Как реагирате на любезните укори?!

  • 1 944
  • 24
  •   1
Отговори
Имам близки, които знаят , че лесно паля   и смениха тактиката. Наставляват и укоряват но с мил и внимателен тон Добронамерено - все ми мислят доброто, но от поведението им лъха на самоувереност.

Дразни ме, не толкова, че ми дават съвети, колкото, че ако не го приложа ми солят на главата : "Ми като не слушаш, така е?!"
Сякаш съм дебил, и не мога да преценявам и да си нося последствията, само защото съм по-неопитна от тях - те имат отгледано дете.

Как да им реагирам?!

Последна редакция: нд, 24 авг 2008, 08:12 от MAMA - TA

# 1
  • Мнения: 2 448
Има едно копче на клавиатурата caps lock, не е зле да го изключиш преди да пишеш.

Ако приемеш този съвет, значи лесно ще се справиш и в описаната от теб ситуация.  Wink

# 2
  • Мнения: 4 111
Можеш да им кажеш, че благодариш за съветите, но можеш да се справиш и сама с отглеждането на детето си. Любезничко и мазничко.  Flutter

# 3
  • София
  • Мнения: 15 453
Няма полза тука да крещиш, всичко това им го "кресни" на тях!

# 4
  • Мнения: 1 329
Нищо не им казвай, усмихвай се дружелюбно на всяка тяхна забележка и не коментарай. Wink


# 5
  • Willebroek, Belgium
  • Мнения: 1 323
Не позволявам да ми се месят по никакъв начин както в отглеждането на детето, така и в семейните отношения.  Peace
Правя се на разсеяна когато се заговори по тези теми, но като ми писне си казвам всичко, което не ми харесва.И честно казано не ме интересува дали съм на маса или не  Naughty

# 6
  • Мнения: 2 131
Добре де, какъв е проблемът. Те може да ти казват, но не могат да те принудят да постъпиш както те намират за добре. След като ти говорят мило и внимателно, както сама казваш, отговаряш им по същия начин и си гледаш детето както смяташ ти за добре. Обясни им, че всеки родител сам преценява как да си гледа детето, а в случая родителят на твоето дете си ти, така че...  Hug

# 7
  • Мнения: 22 414
Първо да си беше изключила капслока, защото ужасно дразни.

Не виждам какво ти пречи извън масата да обясниш на брат си и снаха ти, че не желаеш да те съветват и т.н. Понякога пък може и да са прави, човек никога не знае.
Като не ти харесва, просто пропускаш това покрай ушите си и толкова, ако не можеш директно да им кажеш, че те дразни.

# 8
  • Мнения: 25 571
А аз не останах убедена, че не са прави.  Thinking

# 9
  • Мнения: 936
Ако реша, че мога да мина без тях, любезно си ги пропускам край ушите.

# 10
  • Мнения: 3 423
Не си малоумна. Наистина е неприятно, като
почнат разни хора да ти дават акъл, без да
си им го поискала. Най-добре да емигрираш.
Спестяваш си доста от тези натяквания и съвети.

# 11
  • Мнения: 289
Емигрирането би решило този проблем наистина  Mr. Green но би създало хиляди други..
По-добре наложи строг пропускателен режим на границата на дома ти  Wink

Хората, които вече имат деца, обикновено се чувстват много полезни, споделяйки опита си с "новите" майки.. аз лично отрязвам добронамерените съвети като уверявам, че съм чела повече от достатъчно, и съм наясно в коя ситуация какво да правя, зависи от човека насреща - при необходимост директно казвам, че съвети НЕ приемам. Най-близките пък знаят що за стока съм, и не си и правят труда да ме поучават ненужно.. с брат ти вероятно нямате много искрени отношения  newsm78

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Отлюспвам ги. Колкото по-любезни са укорите, толкова по-гаднярски ги отсвирвам. Дежурната ми реплика е "ти си майка/баща на твоите деца и ги възпитавай както искаш, а възпитанието и отглеждането на моите деца са моя грижа". На моменти чак се кефя на физиономиите срещу себе си.  Mr. Green

# 13
  • Мнения: 6 674
На любезните наставления и укори реагирам любезно. Усмихвам се, казвам благодаря и си правя каквото знам.
На нелюбезните пак така реагирам, стига да не ме хванат в настроение за заяждане.
В общи линии си пестя нервите и не се ядосвам на глупости.

# 14
Извинете за капс лука.

Нямам против да ми дават съвети, зная, че са добронамерени и много от тях са правилни - аз лично съм помагала за тяхното дете като съм се грижила за него, но той не ми даваше да гъкна , камо ли да ги укорявам за решенията и преценките им.
Дразни, ме че ме укорява мило, когато ми е дал съвет и аз не съм го послушала и ми соли като на дете "Като не слушаш, така  е",сякаш те се грижат за нас?!

Чета много литература, консултирам се със специалисти и се доверявам на инстинкта си, но всеки път се чувствам длъжна да изпълня техните препоръки, иначе, ще ме сполети нещо лошо, и на всичкото отгоре, ще ми солят, вместо да прояват разбиране.
В крайна сметка всеки си преценява и носи последствията, а аз дори не ги обременявам да им споделям - те го научават от нашите.

Общи условия

Активация на акаунт