Публикувана: 26 авг. 2008, 08:52 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2008, 08:07 ч.

радостта да останеш

3 923
71
1

26 авг. 2008, 08:52 ч.

Мнения: 5 940

От къде не ви се тръгва? Кои не напускате? Какво искате да задържите?
Темата е за радостта и правото да останеш там, където искаш. За необходимата тишина, за всичко, което не ни прави кресливи.
За хора, пространства и състояния. За способността ни да ги опазим.

# 1 26 авг. 2008, 09:38 ч.

Мнения: 3 447

Хубавото на хубавото е, че не можеш да останеш там Simple Smile

# 2 26 авг. 2008, 09:52 ч.

Мнения: 274

Довечера няма да ми се тръгва от там където ще пием...

Честно казано, не ми се тръгва от всякъде, където седнем да пием.

# 3 26 авг. 2008, 09:55 ч.

Мнения: 1 072

Валери, чест и почитания за темата. Grinning

В реда на мисли на Дона - отчупвам си парченце и оставям за следващия път. Прекратявайки го, го правиш неизчерпаемо. Това по въпроса за способността за опазване.

Цитат на: valerie в вт, 26 авг 2008, 08:52

За хора, пространства и състояния.

Като махнем хората, простанствата и процесите в тях ме довеждат до интересни състояния. Коренно различни пространства могат да ми навеят сходни емоции, което пък показва, че няма логична закономерност в причинно-следствената връзка м/у категориите. Например еднакво блажено се чувствам на терасата на мои познати, където хоризонта е извън обсега на обозримото и в ледената стая, която е 2х2, но кристалите в нея образуват цяла вселена от форми и отблясъци.
Хубаво ми е като си припомням разни пространства и състояния. Хората са нещо много по-изменчиво. Не ми се коментират в момента.

Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 11:08 от Летящата крава

# 4 26 авг. 2008, 09:58 ч.

Мнения: 1 731

Не ми се тръгва от тук ,където съм в момента.Дано не се наложи.Дано тук ни е дома и сме щастливи.Не искам да се разделям с приятелите си.

# 5 26 авг. 2008, 10:05 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

любовите си не мога да напусна ... дори да са на сто светлинни години , помня всеки, как мирише и колко е вкусен

# 6 26 авг. 2008, 10:20 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: valerie в вт, 26 авг 2008, 08:52

От къде не ви се тръгва? Кои не напускате? Какво искате да задържите?

Не ми се тръгва от всяко място, на което се чувствам уютно или което ми влезе под кожата и усетя като 'моето място'.

Не бих искала мен да ме напускат. За съжаление, обаче, с течение на годините все повече хора, които обичам 'напускат' безвъзвратно живота ми по различни причини.

Младостта си искам да задържа. Колкото мога по-дълго.Тя ми дава усещането, че всичко все още е поправимо и трепетното очакване, че има още много хубави неща, които ми предстоят.

# 7 26 авг. 2008, 10:31 ч.

Мнения: 2 803

Цитат на: Ulia в вт, 26 авг 2008, 10:20

Цитат на: valerie в вт, 26 авг 2008, 08:52

От къде не ви се тръгва? Кои не напускате? Какво искате да задържите?

Чудесно си го казала. Peace

# 8 26 авг. 2008, 10:45 ч.

Мнения: 227

Искам да задържа майка си..

# 9 26 авг. 2008, 10:47 ч.

Sofia
Мнения: 4 220

Цитат на: Ulia в вт, 26 авг 2008, 10:20

Не бих искала мен да ме напускат. За съжаление, обаче, с течение на годините все повече хора, които обичам 'напускат' безвъзвратно живота ми по различни причини.

Младостта си искам да задържа. Колкото мога по-дълго.Тя ми дава усещането, че всичко все още е поправимо и трепетното очакване, че има още много хубави неща, които ми предстоят.

Една реплика в един филм запомних - " Навлизаме в години в които животът вече спира да дава, а започва да взима от нас".
Уви...в началото всичко е пред нас - целият един живот, переспективи, надежди и мечти, планове, нови и нови срещи на нови и нови места, семейство, деца....
И след определен момент - младостта се е изплъзнала подмолно, плановете са се сбъднали, а някои май и не са, най-важните срещи са се осъществили - с децата ни. Да, може би ни предстоят и други. Може би.
....Най-най-най-мразя да си тръгвам от морето. Когато бях дете плачех, сега просто тъгувам...
Но едва ли да остана би ме направило щастлива. От онези неизбежни събития, чиято неповторимост се дължи именно на тяхната преходност.
Знам ли, може пък в това е смисъла.

# 10 26 авг. 2008, 10:49 ч.

Мнения: 2 759

Колкото и зле да съм се чувствала някъде, неизменно чувствам съкрушителна тъга, когато си тръгвам... Същото е с чувствата и усещанията...

# 11 26 авг. 2008, 10:56 ч.

Мнения: 12 662

Не съм от застояващите се. Все имам чувството, че там някъде ме чака нещо по-хубаво и интересно.

# 12 26 авг. 2008, 11:06 ч.

Мнения: 4 300

Скоро чух или прочетох, че само глупаците не се връщали там, където са били щастливи. Много неща искам да задържа, но още повече са новите, които искам да хвана, а ръцете ми са само две. На няколко места съм била щастлива, но тялото ми е само едно. И съм сигурна, че има още много, на които ще бъда още по щастлива. Старая се да търся новото и по хубаво, вместо да търся убежище в старото ( не че не съм го правила, но или аз не съм същата или то не е същото).
Винаги, когато тръгвам, се старая да намеря мотивация, нещо да ме дръпне към новото място, не тръгвам с тъга и съжаление.