благодаря ви.моля някои ако познава или знае адвокат които може да се заеме с моя случаи.не искам да ги оставя да се измъкнат така.не мога да предам паметта на сина.тои толкова обичаше живота .беше много добро и лъчезарно момче.самоубиха го а сега искат да се отърват от последствията.наказанието на съвестта няма да ги отмине ако имат съвест.но аз искам да разберат какво е мъка на този свят.
- Публикувана: 2 септ. 2008, 18:07 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2008, 11:50 ч.
благодаря на всички за съчувствието.искам съвет за добър адвокат
мило майче,
не знам дали мога да си дам мнението, но може би все пак ще опитам
опасявам се, че и да заведеш дело - полза никаква
в далеч по-ясно изразени подсъдими действия на лекари - те са се измъквали
мога а си представя какво е в душата ти...но едо дело ще съсипе теб, а за "подсъдимите" ...нищо
още повече за жалост заоляването на сина ти е било такова, че никой за нищо не може да даде сигурен отговор - тъй като всеки случай с рак е сам по себе си...та ще е много по-лесно да се докаже невинноста
а за това, че сина ти е бил докаран до състоянието от безчовечното отношение...това пък въобще е недоказуемо
ще докажат само, че това е било негово желание....и всичко е по негова вина
мъчно ми е да ти пиша тези неща
не знам дали е за добро - но знам, че редките случаи на борба обикновено съсипват близките на тези дето вече ги няма...и с нищо не променят ежедневието на виновниците...
надявам се с това мое мнение да ти спестя болка още много болка /ако може да има повече от тази да загубиш любимо дете....и то по този начин/
ако все пак решиш да се бориш - ние ще сме тук за подкрепа и опора и ще се молим да успееш
п.п. има една всеотдайна баба която от години води борба да докаже лекарска немарливост...дано се вкл и ти помогне с някакви координати
не знам дали мога да си дам мнението, но може би все пак ще опитам
опасявам се, че и да заведеш дело - полза никаква
в далеч по-ясно изразени подсъдими действия на лекари - те са се измъквали
мога а си представя какво е в душата ти...но едо дело ще съсипе теб, а за "подсъдимите" ...нищо
още повече за жалост заоляването на сина ти е било такова, че никой за нищо не може да даде сигурен отговор - тъй като всеки случай с рак е сам по себе си...та ще е много по-лесно да се докаже невинноста
а за това, че сина ти е бил докаран до състоянието от безчовечното отношение...това пък въобще е недоказуемо
ще докажат само, че това е било негово желание....и всичко е по негова вина
мъчно ми е да ти пиша тези неща
не знам дали е за добро - но знам, че редките случаи на борба обикновено съсипват близките на тези дето вече ги няма...и с нищо не променят ежедневието на виновниците...
надявам се с това мое мнение да ти спестя болка още много болка /ако може да има повече от тази да загубиш любимо дете....и то по този начин/
ако все пак решиш да се бориш - ние ще сме тук за подкрепа и опора и ще се молим да успееш
п.п. има една всеотдайна баба която от години води борба да докаже лекарска немарливост...дано се вкл и ти помогне с някакви координати
мило catnadeen ,мнението ти ми подеиства отрезвяващо.от сърце ви благодаря за подкрепата.подеиства ми отрезвяващо и друго.аз отидох в ,,защита правата на пациентите,, на теодора захариева не знам дали я знаете.написах едно дълго писмо понеже като тръгна да разказвам почвам да плача.занесох всички документи и епикризи.посрещнаха ме добре,там беше и адвокатът асен георгиев и д-р миланов които им е консултант.но се оказа че те познават докторите които искам да съдя.изтъкнаха ми същите доводи които ти ми пишеш,но все пак казаха че ще проучат случая и ще ми се обадят ако решат че е има шанс да ги съдим.не ми се обадиха.аз потърсих адвоката по телефона и тои почна да го увърта.че щели да видят какво може да се направи.още чакам да ми се обадят. 
като рових из нета намерих и кодекса на лекарите.там пише че лекарите не могат да свиделстват срещу колега иначе ще им забранят да практикуват...мафията ряпа да яде.законът на мълчанието важи и за лекарската мафия у нас.значи ако ти повредят колата примерно може да съдиш виновника,но като ти убият детето не можеш.иде ми да отида и да почна да раздавам справедливост според библията-око за око и зъб за зъб. 
