Публикувана: 22 авг. 2008, 22:42 ч.
Последно мнение: 30 авг. 2008, 11:18 ч.

бабите и децата на площадката...

2 203
27
1

22 авг. 2008, 22:42 ч.

Мнения: 114

днес направо се чудих как да реагирам! не че ме засягаше лично, но хем се възмутих, хем искрено се зарадвах,хем...с две думи бях доста объркана в мислите и чувствата си
историята е следната:седя си аз в северния парк(май така се казва-от скоро съм тук- в Надежда,Свобода-поправете ме ако бъркам),има направена детска площадка с люлки,пързали,пясъчници....ограден и заведение.та взимаме си майките кафета,коли,сокове,бири(аз де Wink

)пускаме децата на спокойствие да тичат,лудуват и забавляват.една бабка(не зная дали беше с дете,май че имаше) кибичи на една пейка и клюкарства с други.без консумация,но само мърмореше.подминах я и седнах на далечна от нея пейка.дъщеря ми по едно време забеган на пясъччника и пързалката(хубава,обезопасена,тройна-слъпа).имаше още 3-4 деца там. на около 4-5-6г.голяма игра падна.бяха(децата) буйни(но не и опасни и агресивни) и шумни-викове,крясъци,гонитби...жизнени деца. аз си бях на нокти и готова при най-малка опасност да скора и да спасявам което и да е от децата(др майки също,но си седяхме привидно спокойни на пейките)
ей,таз бабка като стана в един момент и започна да крещи на едното дете(на около 5г)"ти ако продължиш да крещиш ще скоча и ще те набия".момиченцето спокойно каза"извинете госпожо, но мама ако ви чуе...""ти няма какво да ме заплашваш с майка си"развилня се онази от спокойния тон на детето,възпитанието и зрелите разсъждения.
много се зарадвах на малката за адекватната реакция.освен всичко ме изуми и възпитанието й(което бабката на 75-80г явно нямаше)"ИЗВИНЕТЕ ГОСПОЖО" Shocked

.беше разкошно
вие бихте ли реагирали?и ако да,как? аз си замълчах,бабата се оттегли с наведена глава,но аз се смях и възхищавах доста(на майката на момиченцето)
дайте други подобни случки и техните решения
в крайна сметка детските площадки са за децата и ако не съсдават животозастрашаващи ситуации,трябва ли да се намесваме?

# 1 22 авг. 2008, 23:17 ч.

Мнения: 3 550

Подобни случки не сме имали. Ще се радвам, ако и моето дете на 5 г. се обръща с "Извинете, госпожо......" към бесни старици. А не разбрах кое накара бабата да се оттегли с наведена глава, защото пишеш, че от милия отговор се е развилняла още повече?

# 2 22 авг. 2008, 23:28 ч.

София
Мнения: 17 591

Евала на детето.
Ако да бях присъствала на случката, сигурно щях да я захапя за шията таз бабка...
Евала на детето не защото е възпитано, не. А за умелото боравене с иронията и мнооого фината подигравка!

PS Бих се намесила, въпреки, че детето явно добре се е справило - само и единствено за да знаят децата, че имат подкрепа и - дори и да могат - не е нужно винаги сами да се защитават от застрашаващите ги възрастни... и че онези, които са добронамерени, все пак са повече!

# 3 22 авг. 2008, 23:38 ч.

Мнения: 114

Цитат на: Steisi в пт, 22 авг 2008, 23:17

детето отново се обърна към нея с това обръщение и тя не намери думи да отговори(след като изчерпа репертуара си от ругатни и заплахи).а и детето не беше чак толкова мило-беше възпитано и културно,но това бяха думи и държание на зрял човек(отстояващ правата си )не съм виждала(и за мен не е нормална такава адекватна и зряла реакция от едно 5г дете) и затова ми е странно.
искам ако тази майка(припозна детето ) да пише.ако не(не е наша съфорумка) просто да й кажа браво!!! на възпитание,подход и ...надявам се да възпита в детето си този морал(уважение към възрастните хора) и себеуважение!

# 4 22 авг. 2008, 23:48 ч.

Мнения: 114

Цитат на: katiABV в пт, 22 авг 2008, 23:28

Евала на детето.
Ако да бях присъствала на случката, сигурно щях да я захапя за шията таз бабка...

според мен трябва да се възхитим от майката възпитала това дете(не отричам и заслугата на самото дете да научи,разбере и употреби наученото от родителите си в определен(точен) момент).
дали ще повлияе на преценката ви(за ситуацията) ако кажа,че видях майката(мисля че е тя) се изправи,чу,видя случката(а детето найстина само крещеше,защото всички го правеха и падаше голяма игра),но просто стоеше готова(за нисък старт Wink

)да помага на детето си. когато,обаче видя ,че малката се оправя сама си седна и й изпратя една ослепителна и окуражаваща усмивка!!!

