Когато се избира начално училище...

Да говориш с коя да е директорка, е по-лесно, отколкото си представяш. Най-много да нацелиш неудобен момент, когато примерно е отишла в инспектората. Друг е въпросът какво ще ти каже и колко общо има с истината. Директорката не присъства в часовете обикновено. На разговора с нея обаче не разчитай за адекватна информация. (Дотук в живота си съм говорила само с една директорка, която обясни, че има някакъв врeменен проблем в един клас, затова ми препоръчва да си запиша детето в друг. За всички оставали светът беше розов.)

Реална информация могат да ти дадат основно родители, чието дете е при същия класен. Щото от първи до четвърти клас на повечето места класният е основният учител, само музиката и чуждият език ги води друг. Инспекторатът също не ти върши работа, защото общата статистика за училището не е статистика за класа на твоето дете. А дори да намериш статистика за работата на даден учител, може би е редно да погледнеш учебниците и тестовете за външно оценяване след четвърти клас и да прецениш дали това, което се иска от децата да знаят, съвпада, или се различава от това, което ти смяташ, че на практика трябва да знаят на тази възраст. Ако съвпада, всичко е наред, можеш да вярваш на статистиката, а ако не съвпада?
Ами ако предпочетената класна напусне?

От това, дето ще огледаш училището, ще добиеш точно никаква представа. Повечето учители в държавните училища си излизат на междучасие и оставят децата да се оправят както могат. Стой до оградата на кой да е училищен дворв голямото междучасие. Има ли значение в този случай на какво разстояние е чешмичката, тоалетната или лавката? Или колко е голям дворът? Или има значение в междучасието учителят кафе ли пие, или наглежда децата?

Много е важно да си изясниш доколко се доверяваш на държавната образователна програма. Щото аз примерно не особено. Това, че част от информацията по даден въпрос се намира в трети клас, част в пети, а част в седми, на мен не ми харесва, намирам го за глупаво усложнение и умишлено видиотяване и смятам, че е работа на учителя според нивото на децата да сложи цялата информация на едно място и то възможно най-рано. Има начини да се даде опростено. Примерно в трети клас съм попадала на проверено от класната съчинение на дъщеря ми, в което три грешки върху членуване не бяха поправени от учителката. Далеч съм от мисълта, че самата учителка е била толкова невежа, че да не знае правилата. По-скоро жената е преценила, че в трети клас няма нужда да говори нещо, което учебната програма не я задължава да каже. Обаче, ако в трети клас грешките минават просто така, в пети изведнъж се оказва, че имало някакви си там правила (например за съставно именно сказуемо, чиято именна част се членува с пълен член, когато се членува изобщо), обаче ти като дете имаш вече две или повече години практика да пишеш, както ти дойде, и вече е късно и много трудно да се поправят навиците.


Намери имена на конкретни хора, от които твои познати родители, на чието мнение можеш да разчиташ, са доволни. И отиваш при учителя, уговаряш си среща, молиш го да ти обясни какво прави с децата в час, молиш да видиш работата на децата, които обучава, питаш как процедира с дете, което не изписва букви и цифри както трябва, какво прави с дете, което изостава с четенето, как постъпва с дете, което се държи агресивно към другите, какво се случва, ако детето дойде без домашна работа, ако се окаже, че детето постоянно не може да се справя с обема на домашните. Съществен въпрос е дали учителят в начален курс преподава само умението да се прочита текст, или и любов към четенето, иначе се получава една страхотия. Да знаеш буквите и да можеш да разчетеш текст, е едно ниво на знание, да го правиш бързо и качествено - съвсем друго, което не се постига без четене на книги. Питай учителя колко думи в минута чете дете в първи и в трети клас според него.

Изобщо изясни си какво искаш от учителя, а тогава и въпросите ще ти се подредят.

