На мен ми предстои скоро раждане,не ме е страх(разбира се има известна доза притеснение),но ми е интересно как реагираха мъжете ви,когато им казахте,че великия и дългоочакван момент е настъпил? Имаше ли паника?
- Публикувана: 9 септ. 2008, 15:56 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2008, 11:47 ч.
Реакцията на мъжете ви, когато започна раждането?
При нас той ми каза, че моментът е настъпил 
. При мен започна с повръщане и коремни спазми (контракциите бяха точно като след хапване на развалена храна) и аз го убеждавах, че е от една баница на закуска, пък той твърдеше, че са контракции. Отидохме след дълго убеждаване от негова страна до болницата и се оказа, че имам 4 см. разкритие и почти постоянни контракции. После се опитваха няколко дни да забавят раждането и той звънеше през 15 мин. да ме пита как съм, та паникьосваше мен. А той определено се притесняваше, но не беше изпаднал в паника и се държеше (почти) нормално. За сметка на това, като ме извадиха от операционната и той ме видя на количката как се треса (от бързите вливания и от упойката ме тресеше), ревна. 
. При мен започна с повръщане и коремни спазми (контракциите бяха точно като след хапване на развалена храна) и аз го убеждавах, че е от една баница на закуска, пък той твърдеше, че са контракции. Отидохме след дълго убеждаване от негова страна до болницата и се оказа, че имам 4 см. разкритие и почти постоянни контракции. После се опитваха няколко дни да забавят раждането и той звънеше през 15 мин. да ме пита как съм, та паникьосваше мен. А той определено се притесняваше, но не беше изпаднал в паника и се държеше (почти) нормално. За сметка на това, като ме извадиха от операционната и той ме видя на количката как се треса (от бързите вливания и от упойката ме тресеше), ревна. 
първият път -беше следобед към 16 часа ,когато в къщи ми падна тапата.Нямах болки,не ми бяха изтекли водите,нищо....леко зацапване само.Спокойно му се обадих и казах ,че май бебка иска да се 
срещне вече с нас.Мълниеносно пристигна с колата ,обаче сме на пет минути пешком от АГ -то ,отидохме типик-типик за ръчичка и спокоен ход до болницата.Доки ме прегледа и каза -малко разкритие ,да си приготвям чантичката и довечера ме чака да се наспя в аг-то и да привдивжаме нещата напред.И пак обратно под ръка с леко шеговито настроение се върнахме двамцата ,приготвихме багажчето ,върнахме се в болницата ,целувка на вратата ,усмивка ..аз смело-смело се качих.......цяла нощ ми звънеше по мобилния през 20 минути,не можах да се наспя...явно рано ме бяха прибрали ,защото контракции йок.На сутранта ми спукаха водите ,системки..........и се почна.На обяд се появи сладката ми бебка....Веднага щом свършиха работата си с мен ,аз звъннах ...........няма да забравя никога този момент ,гласа му........ 
вълнуващо.
Вторят път -планово секцио-станахме , мъжлето ми направи снимки /на всичките съм ухилена ,сякаш съм яла нещо мнОООго смешно/ ,на етажа в болницата пак беше едно "фото Мексико",в стаята пак щрак-щрак....дойде доки ,айдееееееее секциото....като излязох от упойката видях най-любимите си лица до мен.Сред тях беше и щастливият татко на децата ми!!!
срещне вече с нас.Мълниеносно пристигна с колата ,обаче сме на пет минути пешком от АГ -то ,отидохме типик-типик за ръчичка и спокоен ход до болницата.Доки ме прегледа и каза -малко разкритие ,да си приготвям чантичката и довечера ме чака да се наспя в аг-то и да привдивжаме нещата напред.И пак обратно под ръка с леко шеговито настроение се върнахме двамцата ,приготвихме багажчето ,върнахме се в болницата ,целувка на вратата ,усмивка ..аз смело-смело се качих.......цяла нощ ми звънеше по мобилния през 20 минути,не можах да се наспя...явно рано ме бяха прибрали ,защото контракции йок.На сутранта ми спукаха водите ,системки..........и се почна.На обяд се появи сладката ми бебка....Веднага щом свършиха работата си с мен ,аз звъннах ...........няма да забравя никога този момент ,гласа му........ вълнуващо.Вторят път -планово секцио-станахме , мъжлето ми направи снимки /на всичките съм ухилена ,сякаш съм яла нещо мнОООго смешно/ ,на етажа в болницата пак беше едно "фото Мексико",в стаята пак щрак-щрак....дойде доки ,айдееееееее секциото....като излязох от упойката видях най-любимите си лица до мен.Сред тях беше и щастливият татко на децата ми!!!
Първия път си беше притеснен - аз стоях до последно вкъщи, не ми се ходеше да вися с часове в предродилна и си бях с доста болезнени контракции когато отидохме.
