Защо бе хора? Защо трябва да е толкова трудно. Гледаш си детето гледаш си семейството и в един прекрасен момент разбираш, че въпреки всичките ти усилия всичко е отишло по дяволите.
Седиш сам и се питаш къде сбърках, защо стана така? После си казваш - не! Аз трябва да се стегна заради това малко съкровище! Нямам право да се предавам! И го правиш, намираш сила и продължаваш напред. Самозалъгваш се, че си преодолял мъката и в един момент виждаш нещо толкова малко и незначително! Като това двама души да седят на една скъла и да гледат изгрева и нещо отвътре от дъното на душата ти те пробожда сякаш с игла, и разбираш че си сам и че няма кой да те прегърне да ти даде опора, надежда, мъничко топлина. Разбираш голата истина, а тя боли. Ох......... как боли..........
Защо и ние да нямаме право на щастие защо по дяволите ЗАЩОоооооооооо