Цял живот е "учила" сина си, че ако имало усложнения при раждането, да изберял живота на детето пред живота на майката; че щяло много лесно да се намери нова майка за детето. То сякаш така става - та никоя жена не може да обича моето дето колкото аз ще го обичам. И какво значи нова майка, та майката е една, всяка друга ще е мащеха на детето. Щом ме видяла за пръв път, му казала, че не съм можела да му родя, че съм имала тесен таз. Вместо да е човек и да ми пожелае леко раждане, тя тръгнала такива ужастни неща да говори. И това го казва жена, която никога не е раждала(осиновила е сина си) и има два аборта! Та нали живота на детето бил най-важен, защо е правила аборти тогава? Това си е нейн избор и всяка жена има право на избор, ама това си противоречи с нейните думи, то щом не е на нейн гръб правилата се променят нали, колко удобно само.
Що се отнася до мен, ако й предстоеше раждане, щях да й пожелая леко раждане, това го пожелавам на всяка жена. Не мога даже да си представя как може една "жена" да говори такива неща толкова хладнокръвно. Лекарите ако я чуят, ще й се изсмеят направо - то такъв момент за избор изобщо не съществува, те винаги гледат да спасят майката и никой не би тръгнал да пита кого избирате да живее. Е, в арабския свят, където жената е нищо, може и така да се прави.
Лошото е, че аз нямам вече какво да си кажа с нея и не мисля, че някога ще говоря с нея. Щом е такава "доброжелателка", просто тя не съществува вече за мен.