Литература и информация

  • 1 767
  • 14
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 271
Привет на всички мами в този форум. Чета доста тук, отдавна не съм писала а това, което търся в момента не успях да открия...може да е просто пропуск, но може и да го няма.
Със съпруга ми икаме да осиновим, обаче аз съм съвестна и искам да чета и да се образовам, да бъда готова - а не само за мен. Искам когато подготвим родителите си за това, и те да знаят повече. Да разберат, че това не е "страшно", не е "плашещо"...че е нещо прекрасно и невероятно.
Та въпросите ми са:

1. Как да намеря книгата "Първичната рана". Потърсих в интернет книжарниците - няма я в наличност.
2. На Астрид Линдгрен  -Мое мило - също не я намерих издадена

И въобще ако можете да ми помогнете с изнамирането на литература.
А за това, как реагираха родителите Ви на съобщшението също не намерих насоки. Аз за моята майка лично не се притеснявам, но ми предстои "борба" със свекитата...Те са доста консервативни и просто ми се иска някой да сподели как е преодолял всяка възникнала съпротива.
Благодаря ВИ предварително и Ви прегръщам всички.
  bouquet

# 1
  • София
  • Мнения: 9 517
За свекървите е писано тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=188953.0, но съм сигурна, че ще се включат и други потребители.
За литературата не мога да ти помогна, надявам се, че някой друг ще ти даде информация.
Искам да ти цитирам нещо, което ми написа един друг потребител някога, когато майка ми не приемаше изобщо идеята да осиновим:
Ожени се и си осиновете дете. Майка ти ще си отиде и ти ще останеш сама един ден, ако я послушаш сега.
Няма по-голяма радост от детенцето.
Забрани и да ти говори. Казваш  - реших и край, това е.
Майка ти ще ти прости един ден и ще бъдете щастливи, но трябва да бъдеш твърда сега.

# 2
  • Мнения: 1 669
"Първична рана" можеш да откриеш в книжарница "Пингвините", ако я нямат в наличност могат да ти я поръчат. Аз обаче лично не ти я препоръчвам. Ще те обърка тотално. Това е моето мнение, разбира се и не ангажирам абсолютно никого с него.

По отношение на свекитата - лично моите още не са идвали да видят дъщеря ми, а е вкъщи от месец и 11 дена. Но рано или късно ще го направят, но пък тогава най-вероятно аз няма да ги пусна... Mr. Green

Всъщност донякъде грешката, ако може да се нарече грешка, е наша,защото ние ги поканихме едва след като тя вече беше вкъщи, дори не знаеха, че сме предприели такава крачка?

# 3
  • Мнения: X
Мога да ти дам или да ти изпратя "Първична рана". Ако искаш дай адрес на лични.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 271
Много ВИ благодаря. Фоксче и на теб специално за линковете. Simple Smile))

Ще проверя в "Пингвините"...имам една на път за вкъщи Simple Smile ако не открия, ще пиша на лични, мамутче

Явно при никой отсрещната страна, разбирай свекита, не е била с отворени обятия Simple Smile))) но както казахте - твърдо се играе и това е!

Обнадеждена съм. А и щом Ви има вас..още повече Simple Smile)))

До скоро

# 5
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
С риск пак да ми се скарат къде пиша - нали си има тема за свекървите, ама тя мухлясала ми се вижда...
Ние с мъжа ми сме заедно от 14 години и оттогава правим опити за деца. Моите свекър и свекърва са много консервативни също и първите години основните намеци бяха, че живеем заедно без брак. По някое време поради служебни ангажименти на мъжа ми трябваше да се преместим в Бургас. Там живеехме наблизо до ДМСГ и пътят ни към плажа беше покрай оградата му... Та в мен започна да зрее идейката... На този етап аз бях инициаторът и въпреки че мъжът ми се съгласи, то реакцията на свекъра и свекърва ми беше: "Не сте опитали още всички начини." Майка ми и бща ми чакаха първото си внуче от сестра ми и бяха почти неутрални - хем считаха, че е редно аз да имам първа дете, защото съм бая по-голяма, хем не бяха напълно узрели за идеята.
Аз реших, че за такова нещо не си заслужава да проявявам козия си инат и опитите за сдобиване с потомство продължиха... Опитахме наистина всичко, потънахме в борчове и след 3 - 4 години отново поставих въпроса. Мъжът ми вече беше твърдо зад мен. Отидохме един ден на гости на свекъра и свекървата и по средата на разговора аз просто казах няколкото изречения, които репетирах една седмица преди това. Реакцията беше: "От известно време и ние искахме да говорим с вас за това, ама все не знаехме как да подхванем темата." След два дни забелязах, че свекърва ми беше извадила детски книжки... подреждала си шкафовете. Майка ми и баща ми, въпреки че имат две внучета от сестра ми, също приеха с възторг идеята и сега мога да кажа, че разлика между децата не се прави, даже госпожицата е принцесата на групата.
А когато взимахме Ваньо (от бургаския ДМСГ!) в последния момент се затюхках по телефона пред свекърва ми, че не съм купила гърне. Спряхме ние по пътя от Бургас за София, за да купуваме гърне. Когато се върнахме, у дома ни чакаха: майка ми, сестра ми, племенниците, свекъра и свекървата и в центъра на стаята се мъдреха 2 гърнета, опаковани като подарък...
Сега вече три години сме заедно с Ваньо и половин година - с Албена. Свекърва ми обожава децата и те са нейната опора в мъката, която я сполетя (преди 4 месеца остана вдовица след 56 години щастлив брак). Майка ми и баща ми също много ги обичат, само че те отдават прекалено голямо значение на генетичните заложби и страховете им са по тая линия, засега, слава богу, неоснователни.

