Скъпи мами с по- голям опит, моля помогнете ми. Бебето ми е на 8 мес. а не иска да спи само. Досега я държа на ръце, ако я оставям в креватчето и спи мах. 20мин и се сабужда. С цената да спи предпочитам да я даржа. Но вече се притеснявам да не и навреждам с нещо на кръстчето. Тук ме посаветваха да я оставя да реве и тя сама ще се оттучи. Опитах. Тя не само не заспа норева и мята близо 1ч. и след това и ноща не мойа да спи. През ноща за да мога и аз да спя отпреди 2 мес я взех при мен. През ноща спи. Пробвах през деня не иска да спи, когато я взема на ръце заспива. Спи 20мин. дълбоко, след това 20мин. лек сън с полуотв. очи и ако в този момент е чула някакъв шум се е събудила, дори къменето не помага. Просто незнам какво да правя. Чувставам се ужасно че не мога да помогна да детето си. Искрено се надявам някои да минал по моят път и да помогне със съвет.
- Публикувана: 29 юни 2005, 00:50 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2005, 17:42 ч.
Как да науча бебето си да спи???
Аууу...лаша работа. Тя вече е голямо бебе и има изградени навици- трудно ще я отучиш да спи на ръце. Но не е късно. Бих ти препоръчала наистина да я оставиш да се нареве- час, два...ако трябва и повече. Не може вечно да будува, а после е въпрос на време да свикне. Мисля си, че и много тихо си и пазила още като бебе- ако е така, не си единствена, същата грешка допуснах и с първото си дете, е, това няма оправия.
Не знам, може би, някой ден като спреш да я кърмиш може да се нормализират нещата. Но това на ръчички е кофти навик.
Не знам, може би, някой ден като спреш да я кърмиш може да се нормализират нещата. Но това на ръчички е кофти навик.
...децата са различни...някои си спят добре, други не.
Твоето май е от вторите, а аз си имам и от двата варианта.
Съмнявам се, че ако я оставиш да реше ще помогне, но ако искаш - опитай.
Спи ли по време на разходка в количката? Може да я извеждаш навън и така да спасиш положението през днея. Все пак, това че е свикнала на тишина наистина е кофти...пробвай да я свинкеш на шум лека-полека. пускай тиха музика...може пък да помогне и на спането, знам ли:)
Твоето май е от вторите, а аз си имам и от двата варианта.
Съмнявам се, че ако я оставиш да реше ще помогне, но ако искаш - опитай.
Спи ли по време на разходка в количката? Може да я извеждаш навън и така да спасиш положението през днея. Все пак, това че е свикнала на тишина наистина е кофти...пробвай да я свинкеш на шум лека-полека. пускай тиха музика...може пък да помогне и на спането, знам ли:)
Не я оставяй да плаче докато заспи (само в случай, че си крайно изтощена), няма да спи добре после, ще се буди начесто с плач. Много е кофти, знам от опит, но стискаш зъби, ще премине този период (но кога никой не може да каже...). А ако пробвала ли си да легнеш с нея на вашето легло примерно и да се гушкате, докато заспи. Ако и мама спинка, най-добре 
, поне ще си починала, тя работата се не свършва 
, поне ще си починала, тя работата се не свършва
Да, това явление придобива изключителна популярност. Сигурно бебчетата си казват: я, онзи батко не спи и аз няма.
Калида, аз приспивам моята дъщеря в количка в спалнята. Тръскане, бутане, така 15-20 мин. Много е неприятно и ще се опитам да го променя в най-скоро време. При теб, обаче, е още по-трудно, как въобще издържаш толкова голямо бебе да спи на ръцете ти? Пробвай така: вземи я на ръце, приспи я, после я сложи в количката и я наблюдавай. Ако почне да мята ръчъчки или да мига, люшни я. Като спре и ти спираш. Ако реши да плаче, почваш по-силно да я люшкаш, като й пееш или говориш нежно. Пусни й сушоара, ако това я успокоява. Ако се разплаче силно не я взимай на ръце!! Люшкай я по-силно. Пробвай да сложиш твоя тениска (носена един ден) в количката. Ако имаш легло, което се люшка става и в него. Ако спите два пъти на ден, с люшкането в количка или кошара по се издържа.
Нека детето да спи на отворен прозорец, така ще свиква с външните шумове.
Възможно е, съветите ми да не свършат работа, защото и аз не мога да се оправя с този проблем, но можеш да опиташ.
Трябва също да си внимателна, защото твоя бебчо вече е голям и затвърдява навици, взима си поуки и сигурно си мисли: щом миналия път, като плаках дълго ме взе и сега ще ме вземе.
Така, че бъди по-твърда, разбира се, с нежност и любов. Обяснявай му какво правиш и защо го правиш, то ще те разбере. Успех.
Калида, аз приспивам моята дъщеря в количка в спалнята. Тръскане, бутане, така 15-20 мин. Много е неприятно и ще се опитам да го променя в най-скоро време. При теб, обаче, е още по-трудно, как въобще издържаш толкова голямо бебе да спи на ръцете ти? Пробвай така: вземи я на ръце, приспи я, после я сложи в количката и я наблюдавай. Ако почне да мята ръчъчки или да мига, люшни я. Като спре и ти спираш. Ако реши да плаче, почваш по-силно да я люшкаш, като й пееш или говориш нежно. Пусни й сушоара, ако това я успокоява. Ако се разплаче силно не я взимай на ръце!! Люшкай я по-силно. Пробвай да сложиш твоя тениска (носена един ден) в количката. Ако имаш легло, което се люшка става и в него. Ако спите два пъти на ден, с люшкането в количка или кошара по се издържа.
Нека детето да спи на отворен прозорец, така ще свиква с външните шумове.
Възможно е, съветите ми да не свършат работа, защото и аз не мога да се оправя с този проблем, но можеш да опиташ.
Трябва също да си внимателна, защото твоя бебчо вече е голям и затвърдява навици, взима си поуки и сигурно си мисли: щом миналия път, като плаках дълго ме взе и сега ще ме вземе.
Така, че бъди по-твърда, разбира се, с нежност и любов. Обяснявай му какво правиш и защо го правиш, то ще те разбере. Успех.
Това със спането е много сложна работа...
Да я оставиш да си реве, според мен няма да помогне. Поне при нас не се получи, а като пробвах стана още по - лошо
Искам да те питам друго... има ли нещо, което те тормози и нервира теб самата? Защото бебетата са като попивателни от мамите си - улавят всяко едно тяхно настроение.
Ще ти кажа защо питам. При мен беше така: през зимата свекърва ми беше 4 месеца у нас. С нея не се обичаме от самото начало, ама това е друга тема. Та аз бях на ръба на нервна криза, а за този период детето ми беше точно както описваш твоето. Беше някакъв ужас просто ............... напълно те разбирам.
В деня, в който свекито си тръгна, детето ми спа два часа следобед без прекъсване и така до днес
Да я оставиш да си реве, според мен няма да помогне. Поне при нас не се получи, а като пробвах стана още по - лошо
Искам да те питам друго... има ли нещо, което те тормози и нервира теб самата? Защото бебетата са като попивателни от мамите си - улавят всяко едно тяхно настроение.
Ще ти кажа защо питам. При мен беше така: през зимата свекърва ми беше 4 месеца у нас. С нея не се обичаме от самото начало, ама това е друга тема. Та аз бях на ръба на нервна криза, а за този период детето ми беше точно както описваш твоето. Беше някакъв ужас просто ............... напълно те разбирам.
В деня, в който свекито си тръгна, детето ми спа два часа следобед без прекъсване и така до днес
Със стриктен режим за ядене, спане, занимания. Не знам кои книги са преведени по въпроса за режима на бебето, аз горещо препоръчвам тази на Джина Форд (ама може пък и да не е преведена 
). Това поне е моят опит, и този на моите познати: ще се съглася, че е смешно да се говори за режим на едно, да кажем, 3 седмично бебе, но на 8 месеца вече може (а според мен и трябва, ама това си е мое мнение) бебо да им режим за спане и всичко друго. За плаченето, нали има разните методи за конролиран плач, да кажем слагаш го в креватчето и излизаш от стаята, то реве, след 10 мин (или макс 15 мин, но 1 час да реве е прекалено много) отиваш, успокояваш го, пак в креватчето, то пак може да пореве, пка отиваш след 15 мин-но стига да проявиш постоянство-има резултат. Моята беше същата.
Както го свикнеш, ако го свикнеш да заспива на ръце, така ще е, ако го свикнеш да спи с теб-така ще иска.
). Това поне е моят опит, и този на моите познати: ще се съглася, че е смешно да се говори за режим на едно, да кажем, 3 седмично бебе, но на 8 месеца вече може (а според мен и трябва, ама това си е мое мнение) бебо да им режим за спане и всичко друго. За плаченето, нали има разните методи за конролиран плач, да кажем слагаш го в креватчето и излизаш от стаята, то реве, след 10 мин (или макс 15 мин, но 1 час да реве е прекалено много) отиваш, успокояваш го, пак в креватчето, то пак може да пореве, пка отиваш след 15 мин-но стига да проявиш постоянство-има резултат. Моята беше същата.Както го свикнеш, ако го свикнеш да заспива на ръце, така ще е, ако го свикнеш да спи с теб-така ще иска.
