бебето.

# 13 11 септ. 2008, 23:30 ч.

Мнения: 975

Да 6м не е дълъг период ,така че успокой се.Знам че боли ,но отчаянието и депресията няма да ти помогнат,бори се и успеха няма да закъснее.Дано скоро се сбъдне мечтата ти.

# 14 12 септ. 2008, 01:31 ч.

Мнения: 108

ЖЕНАТА Е ПРАВА ЗА СЕБЕ СИ.АЗ ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ СЕ ПРИТЕСНЯВАХ ЗА ТЕЗИ ДЕЦА(НЕ ЧЕ ИМАМ ПРОБЛЕМ ,А ПРОСТО ЕЙ ТАКА).НО ОТ ДРУГА СТРАНА ЗНАМ И МОГА ДА ДАМ СЪВЕТ ДА СЕ ОТПУСНЕ НАПЪЛНО.АЗ КАТО БРЕМЕННА ИЗОБЩО НЕ СЕ ЧУВСТВАХ ПРИВЛЕКАТЕЛНА КАКТО ИЗГЛЕЖДА ОТСТРАНИ-ИМА И ДРУГИ ПРИТЕСНЕНИЯ ТОГАВА И НЕ ОБРЪЩАШ ВНИМАНИЕ НА ФОРМИТЕ СИ Heart Eyes

.ЗА МЕН ИМА ПРОБЛЕМ И ТРЯБВА ДА СЕ РЕШИ,А НЕ ДА ЧАКАШ 5,6-10 ГОДИНИ ДА СЕ СЛУЧИ-ПРЕДПРИЕМАШ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ БЕЗ ДА СЕ ОТЧАЙВАШ ЕСТЕСТВЕНО И БЕЗ ДА ДАВАШ ОТЧЕТ НА КОЙТО И ДА Е БИЛО ЗА ДЕЙСТВИЯТА СИ.ПОЖЕЛАВАМ УСПЕХ НА АВТОРКАТА НА ТЕМАТА bouquet

Препоръчани теми

"Бременна ли съм?" - тема за бързи въпроси и отговори 63

548
Искам бебе

Пролет, птички, сбъднати мечти, греят вече две черти ! ~бебеправене 603~

405
Искам бебе

Тест за овулация - въпроси /тема 17/

117
Искам бебе

Нормална или извънматочна бременност?

Причина:

Причина: