Дано си задавам въпроса на точното място
Ох, момичета..... вече имам чувството че изпадам в безпомощна депресия Имам две момчета с разлика година и осем месеца. Баткото много трудно приема бебето, не ни дава да му говорим, да го обличам, да му се радвам и пр. Тъй като започна и ясла съвсем е отчайващо положението Правя всичко възможно да не се чувства пренебрегнат, изолиран и много му говоря, гушкам го, но засега без видим резултат. Даже става все по-зле положението. Въобще не ми откликва когато го извикам, питам или помоля за нещо. Не ни дава да разговаряме с баща му....когато се опитаме да си кажем по някоя дума, започва да крещи с всичка сила.... тогава ние млъкваме и започваме да говорим с него и след малко пак така Незнам как да постъпя че поне малко да пооправя нещата, мъчно ми е за него Искам да е щастлив Има ли някакъв начин или по специален подход, който да използвам?
Благодаря на всички предварително