Втория път вече имахме опит
. Аз бях спокойна и той покрай мен - също. Не ме и болеше толкова, а и пак не бързах да ходя. В резултат - родих 40 минути след като ме приеха и то доста леко в сравнение с първия път. И понеже вече бях доволна и щастлива му се обадих и се пошегувах, че няма тоя ден да се ражда, да идва да ме прибира 
. Той се върза, горкия... 
. Не мога да ви опиша реакцията, когато в следващия момент му съобщих, че вече си има и дъщеря .
Втория път вече имахме опит
. Аз бях спокойна и той покрай мен - също. Не ме и болеше толкова, а и пак не бързах да ходя. В резултат - родих 40 минути след като ме приеха и то доста леко в сравнение с първия път. И понеже вече бях доволна и щастлива му се обадих и се пошегувах, че няма тоя ден да се ражда, да идва да ме прибира . Той се върза, горкия... . Не мога да ви опиша реакцията, когато в следващия момент му съобщих, че вече си има и дъщеря . 
Понеже беше секцио, а аз бях в болницата, му бях казала че ще ме свалят от патология в предродилна към 7 сутринта и се уговорихме да дойде по някое време да му дам излишния багаж. Той обаче явно ошашкан, че имаше доста притеснения как и кога да излиза бебка, строил се на вратата на родилното в 6 ч още 
Соня я извадиха в 12,20 на обяд, просто имаше доста бременни с избор на лекар и насрочено секцио с час, после дойде спешен случей и се наложи да чакам, та добре че лекарката която ме оперира ходеше да го вижда и да го успокоява че нищо ми няма просто чакам и ми донесе телефона да си говорим когато мога. Беше каталясал милия, като извадиха бебка и докторката каза на акушерката, тичай отвън че таткото няма сили вече да му покажеш дъщерята че е прекрасна и да ходи да спи Не че беше спал де, после пък радостна възбуда, честитки, разговори с мен, лудница прекрасна 
Соня я извадиха в 12,20 на обяд, просто имаше доста бременни с избор на лекар и насрочено секцио с час, после дойде спешен случей и се наложи да чакам, та добре че лекарката която ме оперира ходеше да го вижда и да го успокоява че нищо ми няма просто чакам и ми донесе телефона да си говорим когато мога. Беше каталясал милия, като извадиха бебка и докторката каза на акушерката, тичай отвън че таткото няма сили вече да му покажеш дъщерята че е прекрасна и да ходи да спи Не че беше спал де, после пък радостна възбуда, честитки, разговори с мен, лудница прекрасна
Моят мъж беше на работа. Аз му се обадих по телефона да го питам за номер на такси. Той се шашна, но на мен не ми се обясняваше много, записах номера и затоврих телефона. Когато притсигнах в болницата, той вече беше там. Почти веднага ме приеха и нямаше време да реагира. Когато родих и му се обадих открих, че си е вкъщи и спи
Аз звъннах на моя след като ми изтекоха водите и понеже трабваше да раждаме заедно му казах да бързааааааааааааа. Той само затвори телефона и след 10 минути беше у дома (а работи на 40 минути път). Каза, че е бил на дълги светлини, аварийки и клаксон в насрещното, щото имало задръстване !!!
!!!
Реакцията на мъжа ми беше много адекватна.Но само той си знае каво му е било отвътре.Болките почнаха през нощта,аз се стараех да лежа тихо,защото още не бях сигурна какво става и не исках да го будя.Когато вече стана ясно,че ще раждам,той съвсем спокойно и без излишна паника ми помогна да се облека и ме заведе с такси до болницата.Даже го пратих на работа,защото мислех,че ще се проточи дълго.Е,оказа се,че се налага спешно секцио и синът ни се роди точно в момента,когато баща му беше на 30-тина км от града с неотложна поръчка.После той ми разказа,че като му звъннали да му кажат,приключил работата буквално за 2-3 минути /а по принцип трябват доста повече/ и карал като луд,за да дойде при мен.Чак колегите му се изумили от скоростта,с която свършил работата
и незнаеше къде се намира и какво става 
Първият път отидох в болницата рано сутринта/петък/ да ме приемат защото преносвах вече 7-ми ден.Разбрахме се да предизвикат раждането на другата сутрин.Следобед когато ми правиха запис,се оказа,че тоновете на бебо не са много добри и трябва вече да се ражда.Веднага се обадих на майка ми и тя тръгна за Шейново/от Стара Загора/.Обадих се и на мъжът ми,който тъкмо беше на тренировка....той се шашна-направо онемя по телефона 
.
Вторият път раждах секцио,а мъжът ми беше в чужбина-той знаеше точно кога ще родя и не звъчеше притеснен....само чакаше с нетърпение да му съобщя радостната новина и да почват купона
.Вторият път раждах секцио,а мъжът ми беше в чужбина-той знаеше точно кога ще родя и не звъчеше притеснен....само чакаше с нетърпение да му съобщя радостната новина и да почват купона
Препоръчани теми