Последна редакция: пт, 29 авг 2008, 22:16 от Gankata

# 6
  • Мнения: 286
"Първична рана" можеш да откриеш в книжарница "Пингвините", ако я нямат в наличност могат да ти я поръчат. Аз обаче лично не ти я препоръчвам. Ще те обърка тотално. Това е моето мнение, разбира се и не ангажирам абсолютно никого с него.

По отношение на свекитата - лично моите още не са идвали да видят дъщеря ми, а е вкъщи от месец и 11 дена. Но рано или късно ще го направят, но пък тогава най-вероятно аз няма да ги пусна... Mr. Green

Всъщност донякъде грешката, ако може да се нарече грешка, е наша,защото ние ги поканихме едва след като тя вече беше вкъщи, дори не знаеха, че сме предприели такава крачка?
Съгласна съм с мнението за първичната рана. Аз тази книга не я харесвам имисля, че е объркваща и тенденциозно написана.

# 7
  • Мнения: 2 084
Приема идеята за първичната рана, но не искам да прочета книгата. Или поне все още не. Ако има някакви конкретни съвети, предпочитам от нашите форумски мами. Някак са ми истински. Книгата е писана от чужденец, а нашето семейство е с "балкански синдром". Вече почти четири години сме заедно. Много от начина ми на мислене е различен, докоснах се до болката от първичната рана на детето си, и въпреки това нямам сили да прочета книгата. В нашия град я имаше на улична сергия за книги. Дори не ми стигна куража да я разлистя. Все пак напредвам. През розовия си период не исках да повярвам, че децата ще страдат, защото не родени от мен.
А за свекитатааа... Аз нямам свекърва. bowuu Ама свекъра ми стига. Нямам представа каква е била неговата реплика при съобщаване на новината, защото ние избрахме варианта всеки да каже на родителите си. Имаше някакви реплики, но мъжа ми да се оправя с баща си. На моите родетели не казах аз, а помолих брат ми да ги уведоми, заедно с предупреждението да се въздържат от всякакъв коментар, защото не ги питам може ли, а ги уведомявам. Поплаках си, че майка ми не беше до мен /тя и никога не е била, когато ми е трудно/ - брат ми ни посрещна и съседката. Сега са при майка ми и се отнася с тях така както и с нас като деца. Но в началото имаше реплики - "ти защо ги взе тези деца като не можеш да ги гледаш и им крещиш/. Времетоооо! Вълшебник е.

# 8
  • Мнения: 1 249
Книгата е тежко питие и май ти е доста рано за нея. Не би я  разбрала на нивото, на което си сега.  Само хаос ще ти предизвика и ще ти секне ентусиазма.

А за бабите и дядовците - каквото и да мислят сега, няма никаква гаранция, че като дойде детето ще се придържат към същите възгледи.  Определено нещата се подобряват.

# 9
# 10
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
И аз мисля, че книгата "Първична рана" трябва да се чете поне няколко месеца след, а не преди осиновяването. Пиша го от личен опит.
А колкото до информация - бих посъветвала всички кандидат-осиновители - потърсете ваши близки или познати, които са осиновители или осиновени и поговорете с тях, като се гледате в очите. От този форум аз научих и продължавам да уча много, но лично на мен най-полезно ми е, когато гледам хората в очите при разговор на каквато и да е съдбовна тема. Очите казват много повече от думите.

# 11
  • Мнения: 2 722
Виждам че си от София - мога да ти дам за четене Първичната рана.
Аз изчетох форума.
От първата до последната тема.
Изчетох и де що има из интернет пространството.

Вариантите при атрупването на куп предварителна информация според мен са два - плашиш се и не предприемаш нищо или не се плашиш, добиваш бегла представа за това, което те очаква и скачаш в дълбокото.
Успех.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 271
Мога само да кажа "СУПЕР СТЕ!"
Добра идея да не бързам с тази книга.
Мисля да продължа да се образовам тук а и имам познати осиновили, така, че мога да се обърна и към тях за всякакви съвети.
А и вие сте на линия, така, че притеснянията ми падат едно по едно Simple Smile))

Радвам се, че ви има.

# 13
  • Мнения: 2 172
Книгата е тежко питие и май ти е доста рано за нея. Не би я  разбрала на нивото, на което си сега.  Само хаос ще ти предизвика и ще ти секне ентусиазма.

...
Подкрепям Мираета.

Тежка е, но в никакъв случай тенденциозна. Пише я психолог и майка на такова дете. Само който е преживял това, може да каже- всяка дума е истина.Когато си на огъня можеш  да я погълнеш за дни.

Дай Боже да не ти потрябва.

Не е за кандидат -осиновители, нито за майки с малки деца. Това го писах вече някъде преди.
 Hug

# 14
  • Мнения: 2 084
... или плашиш се до смърт и пак скачаш с главата надолу.   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт