Здравейте,реших и аз да пиша този път анонимно.Много ми се насъбра днес,много неща се казаха и станаха.В момента сме на гости на родителите ми и уреждаме един жизнено важен въпрос-всички сме изнервени до краен предел и това си оказа влиянието.Цяла нощ почти всички не сме спали.В крайна сметка нещата са към подобряване,но вчера си беше направо адски критичен ден-пиша толкова без информация,защото на мъжа ми сестра му влиза тук.По принцип мъжа ми е спокоен човек,рядко избухва,но днес майка ми-в най-напечената ситуация започна да го напада-мъжа ми и неговите родители,че все нашите ни помагат и сега ако не се бяха оправили нещата,те щяха да излязат виновни.Дето се вика-те нагазват в калта заради нас,а те щяха да излязат виновни в очите на всички.Та ...майка ми нападаше мъжа ми,аз й казвах да спре да говори,но тя си намилаше...и мъжа ми адски избухна-стана,започна да крещи да си събираме багажа и да тръгвам с него и че повече няма да стъпи у нас-чак ме хвана изодзад някак си и ме избутваше,като същевремено и той искаше да излезе навън от у нас.Нашите седяха и гледаха като втрещени-направо не знам-може да си помислят,че този човек ме бие,което никога не се е случвало.Не ме нарани по никакъв начин освен душевно-аз не взех ничия страна-молех му се около час навън да се прибираме у нас-казах му какви ли не неща как и техните ме изкарват извън нерви,но аз не съм излизала чак да си ходя 
ох не знам-накрая се прибрахме след многото ми молби,след малко си тръгваме към Пловдив,но...наистина усещането, което изпитвам в момента е тъга-ужасно съм тъжна и угорчена.Отдавна майка ми не харесва мъжа ми,понякога той си премълчава,но и аз така постъпвам с неговите родители-никога не съм крещяла-преглътвам си и им прощавам след време.Мисля,че мъжа ми и майка ми никога няма поне да се понасят-някак винаги са на различно мнение-как става и аз не знам-и двамата по принцип са добри хора,но...видят ли се-чак озлобяват-и някак си се обиждат дори без да искат и да го осъзнават. Но днес потънах от срам,честно да ви кажа- от поведението и на двамата.Не знам дали можете да ми помогнете-поне си излях мъката.Ще се радвам да ми пишат хора с подобни проблеми и ако все пак сте намерили някакъв добър вариант за спогаждане на мъжо и мама
ох не знам-накрая се прибрахме след многото ми молби,след малко си тръгваме към Пловдив,но...наистина усещането, което изпитвам в момента е тъга-ужасно съм тъжна и угорчена.Отдавна майка ми не харесва мъжа ми,понякога той си премълчава,но и аз така постъпвам с неговите родители-никога не съм крещяла-преглътвам си и им прощавам след време.Мисля,че мъжа ми и майка ми никога няма поне да се понасят-някак винаги са на различно мнение-как става и аз не знам-и двамата по принцип са добри хора,но...видят ли се-чак озлобяват-и някак си се обиждат дори без да искат и да го осъзнават. Но днес потънах от срам,честно да ви кажа- от поведението и на двамата.Не знам дали можете да ми помогнете-поне си излях мъката.Ще се радвам да ми пишат хора с подобни проблеми и ако все пак сте намерили някакъв добър вариант за спогаждане на мъжо и мама
-не мога вече да им туширам нападките 
на абсолютно същото мнение съм, точка по точка ..... и наистина, Тайно момиче, казваш "у нас" за място което всъщност не е "у вас", а "у моите родители".... замисли се над термина "отделно семейство", което всъщност се състои от теб, мъжа ти, децата ти, а не от теб, мама, тате, мъжа и децата, Как' Сийка ти го е подсказала още в първия пост