трябва нещо да се промени в цялата сбъркана система.не може така безнаказано да се разпореждат с човешкия живот.днес съм аз,утре някои друг ще му изгорят душицата.пиша това и плача от яд и безсилие 
рових из форума и не спрях да плача.на всички изстрадали мамчета моя дълбок поклон 
като рових из нета намерих и кодекса на лекарите.там пише че лекарите не могат да свиделстват срещу колега иначе ще им забранят да практикуват...мафията ряпа да яде.законът на мълчанието важи и за лекарската мафия у нас.значи ако ти повредят колата примерно може да съдиш виновника,но като ти убият детето не можеш.иде ми да отида и да почна да раздавам справедливост според библията-око за око и зъб за зъб. трябва нещо да се промени в цялата сбъркана система.не може така безнаказано да се разпореждат с човешкия живот.днес съм аз,утре някои друг ще му изгорят душицата.пиша това и плача от яд и безсилие рових из форума и не спрях да плача.на всички изстрадали мамчета моя дълбок поклон
Мила Фанимая, за съжаление няма да мога да ти дам кураж да започнеш битка, в която неизвестните преобладават.
Прочетох, че си се свързала с асоциацията на Теодора Захариева. Всъщност тяхната борба е за прояви на бездействие от страна на Министерството. Асоциацията не води дела срещу конкретни "лекари", а срещу неизвестни извършители, скрити зад името "министерство или държава".
За съжаление има страшно много неизвестни при воденето на дело срещу конкретно медицинско лице. Има диагнози, има т.нар. "информирано съгласие". Един дълъг въпросник, подписан от сина ти. Има анамнези към конкретен момент. Не утре или вчера.
Има много лекари, от устата на които ще чуеш, че лекуващият е оплескал нещата и има вина. Но няма лекари, които да застанат срещу себе си. Утре те могат да бъдат в позицията на съгрешилите. Не защото не са добри медици, а защото са човешки същества и никоя човешка грешка не им е неприсъща.
Това са страшно много битки, от която ще излизаш повече или по-малко смъртно ранена. Не че в момента, а и до края на дните си ще се почувстваш жива и цяла.
и в другата тема ти бях написала - виновните са приключили с лекарите. Но вината е е започнала много преди това. Държавата, която праща младите си мъже на фронта в мирно за страната време, защото не може да подсигури условия за труд извън три-четири града на страната. Министерството на отбраната, която ги изпраща с мизерно оборудване.
Тези невидими виновници ще бъдат осъдени по-лесно според мен.
Икономист съм, правото не ми е специалност.
Прочетох, че си се свързала с асоциацията на Теодора Захариева. Всъщност тяхната борба е за прояви на бездействие от страна на Министерството. Асоциацията не води дела срещу конкретни "лекари", а срещу неизвестни извършители, скрити зад името "министерство или държава".
За съжаление има страшно много неизвестни при воденето на дело срещу конкретно медицинско лице. Има диагнози, има т.нар. "информирано съгласие". Един дълъг въпросник, подписан от сина ти. Има анамнези към конкретен момент. Не утре или вчера.
Има много лекари, от устата на които ще чуеш, че лекуващият е оплескал нещата и има вина. Но няма лекари, които да застанат срещу себе си. Утре те могат да бъдат в позицията на съгрешилите. Не защото не са добри медици, а защото са човешки същества и никоя човешка грешка не им е неприсъща.
Това са страшно много битки, от която ще излизаш повече или по-малко смъртно ранена. Не че в момента, а и до края на дните си ще се почувстваш жива и цяла.
и в другата тема ти бях написала - виновните са приключили с лекарите. Но вината е е започнала много преди това. Държавата, която праща младите си мъже на фронта в мирно за страната време, защото не може да подсигури условия за труд извън три-четири града на страната. Министерството на отбраната, която ги изпраща с мизерно оборудване.
Тези невидими виновници ще бъдат осъдени по-лесно според мен.
Икономист съм, правото не ми е специалност.
благодаря ти мила рони за подкрепата.думите ти са категорично верни и за лекарите и за асоциацията.знаеш ли къде е иронията в цялата история.синът ми не стана военен поради липса на работа а защото реши, че това е неговото призвание.от 2004 г. работеше това.беше началник радиостанция в горна малина.а за да отиде на мисия в лагера ашраф се яви на конкурс в м о и отиде в ирак като член на правителствения елемент в базата гризли.апреди да отиде мина през две лекарски комисии че е здрав .когато се разболя първо го закарали в германия в американска военна болница.там, според думите на сина ми имало 22 американски воиника с неговата диагноза рак.подготвили го за операция,но наште тъпанари от м о решили да го върнат тук.писах писма до м о,обяснявах се с разни бурократи,синът ми също,но за тях официалната версия която ги устроива е че тои е бил болен от преди.на въпросите ни как не са открили във вма това -мълчание.изледванията от вма не ги дават.тогава още мислехме да ги съдим.но сина ми се отказа,не искаше допълнително проблеми и да откажат да го лекуват.после го изкараха инвалид и го пенсионираха поради ,,общо заболяване.но синът ми беше много борбен.не легна да лежи в къщи.работеше в центъра за облужване на клиенти техническия отдел на мтел.сега като се влоши отиде в вма и там отказали да го лекуват,не бил вече техен контингент.и така.а на мен ми е тежко и от това че навремето с баща му бяхме против да работи в армията,бяхме против ирак.но го подкрепихме.а за съдене на м о си права.аз сега почвам.докато беше жив сина ми не исках да отварям стари рани.без туи ни беше тежко с болестта му.но сега не мога да се примиря с мисълта че още щеше да е жив и да се лекува и да живее що годе пълноценно ако тия некадърници не бяха уморили
мило слънчице,днес говорих с адвоката на теодора захариева.не чакаи напразно,няма и да ти отговорят ако ти не ги потърсиш.
