Публикувана: 26 авг. 2008, 21:49 ч.
Последно мнение: 29 авг. 2008, 11:01 ч.

Ако трябваше да напишете мемоарите си

9 149
99
1

26 авг. 2008, 21:49 ч.

Мнения: 1 052

Кое щеше да е първото изречение, с което щяхте да започнете?

Темата е инспирирана от Сел, да не каже, че не вдъхновява.

Моите щяха да бъдат нещо от типа на:

"Нагоре и надолу, бавно и бързо, лудо и консервативно, така в противоречие със себе си изминах пътя-намерих и изгубих, но си останах непоправимо романтична, историята от края си отива към своето начало"

Колко поетично, а?

Винаги съм имала склонност към дълги и протяжни изречения.

# 1 26 авг. 2008, 21:54 ч.

Мнения: 194

Не правете това.... Mr. Green

# 2 26 авг. 2008, 21:59 ч.

Мнения: 940

Аз преди две години започнах да пиша мемоари.

Още не знам как ще започват, но най-вероятно:

"Седя на стола и пиша в агония. Живота ми е като розов лак на ноктите на мургаво сираче. Така чакан и желан, но пресилен на моменти." (...и ще продължа с мемоара "Рink Nail Polish", който ми е любим)

# 3 26 авг. 2008, 22:01 ч.

Мнения: 197

Казвам се.......и съм от........

# 4 26 авг. 2008, 22:03 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Усмихнах се, сипах си чаша "Мавруд", запалих пурета и погледнах бялата, девствена, уърдовска страница с похотлив поглед...

# 5 26 авг. 2008, 22:05 ч.

Мнения: 3 423

"Побити ли?! Паметник ли? Гледката караше
светите братя Кирил и Методий да замръзнат."

Прекрасна тема, Фрида! Време ми беше да започна.

# 6 26 авг. 2008, 22:12 ч.

Мнения: 1 875

"Скрих се в кабинката на доброволната си изолация и не искам да чуя никого и нищо през стъклото.
Така ми е добре. Вече се почувствах.
Време е да оповестя истината за себе си."
Tired

# 7 26 авг. 2008, 22:22 ч.

Мнения: 516

Един ден осъзнах, че мога да се настаня охотно в мозъка на всеки, който има неблагоразумието да ме срещне. Да полазя под кожата му и да опустоша сърцето му. Ти си следващият. Още ли искаш да прочетеш тази книга?

# 8 26 авг. 2008, 22:24 ч.

София
Мнения: 62 595

Още ми е рано за мемоари. Като взема, че се прочуя и забогатея или измисля нещо гениално и като му му дойде времето ще поръчам на някоя журналистка да ги напише. Тогава ще има да си мисля само за първото изречение, което ще продаде мемоарите. 4470

# 9 26 авг. 2008, 22:24 ч.

София
Мнения: 3 099

"От скука или пък от страх,
от самота ли - сам не зная,
ала веднъж започнах шах
със себе си сам да играя.
С ирония или с тъга,
присъщи само на затворник,
отворих пъстрата дъска
и себе си строих отгоре.
Сам себе си-и чер, и бял.
Сам себе си-и цар, и пешка.
Сам себе си - ведно събрал
победата със свойта грешка,
А после? Как да ги следя?
...."

# 10 26 авг. 2008, 22:26 ч.

Мнения: 2 212

Фрида, дали защото в животите ни е имало дяволски съвпадения или заради това, че и аз умея да се изразявам поетично, но ако прочета това начало, което си написала ще помисля, че чета собствената си книга за собствения си живот...

Ако утре ми роди повече главата, ще се опитам наистина да напиша нещо свое, но наистина в този момент не мога да го кажа по друг, различен начин...не ми прощавай Grinning

Иначе страхотна, прекрасна тема. Браво на теб и вдъхновителя Laughing

# 11 26 авг. 2008, 22:45 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Ако трябваше, бих започнала с "Първият ми съзнателен спомен е как легнала върху баща ми, бъркам в носът му, гъделичкайки го по косъмчетата, които се подават оттам."

Доброволно, не виждам смисъл да правя такова нещо.