Имам нужда от помощ, за да предотвратя нови сътресения на мозъка за деца и родители в 118-то училище в София ( а може би и в други училища). Обръщам се към Вас за помощ и идеи какво да правя. Сама не успях, инстанциите не реагират.
Да опиша случая:
118-то училище има 3 или 4 входа, от които 2 са отворени.
1. Главният вход – постоянно отворен за учители и само в определени часове за ученици и родители. Влиза се направо от улицата и е безопасен
2. Другият вход – трябва да се премине през двора през/покрай различните игрища. В топлите дни има много спортуващи и играещи ученици – нали затова са тези игрища.
На 20.02.2008 г. в 17.00 часа, отивайки да взема дъщеря си от училището, получих мозъчно сътресение (комоцио). Дворът беше пълен с деца играещи физическо. Докато се радвах на топлото време и на факта, че всички в двора спортуват (имаше поне 3 зони с деца играещи различни игри), внезапно топката излетя извън терена и ме удари силно по главата. Причерня ми пред очите, загубих равновесие. Децата бяха от 6ти клас и ми се извиниха, макар че те нямат никаква вина.
Чувствах се много зле Няма да Ви описвам моите страдания, само ще кажа, че 3 седмици дори не можех да чета и естествено и да работя нормално.
Когато се минава толкова близо, може да се очаква, че подобни събития ще са често явление. Това е нормално – децата спортуват, топките летят и ....
Ами това можеше да бъде нейната малка и крехка глава, може да бъде всяко друго дете. Всеки ден ние и нашите деца ще трябва да минаваме между летящите топки, защото това е единствено разрешено място за влизане в 118-то училище за децата през по-голямата част от деня.
Веднага след удара (преди диагнозата за комоцио) се срещнах с директорката Начева. Уплаших се не за себе си, а за децата, ами там има дори предучилищна група. Тежък удар по детска глава може да доведе и до смърт. Да Ви припомня, че един ученик в Разград умря след усложнения от удар в главата.
Помолих директорката да осигурим безопасен вход за деца и родители. Начева се държа нагло и най-вече бездушно. Отказа, защо ли - единственото обяснение беше „защото така сме решили”.
Също така разбрах, че никой не води дори елементарна статистика за инцидентите с децата в училище. Как ще предотвратим и намалим тези инциденти, като никой не се интересува от тях?
В следващите седмици, в които стоях в къщи прозвънях много инстанции – съответния отдел в община Младост – казаха ще проверим, но ефект няма. Егида, която охранява училището – казаха, че не е от тяхната компетенция. Министерство на образованието – на дадения в сайта телефон никой не отговаряше.
Какво последва ли?
Ако има играещи в двора деца – минавам през главния вход. Охраната знае за инцидента и ми отключва вратата.
Но аз не искам сигурност само за мене и за моето дете, аз искам сигурност за всички деца и техните близки.
Поведението на директорката отговаря на квалификацията „престъпна небрежност”, но какво от това....
Кажете ми какво да направя, за да принудя една бездушна директорка да отвори за ученици и родители някой от двата безопасни входа. Решение отнемащо около 1 минута и абсолютно безплатно, но какво от това....