Нека си признаем. Всеки един от нас попаднал в тази тема на самотните родители си е задавал въпроса "Как стигнах до тук?", "Това ли заслужавам?", "Защо точно на мен се случи?" и още 100 подобни. Аз определено най-вече търсих причините в себе си. Често , а и до днес с задавам въпроси , свързани с това кое от характера или постъпките ми ме доведе до тук - на 30 години , смотна майка , и най-вече какво ме очаква , къде сгреших, какво да променя за да изляза от това , това ли искам за дъщеря си и прочие риторични и трудни въпроси .
Можем ли да се обърнем съвсем честно и дълбоко навътре в себе си и да открием НАШАТА ВИНА за да сме част от самотните родители.
А и дано признавайки си нашите си грешки , да предпазим много момичета / а защо не и мъжката част, която чете/ от повтаряне на нашите грешки.
И така........да дам първа "тон за песен":
Моите " грехове" :
1,Бясно преследване на кариера - И какво от това , че постигнах върха на моята кариера за няколко години , какво като си осигурих добри доходи , след като сега няма с кого да го споделя , няма с кого да си кажа една дума и лишавам детето си от бащина ласка , лишавам СЕБЕ си от .....толкова много нематериални неща , мигове, тръпки, преживявания
2,Да бъдеш силна жена - Наложи ми се , така ми се стече живота от 10 годишна , така протича и до днес. Но мъжете не се женят за силни жени. Не им трябват жени , които се оправят сами, които вземат решения и са по-силни от тях. Просто такава е природата на мъжа. Както ми каза един от Y племето - Аз искам жена боса , бременна и до котлона. Е , уви , не можах да бъда такава.
3,Прощавах - Да ме пита човек защо , тиквен медал нямам. А аз на всяко провинение казвах "Няма проблем" и преглъщах. Е, явно много / личи си по килограмите
/
4,Не се научих да мисля за себе си - голяяяяма грешка. Егоизмът в рамките на разумното е много важно нещо.
Засега това. Но ще продължавам да се питам и да си отговарям. А вие?
Можем ли да се обърнем съвсем честно и дълбоко навътре в себе си и да открием НАШАТА ВИНА за да сме част от самотните родители.
А и дано признавайки си нашите си грешки , да предпазим много момичета / а защо не и мъжката част, която чете/ от повтаряне на нашите грешки.
И така........да дам първа "тон за песен":
Моите " грехове" :
1,Бясно преследване на кариера - И какво от това , че постигнах върха на моята кариера за няколко години , какво като си осигурих добри доходи , след като сега няма с кого да го споделя , няма с кого да си кажа една дума и лишавам детето си от бащина ласка , лишавам СЕБЕ си от .....толкова много нематериални неща , мигове, тръпки, преживявания
2,Да бъдеш силна жена - Наложи ми се , така ми се стече живота от 10 годишна , така протича и до днес. Но мъжете не се женят за силни жени. Не им трябват жени , които се оправят сами, които вземат решения и са по-силни от тях. Просто такава е природата на мъжа. Както ми каза един от Y племето - Аз искам жена боса , бременна и до котлона. Е , уви , не можах да бъда такава.
3,Прощавах - Да ме пита човек защо , тиквен медал нямам. А аз на всяко провинение казвах "Няма проблем" и преглъщах. Е, явно много / личи си по килограмите
/4,Не се научих да мисля за себе си - голяяяяма грешка. Егоизмът в рамките на разумното е много важно нещо.
Засега това. Но ще продължавам да се питам и да си отговарям. А вие?
толкова ли е трудно да си признаеш грешките? 