Няма неудобни теми според мен. Ако си оставям детето за цял ден на някого, би трябвало да знам максимално подробно какво прави този човек и защо и да съм съгласна с това, иначе се получава зле за детето.
Мисля, че спокойно можеш да помолиш да присъстваш на час или на няколко часа. Пробвала съм в частна детста градина, разрешиха ми да остана цял ден. Пробвала съм при конкретен учител в държавно училище да остана един час - разреши. В "Увекинд" поканиха дъщеря ми да прекара 2-3 дни на гости, докато реши иска ли да учи там и опитът беше успешен. Трябва да се пита, а преди да питаш, трябва да прецениш какво искаш да видиш и какво не искаш да виждаш.

Успех.

Няма нужда толкова много да се притесняваш. Получава се поредната родителска истерия. Вече се чудя как някои не са избрали училището и университета още при установяване на бременността на майката.

Не мога да ти дам съвет какво точно да гледаш, защото аз нямах дилеми къде и как, а ги записах в кварталното училище. Избягнах истеричните опашки за записване пред "елитните". Наблюдението на двора и поведението на децата и учителите е добро решение, но като нищо ще ти се изправи косата от видяното. За мен някакъв критерий за успеваемостта на децата са резултатите от масовите състезания. Но по мои наблюдения (защото и моите участват) картинката е шарена и не винаги децата от "елитните" училища са сред първите в класирането. Накратко, ако детето има късмет да попадне на учител и свестни съученици всичко ще е добре. Повечето държавни училище си приличат много, независимо дали чиновете са чисто нови. Колкото по-лъскаво е училището, толкова повече ще се бръкнете за подобрения.

Напълно съм съгласна с RadostinaHZ. Аз също записах дъщеря ми в кварталното училище и се радвам, че попадна сред много добри и свестни деца (и родители). Понякога "елитното" училище може да се окаже голям негатив, ако попадне на "деца от сой" (говоря от опита на приятелки, които много държаха децата им да учат не къде да е...и сега съжаляват).

И аз записах дъщеря си в училището, което е на 3 мин път от къщи. Смятам, че основно е важно да е близо до дома, а оттам на татък е късмет да попадне на добра учителка и не на последно място на самото дете да му се учи и да му се отдава учението.

Преди всичко гледах училището да е наблизо. Е, нямаше места в това което виждам през балкона, но и в това което е записан е много близо. Второто (надявам се да не обидя никого), беше да няма деца от ромски произход.
След това отидохме да го запишем, говорих с директорката, много мила и любезна и 2 учителки, също много мили.
На детето много му хареса - малко спретнато училище затрупано с цветя, уютно.
След това чух добрите отзиви - че учителките са добри, строги и възпитават децата добре.
На родителската среща се запознах с учителите на сина ми, родителите на другите деца и всички изглеждаха симпатични.
Сега сменят дограмата на цялото училище и класната стая ще ни бъде изненада за 15-ти септември.
Единственното което ме притеснява е дали ще успея да запиша Вики на занималня.

Избрах училището с най-добри отзиви, но в квартала. След това разговарях с родители. Прецених чутото, доверих се на интуицията си и избрах. Не съжалявам, попаднахме на изключителна жена и професионалист!

 Най-важното е  ,у-щето трябва да е близо ,за да не се изморява детето от евентуално дълго пътуване. Колкото до учителките - проучи въпроса пролетта,преди да тръгне в 1-ви клас.
Ле леее, 2 год. преди да тръгне детето на у-ще , и вече имат яснота по въпроса  Че той и моичкият тогава ще тръгва ,ама колко вода има да изтече... Първо ,не се знае за 2 год. в каква посока може да се промени у-щето , от много добро може да стане много зле / при смяна с калпав директор, например/, или обратното.Сега може да има много добри учителки-дотогава може да са напуснали / или да са влязли в критическата,например/.

Квартално си е най-добре, е има такива които например в трети клас се отказват от прекалено обикаляне и пак в квартално ги преместват.

Е има такива като мен от квартално, поради проблем с учителката отидох на пет спирки с удобен траспорт. Ами късмет си е.