Много странно поведение за момиченце на 2г. , съвети ?

Като се замисля сега, Любчо беше на около 2 годинки, когато нощем събуждаше квартала с неистови писъци. Дереше се,  мяташе се напред назад...кошмар, по половин час не можеше да се укроти. Говорехме му, опитвахме се да го вземем на ръце, но не даваше да го пипнем. Явно всичко беше на сън и като се опомнеше, му давахме малко водичка, гушкахме го и заспиваше. Но си спомням, че с мъжа ми си бяхме изкарали акълите..., явно бяха емоции от яслата. Постепенно отшумя, но честно казано не помня точно кога.

И моята дъщеря го изкара това периодче. само, че при нея беше страх от камиони. Събуждаше се и крещеше камиона, камиона. Изкарахме известно време така и я заведохме при една бабичка, която й "изля куршум"  - образува се фигурка на камион и бабата каза, че се е уплашила от камион. Изпълнихме всичко, което каза да правим и страха изчезна.

И моята дъщера вече две вечери подред се буди с рев и тръшкане...около 24.00часа. И аз не знам какво да я правя, не помага нищо - нито гушкане, нито приказки, песнички, водичка....Ужасно е!
Дано отмине скоро, няма никакви признаци на болежки през останалото време, същата лудетина щура си е!
Ще я наблюдавам внимателно и ще следя темата.

И ние сме така вече втора седмица (откакто ходим на ясли). През деня уж е добре, но нощем настава малък ад. Ще пробвам с някои от съветите тук, дано да помогнат.

ОФ минахме през този кошмар ... продължи доста време
Според мен при Зори беше стрес - тогава влезнах в болница и за пръв път се разделяхме за повече. Освен това тръгна на ясла. И нали в началото всички казват - изчакайте, трябва време да свикне, ние си мислим че е нормално да отива с рев и да не иска да стои там. Да ама не.... Сменихме яслата и се оправи за седмица. В новата свикна бързо и ходеше с желание Спря и да се буди нощем с писъци.

А по време на тези нощни будения нищо не помагаше - не мога да дам съвет. Изпадаше в истерия и каквото и да правехме не успявахме да я извадим. Опитвала съм какво ли не.... но при две годишните е трудно. Още не могат да изразяват натрупаните емоции

Моята дъщеря също си спомням, че имаше такъв период, на наши приятели детето-също на сходна на вашата възраст беше с тези проблеми. За съжаление не мога да кажа от какво точно преминаха, но тогава решихме да не правим нищо извън установения и режим-да се успокои и да намери сигурност в ежедневието си. И така-всеки ден се повтаряше до лудост като предходния-става в точно определено време, ходим на едни и същи места- пълно копиране на деня, и така след около месец нещата отшумяха. Според мен новите впечатления в тези периоди трябва да се сведат до минимум и да се даде отдих на нервната им система.Успех!

Моя синковец имаше период, когато щом нещо не го устройваше, започваше да си блъска главата - в пода, стените - където завари. Побърквах се от притеснение. Мисля си, че просто не знаеше как да изрази емоциите си достатъчно добре и оттам идваше проблема. Премина ... без да правим нещо определено - явно с времето го израстна.

Ходила съм аз, водила съм колега след катастрофа и ако съм сигурна, че проблемите са породени от някакъв страх , бих завела и детето да му"леят куршум" , при конкретна жена обаче.
И моята имаше страхове и рев, не искаше да спи в къщи, според мен от филми; мислехме, че като е малка не разбира.. Много внимавам ве4е с това

Моят син между 2 и 4 години имаще този проблем...
ставаше с писъци от леглото но не се събуждаше 
идваше в спалнята ставах и почвах да го гушкам а той ме буташе и ми говореше и показваше неща които според него бяха там! но всъщност нямаше нищо разбира се ...
светвахме лампите карах го да седне и аз до него и тихо му обяснявах че сме само ние там, други няма и той е добре...
ех доста продължи но го израстна в крайна сметка...
и на нас докторите ни казаха че е просто много чуствителен и натрупва емоциите в себеси защото не знае как де ги изрази...

търпение, нежност и любов ... това е което можем да направим като родители...
успех и дано скоро отшуми   

А какво каза психологът? Какво препоръча? В здравния форум има координати на детски психолози - потърси второ, трето, четвърто мнение...

Случи се няколко пъти преди години. Предполагам, че причината беше престоят ни в болница и целият стрес покрай това. Оправи се, но бях много изплашена за детето.

в една много хубава американска книга "What to expect - the toddler years" (Какво да очакваме - годините на ранното детство) пише за подобни явления - т.н. нощни кошмари или night terrors (не nightmares или "лощи сънища", което е различно според авторите).

признаците: - случват се рядко, но почти всяко дете между 2 и 6 години изживява поне един епизод; когато са по-чести, обикновено има фамилна история на подобни кошмари, характеризиращи се с безпокойство, мятане, писъци, блъскане и т.н. с отворени очи, но без детето реално да е будно.
обикновено възникват в ранните часове след заспиването. те са част от фазата на дълбокия сън и обикновено децата не се будят напълно. прояви - обикновено детето диша учестено, има ускорен пулс, изглежда уплашено и объркано. често може да ви вика, а след това да ви отблъсква. може да крещи, стене, плаче, говори или дори да халюцинира, да седи, да ходи и да блъска. очите може да са отворени или вторачени, но детето все още спи. продължителността им е от 10 до 30 минути, след което детето обикновено продължава да спи.

както виждаш - случва се и е описано в литературата. авторите съветват по време на такива епизоди да не се опитвате да прегръщате и стискате детето, да го събуждате - тъй като това ще удължи явлението. на следващата сутрин, децата не помнят какво е станало. пишат още, че ако се случат повече от 3 епизода на нощен кошмар, да се потърси лекарски съвет, защото в редки случаи може да се касае за друго разстройство, което се контролира медикаментозно.

А може и в църква да го заведеш за молитва. На моите деца са се случвали същите неща. Оставам с впечатление, че нещо на сън ги плаши. Това обяснение с натрупаната агресия дето се изразява нощем ми е малко странно, да не кажа, че не му вярвам. Повече ми прилича на кошмар

Минали сме през този ужасен период,наистина.Аз не намерих реална причина за тази истерия и я отдадох на новите емоции,които децата имат в изобилие.