Мнооого кофти.Според мен си и изтървала края със заспиването вече...много разбира бебето ти и надали сега ще успееш да го прилъжеш да заспива само 
.моят племенник беше така,да ти кажа поне до 3 годишна възраст искаше да има някой в стаята,докато заспива.Ужас и безумие,а след това се почна с четенето на приказки...мани!
Моята хубавица се беше заинатила да не спи в леглото си,но периода продължи около месец.Две семици спа неотлъчно в нашето легло,като се пробвах да я преместя в нейното ококорваше очи и се почваше плач...
Да,ама аз упорита,започнах да я слагам да спи в количката,след като я преспях в нашето легло,така спа около две седмици още,а след това започнах да я слагам и в леглото и.Като се има в предвид,че това беше,когато бяхме на месец,месец и половина. Как разбираше човечето,не знам.Ама от тогава си спи на нейното легло.Просто не е трябвало да я оставяш да свиква така.Сега не знам,може и да можеш да го свикнеш детето,ама ще е по-трудно,обче ти не се отказвай.давай вода,биберони,там всичко каквото се сетиш,за да си лежи в леглото,няма начин,ще заспи 
.
.моят племенник беше така,да ти кажа поне до 3 годишна възраст искаше да има някой в стаята,докато заспива.Ужас и безумие,а след това се почна с четенето на приказки...мани!Моята хубавица се беше заинатила да не спи в леглото си,но периода продължи около месец.Две семици спа неотлъчно в нашето легло,като се пробвах да я преместя в нейното ококорваше очи и се почваше плач...
Да,ама аз упорита,започнах да я слагам да спи в количката,след като я преспях в нашето легло,така спа около две седмици още,а след това започнах да я слагам и в леглото и.Като се има в предвид,че това беше,когато бяхме на месец,месец и половина. Как разбираше човечето,не знам.Ама от тогава си спи на нейното легло.Просто не е трябвало да я оставяш да свиква така.Сега не знам,може и да можеш да го свикнеш детето,ама ще е по-трудно,обче ти не се отказвай.давай вода,биберони,там всичко каквото се сетиш,за да си лежи в леглото,няма начин,ще заспи . 
Лошото е че деца,които спят лошо от бебета и до 5-6г често спят също лошо.
Ние вече с татко му ходим като съннамбули. 
Сега не знам,може и да можеш да го свикнеш детето,ама ще е по-трудно,обче ти не се отказвай.давай вода,биберони,там всичко каквото се сетиш,за да си лежи в леглото,няма начин,ще заспи .
.ооооо...има начин и да не заспи, да ти кажа...
и рано или късно ставате трима в леглото. Просто децата са различни и някои неискат да спят сами и това си е.
Израства се.
И няколко препоръки от често цитираната в този форум книга на Трейси Хоуг (усмихнатата леля от аватара на Абаджиева)
- вече сигурно добре знаеш кога и се приспива (важно е да не пропуснеш първите знаци на умора; прозяване; става много по-трудно когато детето е съвсем изтощено и изнервено). При първите знаци: оттегляне към леглото
- следвай един и същ ритуал всяка вечер: къпане, обличане, приглушена светлина, гушкане, книжка, приказка, целувка за лека нощ (каквото е обичайно за вашия дом)
- ще отнеме време да я свикнеш да не е на ръце: едно по едно: първо я свикваш да е в леглото докато и ти си там: държиш я за ръчичка, говориш и тихо и успокоително, че си там и никъде няма да ходиш, галиш по главичката, но не и даваш да става, и всеки път я успокояваш, галиш, цункаш и връщаш в леглото (в книгата цитират, че първата вечер може да се наложи 120 пъти да я сложиш обратно в леглото; втората вечер 20, на третата: 4...)
- постепенно няма да има нужда да и говориш, просто да си там; накрая: би трябвало да заспива сама
- вече сигурно добре знаеш кога и се приспива (важно е да не пропуснеш първите знаци на умора; прозяване; става много по-трудно когато детето е съвсем изтощено и изнервено). При първите знаци: оттегляне към леглото
- следвай един и същ ритуал всяка вечер: къпане, обличане, приглушена светлина, гушкане, книжка, приказка, целувка за лека нощ (каквото е обичайно за вашия дом)
- ще отнеме време да я свикнеш да не е на ръце: едно по едно: първо я свикваш да е в леглото докато и ти си там: държиш я за ръчичка, говориш и тихо и успокоително, че си там и никъде няма да ходиш, галиш по главичката, но не и даваш да става, и всеки път я успокояваш, галиш, цункаш и връщаш в леглото (в книгата цитират, че първата вечер може да се наложи 120 пъти да я сложиш обратно в леглото; втората вечер 20, на третата: 4...)
