за приятелите

  • 2 252
  • 36
  •   1
Отговори
  • в мечтания дом с любимите мъже...
  • Мнения: 157
''раздавате''ли се на приятелите си и отвръщат ли ви те със същото?Напоследък моите приятели се сещат за моето съществуване само ако имат нужда от някаква услуга.През останалото време все едно не съществувам. Weary

# 1
  • Мнения: 404
защо ли ми е познато.... newsm78 ooooh!

# 2
  • Мнения: 7 718
Имам си верни приятели, събираме се, веселим се заедно. От много години са ми приятели. Нови не търся и нямам нужда.

Последна редакция: пн, 01 сеп 2008, 20:53 от Lali

# 3
  • Мнения: 2 448
Раздавах се на приятелите си до степен да ми се качат на главата, сега съм малко по умерена в даването. Малко по самотна, но поне не си троша нервите за чужди проблеми.

# 4
  • Мнения: 13 512
Моите приятели също са ми от много години и  са  устояли на всякакви проверки на времето. Разчитам по всяко време, за всичко на тях, както и те на мен при нужда. Много ги обичам  и се радвам,че ги имам.

# 5
  • София
  • Мнения: 23 036
Много "болна" тема...
Добре, че са ми останали 2 приятелки от детските ми години, които са железни  Peace
Имам и други, които са на приливи и отливи - когато са бели и добри мога да разчитам на тях, иначе вятър ги вее  Sad
А аз съм винаги на линия за приятелите, 24 часа в денонощието  Hug

# 6
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
има разлика между приятели и познати ...

# 7
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 661
Ооох, толкова ми е познато и на мен... Най-добрата ми приятелка /не знам дали все още мога да я наричам така/, живее в чужбина. Миналото лято се върна в България, защото майка й /лека й пръст/, тогава се разболя. Всеки ден приятелката ми беше в нас, търсеше мои връзки с лекари, доценти, професори. Мъжът ми ги кара с колата по лекари, в други градове... Както и да е, жената почина, а моята приятелка повече не ми се обади... замина си в чужбина и ни се чу, ни се видя вече...Повече от година... Направих всичко възможно за майка й, дори и невъзможното. Но беше прекалено късно. Знам, че никой не е виновен за така стеклите се събития, но... в крайна сметка в какво се състои приятелството?! Повече от година се питам! Не искам благодарност или нещо подобно, далеч съм от тази мисъл! Просто ми е много мъчно, че така се получи! Cry

# 8
  • Мнения: 830
Имам 4 истински приятелки, заедно сме от 1-ви клас, мога да разчитам на тях по всяко време както и те на мен. Знаем си и добрите и лошите черти, разбираме се с един поглед, че дори и заздравихме връзката помежду ни като станахме една на друга кумове, че и децата си кръстихме .....Не се оплакам от приятелки както се пееше в една песен "Нямам нужда от много приятели,стигат ми двама,трима...."

# 9
  • Мнения: 63
За съжаления е само една!Другите за маса...

# 10
  • Варна
  • Мнения: 1 423
Нямам нужда от много приятели,
стигат ми двама, трима.
Ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

                             От песен на Георги Христов

Истинските приятели са ми ценни. Обичам ги. Взаимно е. С всички произтичащи от това обстоятелства.

# 11
  • Мнения: 830
А за приятелите от мъжки пол да пиша ли, защото там е веселата част Mr. Green

# 12
  • вкъщи
  • Мнения: 704
Имам си верни приятелки от деството и винаги мога да разчитам на тях както и те на мен.

# 13
  • Мнения: 1 470
То истинското приятелствмо не е ли точно в това,когато имаш нужда от него,то да е там...А другите са просто маса,както бе писал някой по горе...Аз имам и истинскиприятелки и приятели,с които по-рядко се виждаме,но мога да разчитам на тях...А маса колкото щеш Wink,но те са само ей така,да не ми е скучно през свободното време...

# 14
  • Мнения: 4 111
Толкова сте приятели. Ако бяха инстински и ти го усещаш нямаше да търсиш баланса - кой колко дал и колко взел.
Вникни по-дълбоко в подписа си.  Whistling

Общи условия

Активация на акаунт