С приятеля ми сме заедно повече от 2.5 години.Всичко беше отначало като в приказка....и трудности имаше по пътя ни... ама аз убедена, че това е най-невероятният мъж, който съм срещала положих големи старание да елиминирам влиянието на тази трета страна.
Какво стана с този най-неворятен мъж?
Значителна част от това, което ме накара да искам да бъда с него за цял живот, изчезна с течение на времето.
Действително сме се карали много ... и в повечето случаи ,съдейки по разказите тук, е било за кокошкарски истории.
Докато не се стигна до една наистина ОГРОМНА издънка (не е изневяра,но за мен е НАЙ-ГОЛЯМАТА ) и една друга, която ако не го познавах наистина добре,щеше да ме нарани МНОГО.
След огромната издънка ми обеща, че нещата ще са както отначало... ама нейсе ... за 4 дена
Днес му заявих, че вече живея с надеждата, че някъде има за мен някой и естествено не става дума за него.
Объркано ми е.... гадно ми е ....Обичам го, нараних го с тези думи.Но знам, че искам това, което беше преди ...и никога няма да го има.
Знам, че и той ме обича, но пък що за любов е тази , при която не се чувствам уважавана.
Няма да крия, че и аз не съм безгрешна, както и че той е направил много за мен.
Но тази голяма издънка....ОГРОМНА...просто беше най-ужасното, което можеше да направи.Тя е тази, която ме разколеба.
И сега незнам...
Мислехме за сватба догодина...
Докога да вярвам, че има надежда нещата да са както преди ?!