Много сте свежи и симпатични и толкова ми напомняте за моята скъпа баба! Спомням си за нея с много любов и усмивка на лицето
Искам да ви питам, кога сте най удовлетворени от общуването с вашите деца и внуци? Нуждаете ли се да ги виждате ежедневно, за да усещате взаимоотношенията си с тях като пълноценни?
Нашите две любящи баби са много различни една от друга. Едната е весела, душа на компанията, работохоличка, помага, ако я помолим и с радост вижда внучка си по два-три пъти седмично, но понякога се чувства ощетена заради по голямото внимание към другата баба. Другата баба пък живее в името на децата, гледа градина, за да може внучка и да яде чисти и пресни плодове и зеленчуци(за което съм и безкрайно благодарна) и ако има възможност ще поеме гледането на детето изцяло по всички параграфи. Вижда внучка си почти всеки ден, събота и неделя задължително сме при нея и...винаги ни изпраща разплакана, моли да останем още и търси начини да идва максимално често. Понякога се тревожа, че е много чувствителна жена, че я нараняваме, когато искаме да останем тримата като семейство, когато искаме детето да остане само с баща си за някой друг час и ни е трудно да и го кажем. Отделно си имаме и прабаба, при която ходим два-три пъти седмично.
Дайте вашият съвет и мнение, искаме да няма ощетени, но и да имаме време и за нас тримата като семейство...