В последните дни в живота ми се случиха събития, които ме накараха да се замисля за тънката граница между търпението и примирението.
За това кое е по-добре: да се примирим с нещата, които ни се случват (въпреки явната им несправедливост и това, че в известна степен оставаме ощетени), за да живеем спокойно и в хармония или на всяка цена да държим нещата да се случват по начина по който е редно, без да проявяваме никаква търпимост в това отношение.
Винаги съм считала, че примиреническото поведение е е белег на робска психика и че всеки, който се примирява и не се 'бори' за своето право и истина заслужава съдбата си. Но напоследък си задавам въпроса дали пък търпението в смисъла му на 'изчакване' не е всъщност добродетел? Дали и кога ще живеем по-леко и щастливо-когато отстояваме себе-то си, блъскайки се непрекъснато в стени и създавайки си проблеми и трудности или следвайки максимата, че 'трябва да приемем всичко, което трудно можем да променим'?
Стана дълго и объркано...
Изобщо кои са нещата с които бихте се примирили без да си го слагате на сърце и към какво не бихте проявили търпимост, въпреки личната (и често висока) цена, която трябва да 'платите' за това?
За това кое е по-добре: да се примирим с нещата, които ни се случват (въпреки явната им несправедливост и това, че в известна степен оставаме ощетени), за да живеем спокойно и в хармония или на всяка цена да държим нещата да се случват по начина по който е редно, без да проявяваме никаква търпимост в това отношение.
Винаги съм считала, че примиреническото поведение е е белег на робска психика и че всеки, който се примирява и не се 'бори' за своето право и истина заслужава съдбата си. Но напоследък си задавам въпроса дали пък търпението в смисъла му на 'изчакване' не е всъщност добродетел? Дали и кога ще живеем по-леко и щастливо-когато отстояваме себе-то си, блъскайки се непрекъснато в стени и създавайки си проблеми и трудности или следвайки максимата, че 'трябва да приемем всичко, което трудно можем да променим'?
Стана дълго и объркано...
Изобщо кои са нещата с които бихте се примирили без да си го слагате на сърце и към какво не бихте проявили търпимост, въпреки личната (и често висока) цена, която трябва да 'платите' за това?
Всичко е много относително, зависи от много неща. Зависи и дали човек изобщо има някакъв друг избор и възможност. Понякога не си съгласен, но просто нямаш избор за ответна реакция или възможност, била тя физическа, материална или финансова, да промениш нещата. Много често и компромисите са вид примирение, но и без тях не може. Хубаво е просто нещата да се насочват, доколкото е възможно, в нашата посока. Да не оставяме да бъдем унижавани най-вече и бъдем себе си, пък дори изчаквайки и примирявайки се. То не пречи. Не е лесно обаче, така е. Пожелавам ти скоро всичко да се нареди, ако имаш някакви проблеми 
. Случаят трябва да е наистина изключителен, та да го докарам до това "да търпя" дълго нещо си или някой, пък какво остава за "примирение"...Но се случва-човешко е...