# 5 23 авг. 2008, 00:08 ч.

На един клон
Мнения: 1 064

Цитат на: katiABV в пт, 22 авг 2008, 23:28

Чак пък ирония и много фина подигравка... newsm78

Просто добре заучените реплики от мама,което също си е за възхищение де,хохо.
И на мен сигурно щеше да ми се иска да я удуша злата бабиера,даже мислено мога да разиграя и други варианти на отмъщение,хаха,но,сериозно,в такива случаи ми се вижда адски погрешно да се правят публични сцени,заплахи и т.н.

# 6 23 авг. 2008, 00:42 ч.

Мнения: 1 312

Звучи ми толкова аристократично и префинено/не в лошият смисъл/на фона на гаменщината,която ни заобикаля,че сигурно щях да си глътна граматиката ако го чуя.
И да,разкошно е..,особено от устата на дете.
Говори много за родителите му.

# 7 23 авг. 2008, 00:54 ч.

Мнения: 447

Факт е, че бабите са дразнещ фактор. Те си имат някакви свои представи за нещата и света като цяло Wink

Моето е друг случай, но е намесена баба. Моите диванета са две- голямата на 3, малкия на 11 месеца в момента. Преди два- три месеца, в началото на лятото обикаляме града и в един момент голямата нададе вик "Мамо, ще се напикам" Shocked

Питах я дали може да стиска до вкъщи,категорично отрече. И така дружно аз, тя и бебо в количката се мушнахме в една задъдена улица,където буквално в кюшето зад кофите за боклук паркирах детето да пика. Обаче в този момент от нейде излетя една избесняла бабичка, която взе да ми обяснява каква срамота било, и как можело да си пусна детето там да пика, надолу по улицата имало тоалетна. Щерката, вече изпикала се и вдигайки си гащите отговори "А кой ще пази бебо, да може мама да пика с мен" Аз се усмихнах и се извиних, предложих дори да пази бебето да не падне от количката за да влеза в тоалетната.... Бабата също почна да се извинява,че не била видяла, че съм с две деца....но не прие да пази бебо. iva d, евала на майката успяла да възпита такова дете. bouquet

Ще ми се един ден да разпозная и своите деца в такъв разказ....

# 8 23 авг. 2008, 00:56 ч.

Мнения: 418

Аз толкова културни деца не съм виждала,но и в подобна ситуация не съм попадала.Даже бих казала,че днешните деца са изключително агресивни и некултурни.

# 9 23 авг. 2008, 08:51 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Имала съм подобна случка в градския транспорт. Стоим на две седалки аз и двете ми деца(на 3 и 10г.). По едно време малката решава, че иска да стане права на седалката и да се държи за предната. Обясних й, че е опасно и я свалих да седне, но тя не ме разбра явно и започна да се дърпа и да хленчи, а е малко гръмогласна. Една баба на отсрещната седалка започна да й се кара, заплаши я с бастуна си, дори се опита да я удари и то през мен, защото й пречела и не искала да й викат. Направих забележка да не си позволява такива волности и че ще се опитам да укротя детето си доколкото ми е възможно. Много мило ми стана и се почувствах горда, когато на слизане голямото ми дете се доближи до бабата и съвсем спокойно й обясни, че сестра му е само на три години и все още не разбира кое е опасно за нея и че с бой няма да можем да я укротим.

# 10 23 авг. 2008, 09:49 ч.

Мнения: 2 755

Цитат на: iva d в пт, 22 авг 2008, 22:42

в крайна сметка детските площадки са за децата и ако не съсдават животозастрашаващи ситуации,трябва ли да се намесваме?

Зависи от ситуацията. Ако има словесна агресия - обиди и крясъци, а не само такава, която може да причини физическо нараняване, можем спокойно и кротко да бъдем арбитри. Ако ответната страна не прояви разбиране, просто си хващаш детето и се премествате.
Забелязала съм, че бабите с внучета, в по-голямата си част, не всички, са трудни за нормално комуникиране при конфликт на детската площадка. Винаги внучето е най-доброто, най-кроткото и никога не е виновно. Това се отстоява при каквато и да е ситуация и на всяка цена. Tired

Когато някое друго дете обижда моето, умишлено не се намесвам веднага, защото искам да видя, как ще постъпи детето ми. Давам му някакво време в което сам да успее да се справи със ситуацията. Ако не успее се намесвам, а после когато си тръгнем, разговаряме за случилото се и му давам съвети, как да постъпва в бъдеще при такъв конфликт.