- постепенно няма да има нужда да и говориш, просто да си там; накрая: би трябвало да заспива сама
Искрено благодаря за всички съвети. По въпроса с количката, никога ама наистина никога не е заспивала нито в количка, нито в люлка, нито в кола. Всичко сме пробвали. Започва да реве но заспиване никога. Пробвах с оставането да реве/ адски е жестоко/ когато беше на 6мес. рева адски може би 40мин. чак до посиняване и дъх неможеще да си поеме, неиздаржах и я вдигнах, успях да я успокоя чак след 2ч. като още хълцаше. Мисля че втори път няма да се осмеля да го повторя. Може би съм мекушава но се моля да го надрасне този период. Всеки пат се опитвам да следвам един и същ ритуал. Отново много ви благодаря.
ооооо...има начин и да не заспи, да ти кажа...
и рано или късно ставате трима в леглото. Просто децата са различни и някои неискат да спят сами и това си е.
Израства се.
Е това според мен е най-вярно. Израства се.
Да споделя и аз опита си в заспиването - имам дъщеричка на 10 месеца. В началото заспиваше сама в креватчето, като понякога се налагаше аз или таткото да стоим до нея и да подпираме бибата с пръст 
, защото заспивайки я изплюва и след точно 20 сек се събужда, искайки си я отново. До тук добре. Само че като стана на 3 месеца се разболя, милата, и стана толкова неспокойна и раздразнителна, че понякога се налагаше да стоим до креватчето по 2-3 часа, редувайки се, за да може да заспи. И така неусетно взехме да я приспиваме на ръце. Но и тук претърпяхме развитие - първо беше достатъчно само да я гушнем, след това трябваше и да се друсаме на леглото, след което преминахме на носене на ръце и обиколки из стаята. В момента, в който спирахме и сядахме - тя започваше да плаче с цяло гърло 
Носенето продължаваше по 30-40 минути. Имах чувството, че това никога няма да сварши, а пък и познати ни казваха, че щом така сме я научили - няма отучване . И какво направихме - забелязах горе-долу кога и се приспива и дойдеше ли часа я оставяхме сама в креватчето и излизахме от стаята. За мое най-голямо учудване тя плака само първите 3-4 дни по 10-15 мин (не ме питайте какво ми беше - стоя от другата страна на вратата и плача заедно с нея). След този период започна да заспива сама, като преди това се повърти в креватчето, вади, слага бибата в устата, мрънка си нещо...и така заспива Е, сега е по-голяма и заспиването се предхожда от неколкократно изправяне в креватчето, сядане, хвърляне на бибата долу, игра, влизане от моя страна, за да я сложа обратно да легне... но все пак заспива сама. Май станаха дълги писанията ми и се надявам да не съм ви дотегнала . В заключение искам да ви кажа - проявете малко търпение и резултатът няма да закъснее!
, защото заспивайки я изплюва и след точно 20 сек се събужда, искайки си я отново. До тук добре. Само че като стана на 3 месеца се разболя, милата, и стана толкова неспокойна и раздразнителна, че понякога се налагаше да стоим до креватчето по 2-3 часа, редувайки се, за да може да заспи. И така неусетно взехме да я приспиваме на ръце. Но и тук претърпяхме развитие - първо беше достатъчно само да я гушнем, след това трябваше и да се друсаме на леглото, след което преминахме на носене на ръце и обиколки из стаята. В момента, в който спирахме и сядахме - тя започваше да плаче с цяло гърло Носенето продължаваше по 30-40 минути. Имах чувството, че това никога няма да сварши, а пък и познати ни казваха, че щом така сме я научили - няма отучване . И какво направихме - забелязах горе-долу кога и се приспива и дойдеше ли часа я оставяхме сама в креватчето и излизахме от стаята. За мое най-голямо учудване тя плака само първите 3-4 дни по 10-15 мин (не ме питайте какво ми беше - стоя от другата страна на вратата и плача заедно с нея). След този период започна да заспива сама, като преди това се повърти в креватчето, вади, слага бибата в устата, мрънка си нещо...и така заспива Е, сега е по-голяма и заспиването се предхожда от неколкократно изправяне в креватчето, сядане, хвърляне на бибата долу, игра, влизане от моя страна, за да я сложа обратно да легне... но все пак заспива сама. Май станаха дълги писанията ми и се надявам да не съм ви дотегнала . В заключение искам да ви кажа - проявете малко търпение и резултатът няма да закъснее!