сега и за моя син няма да направят нищо,утре отивам да взема всички документи.казаха ми за една друга адвокатка,но нямах време да я потърся.сега вече почвам да търся.
аз не мога да разбера захариева защо ми даваше надежди,възмущаваше се как са могли да постъпят така със сина ми а сега дори не ми вдига телефона
продължавам да търся адвокат способен да се опълчи на системата и които не го е страх
пожелаите ми успех
сега и за моя син няма да направят нищо,утре отивам да взема всички документи.казаха ми за една друга адвокатка,но нямах време да я потърся.сега вече почвам да търся.
аз не мога да разбера захариева защо ми даваше надежди,възмущаваше се как са могли да постъпят така със сина ми а сега дори не ми вдига телефона
продължавам да търся адвокат способен да се опълчи на системата и които не го е страх
пожелаите ми успех
Доста твои постове изчетох и съм меко казано потресена от намеренията ти.
Трагедията, която си изживяла е огромна и със сигурност тъгата е неутешима, но защо за Бога търсиш виновни? Виновни за какво?
Баща ми почина преди време от..... апандисит. Нелепо. Това в днешно време е елементарна операция с благополучен изход и бързо възстановяване. Първата мисъл беше - "лекарска грешка", но той беше закъснелият. Болял го е корем няколко дни преди да потърси лекарска помощ. Ако е отшъл веднага, може би....
В болниците работят човешки същества, хора, не Господ. Те също грешат, въпреки съзнателните си опити да не го правят. Те също имат семейства, губят близки в битки с тежки и нелечими заболявания. Мислиш, че това да загубиш пациент се приема за нормално? Мислиш, че те не ги сънуват нощем? Мислиш, че не питат "Защо?" Заболяването на сина ти е било тежко. Може би е имал шанс, може би. А може би не.
Може би Ирак е виновен за заболяването, но сигурна ли си? Има толкова хора, които си отиват без време и без да са ходили там.
Мислиш, че живеем в свят без вредни емисии, че ядем здравословна храна, че пием чиста вода без тежки метали в нея? Мислиш, че лекарите са виновни за трягедията, сполетяла семейството ти? Искаш да ги съдиш, а не искаш да съдиш замърсителите на околната среда?
Да осъдиш някого, опитал се да помогне въпреки ясното знание, че всичко би било само отлагане на неизбежното е много жестоко. Има заболявания, които все още са предизвикателство за медицината, с които ние не сме успели да излезем победители, въвличайки болницата/лекарите в съдебно дело мислиш, че ще помогнеш борбата да продължи? А някой, някъде може би чака животоспасяващата доза лекарство, някой с реален шанс да продължи да живее.
От една страна настръхвам като чета какво ти се е случило и ми е много мъчно за младия човек, който си е отишъл по този начин, но от друга си мисля, че времето, когато подобни тежки заболявания ще са лечими се отдалечава благодарение на хора с твоето мислене.
Трагедията, която си изживяла е огромна и със сигурност тъгата е неутешима, но защо за Бога търсиш виновни? Виновни за какво?
Баща ми почина преди време от..... апандисит. Нелепо. Това в днешно време е елементарна операция с благополучен изход и бързо възстановяване. Първата мисъл беше - "лекарска грешка", но той беше закъснелият. Болял го е корем няколко дни преди да потърси лекарска помощ. Ако е отшъл веднага, може би....
В болниците работят човешки същества, хора, не Господ. Те също грешат, въпреки съзнателните си опити да не го правят. Те също имат семейства, губят близки в битки с тежки и нелечими заболявания. Мислиш, че това да загубиш пациент се приема за нормално? Мислиш, че те не ги сънуват нощем? Мислиш, че не питат "Защо?" Заболяването на сина ти е било тежко. Може би е имал шанс, може би. А може би не.
Може би Ирак е виновен за заболяването, но сигурна ли си? Има толкова хора, които си отиват без време и без да са ходили там.
Мислиш, че живеем в свят без вредни емисии, че ядем здравословна храна, че пием чиста вода без тежки метали в нея? Мислиш, че лекарите са виновни за трягедията, сполетяла семейството ти? Искаш да ги съдиш, а не искаш да съдиш замърсителите на околната среда?
Да осъдиш някого, опитал се да помогне въпреки ясното знание, че всичко би било само отлагане на неизбежното е много жестоко. Има заболявания, които все още са предизвикателство за медицината, с които ние не сме успели да излезем победители, въвличайки болницата/лекарите в съдебно дело мислиш, че ще помогнеш борбата да продължи? А някой, някъде може би чака животоспасяващата доза лекарство, някой с реален шанс да продължи да живее.
От една страна настръхвам като чета какво ти се е случило и ми е много мъчно за младия човек, който си е отишъл по този начин, но от друга си мисля, че времето, когато подобни тежки заболявания ще са лечими се отдалечава благодарение на хора с твоето мислене.
muneca de porcelana,
разбирам твоята реакция.
ти си от семеиство на лекари и много ясно как ще реагираш.
но аз никъде не съм казала,че слагам всички лекари под общ знаменател.
става въпрос за конкретни лекари и конкретна болница.
като си тръгнала да сравняваш околната среда,емисиите и т.н. с лекарските грешки все едно сравняваш например добрите и лошите шоф1ори.даи сега понеже има и добри такива да не съдим лошите като ни сгазят детето и отгоре на всичко избягат от местопрестъплението и оставят детето да умре на пътя.точно така ми звучиш.
а за ирак ,емисиите,храната,водата и т.н.хората отдавна се борят и ги съдят.
като се примиряваме,така ще е.
а на хората,които се опитват да ми внушат:човека умря,забравете-мога да кажа само да не дава господ да се налага да забравят...
разбирам твоята реакция.
ти си от семеиство на лекари и много ясно как ще реагираш.
но аз никъде не съм казала,че слагам всички лекари под общ знаменател.
става въпрос за конкретни лекари и конкретна болница.
като си тръгнала да сравняваш околната среда,емисиите и т.н. с лекарските грешки все едно сравняваш например добрите и лошите шоф1ори.даи сега понеже има и добри такива да не съдим лошите като ни сгазят детето и отгоре на всичко избягат от местопрестъплението и оставят детето да умре на пътя.точно така ми звучиш.
а за ирак ,емисиите,храната,водата и т.н.хората отдавна се борят и ги съдят.
като се примиряваме,така ще е.
а на хората,които се опитват да ми внушат:човека умря,забравете-мога да кажа само да не дава господ да се налага да забравят...
muneca de porcelana, трудно жена без дете може да разбере болката на тази, която е имала и го е загубила. Дори тези с деца не могат да си представят какво е да загубиш дете. Нямаш право да ровиш по такъв начин в раната на тази жена! Това е част от нейната болка, от нейната борба да приеме случилото се. На първо място при такава загуба човек несъзнателно започва да търси виновни и първо обвинява себе и после всички останали. За нея цял живот ще е болка и спомен... Да си чула за осъден лекaр в България? Те дори съдените са малко. Но пък бездушните такива са в излишък. Да, някои преживяват известно време, други и толкова не. Когато човек е направил всичко по силите си е едно, но другите не си го слагат на сърце, особено ако грешките в практиката му са повече от една породени от некомпетентност, немърливост, незаангажираност и безчовечност... За съжаление тази професия вече започва да прилича повече на бизнес, отколкото хуманитарна...
От два дни се опитвам да напиша коментар на мнението на muneca de porcelana- започвам, но все не успявам да изразя точно това, което чувствам. Преди близо 2 месеца загубих баща си - лекуван в болница от пневмония. Изписаха го в безсъзнание и ......след 2 дни почина. Болката е прекалено голяма - не искам да пиша за това сега, НО искам да попитам muneca de porcelana, която е "меко казано потресена " от намеренията на fanimaya - Защо не си потресена от многото смърти, които настъпват именно в нашите болници, след лечение. Аз в продължение на две седмици бях свидетел как убиваха бавно баща ми - никой не благоволи да ни даде информация с какво го лекуват и как. Трябваше тайно да чета какво пише на лекарствата, които му вливаха, и да питам, и пак да задавам въпроси без отговори. Лекуващата лекарка благоволи да се срещне само веднъж с мен, за да ми каже, че само това може да направи (така и не ми стана ясно какво точно прави). Другите лекари отказаваха да коментират назначеното лечение от техен колега, но поне ме посъветваха да напиша жалба. Седмица след смъртта на татко, почина и друг пациент от същата стая, лекуван от същата. Вярно е , че има и други лекари - които имат съвест, но са единици и рядко срещани и именно заради истинските лекари трябва да се борим срещу убийците.
Благодаря на Анджела. Ти каза точно това което и аз мисля, но ми беше трудно да изразя.
Благодаря на Анджела. Ти каза точно това което и аз мисля, но ми беше трудно да изразя.