Ще тръгваме на детска градина....

  • 1 077
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 203
Синът ми е на 3 години и 3 месеца, не е ходил на ясла. Имахме детегледачка. Сега съм много притеснена...Споделете вашия опит!

# 1
  • Мнения: 1 237
И моето дете не е ходило на ясла.Тръгна направо на градина.Първия ден влезе вътре и даже чао щеше да забрави да ми каже,след това  две седмици сутрин малко и домъчняваше и  й се насълзяваха очите,но чак такива ревове и истерии не е имало.На градината й е интересно,въпроса беше докато влезе в групата.Така,че не се притеснявай излишно!Ние родителите приемаме тръгването на градина по-зле от самите деца!Успех! Hug

# 2
  • в зоната на здрача
  • Мнения: 2 241
Такава треска ме тресеше миналата година,когато дъщеря ми тръгна на градина,
пак така -за първи път..че не можеш да си намеря място.
И кво стана,първия ден-голям мерак,втория и третия ден-малко сълзи ,
но лелята или госпожата я взимаха и край..влезнеше ли в групата и веднага млъкваше.
Като имаш предвид ,че в нашата детска на обяд не ни ги връщаха,спяха там още от първия ден.
И дотам,детето си свикна много бързо,а аз даже и валерианче взех от притеснение.
Желая ви успех и на двамата.. Hug

Цитат
Ние родителите приемаме тръгването на градина по-зле от самите деца!
ама наистина е така.. Peace

# 3
  • Мнения: 9 814
Просто бъди спокойна, по този начин ще може и детето да се адаптира по-лесно.
Едва ли и на децата ни им е приятно да виждат притеснените ни погледи рано сутрин.

П.П. По въпроса- дъщеря ми тръгна на ясла на 2 г. и 2 м. не е плакала и до сега няма търпение сутрин да стигнем до ДГ.

# 4
  • Мнения: 2 956
И моето момченце не е ходило на ясла и през октомври ще тръгне направо на градина.От сега му говоря и го подготвям, казва, че иска да ходи, но не знам дали разбира за какво става дума.
Усещам, че аз ще го изживея по-тежко.

# 5
  • Мнения: 50
 Децата го приемат по спокойно тръгването на ясла /градини . Паниката и притеснението си остава за нас родителите . Важното е да не показваш безпокойство . Успех .

# 6
  • Мнения: 1 035
Децата го приемат по спокойно тръгването на ясла /градини . Паниката и притеснението си остава за нас родителите . Важното е да не показваш безпокойство . Успех .
Praynig Praynig PraynigДано да е така , че и ние сме на опашката .....след 4 дена сме ученички

# 7
  • Мнения: 50
Ами да се запишем и ние в групата на новобранците!!!При нас положението е същото - до сега се гледахме вкъщи - синът ми е вече на 3г и 3м и от първи септември ще е на градина....Изпитвам смесени чувства - хем не съм толкова притеснена, хем ме човърка нещо отвътре и то най-вече, защото така и не се научихме да ставаме рано, а в градината ни искат до 8.30.....Абе да не го умуваме толкова, когато се случи, ще разбелем за какво става въпрос.Само се моля синчето да е по-скоро от тия деца, дето с кеф отиват на градина!!!
Желая ви успешно стартиране на самостоятелния живот!!!

# 8
  • Мнения: 7 201
П.П. По въпроса- дъщеря ми тръгна на ясла на 2 г. и 2 м. не е плакала и до сега няма търпение сутрин да стигнем до ДГ.
Синът ми също на тази възраст тръгна на ясла,но що рев и засиняване беше...не е истина просто! Crazy Вземала съм го 2 сед. все на обяд докато свикне.
Но мисля,че като е по-голямо детето(както във вашия случай) по-бързо ще се адаптира.Успех! Peace

# 9
  • Мнения: 673
  И моя синковец и новобранец тази година. Много ми се иска бързо да се адаптира ,но от опит знам ,че почти винаги става точно това ,което не ми се иска.
  С баткото първите няколко дена нямаше проблеми ,но след това... newsm45...е, голям рев беше! ...и той ,а после и аз. Но един ден реших да поостана и да подслушвам и се оказа ,че ревът продължава само няколко минути. А аз си представях ,че тръшкането е цял ден и много ме гризеше съвестта ,че причинявам това на детето си. След подслушването вече бях по спокойна. На него му казвах ,че го водя да си поиграе с децата , а пък аз ще го чакам на една пейка близо до градината. Когато отивах да го взема следобяд първия въпрос ,който ми задаваше беше: " Мамо, ти чака ли ме?" " Дааа!!!" -отговарях аз. Във всеки случай до края на четвърта група ходехме до градината с кандърми,но сега е с много хубави спомени от там.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Ох и моето дете беше от ревящите. Направо ми се късаше сърцето. Тя ревеше и нареждаше:" Мамо, толкова ли не ме обичаш, че ме оставяш тук?" И аз направо се побърквах.  Като резултат остана гризането на ноктите. Свикна трудно с две думи а е общителна. Сега пък не иска да се прибира от градина все не се е наиграла.... Според мен голяма роля за адаптирането на децата играе и персонала в нашият случаи нещо куцаше организацията , бяха и сборни групи.

# 11
  • Мнения: 2 479
Всички деца реагират различно, някои плачат, други - не. Това, което ние можем да направим за да им е по - лесно, е да гледаме оптимистично на децата и да предаваме положителна нагласа и на тях. Дано бързо да свикнат тези, на които им предстои за пръв път!

Общи условия

Активация на акаунт