Секцио в Шейново

ако пуснеш търсачката...сигурна съм, че ще намериш много информация.
Раждах в Шейноео преди три години, но не секцио...та немога да ти кажа много неща...
Знам само, че там има много добри специалисти и няма от какво да те е страх:)!
Стискам палци:)

аз не съм раждала секцио, но когато раждах бях заедно с жени, раждали секцио, в смисъл, че няма разлика в престоя в болницата или в отношението, или в грижите...И раждалите секцио ги изписват на третия ден..Нищо особено не им е нужно- в Шейново на всички искат памперси, кърпички...

Абе, извинявай, мила, май се бъркам..Нека някой раждал секцио да каже.

Аз раждах със секцио в Шейново, но моето беше по спешност, така че мога да ти обясня само процедурите след раждането. Преди операцията ти слагат катетър, упойки и т.н. Самото раждане става доста бързо - двайсетина минути, след това шиенето продължава малко по-дълго. ПОказват ти само за мъничко бебчо. За свижданията не мога да ти кажа, защото бях във ВИП-а и там свижданията са по всяко време, независимо от начина на раждането.  След секциото ме закараха в реанимацията (бях впечатлена от персонала там - всички бяха много загрижени, много компетентни) - там лежах до следващата сутрин, когато дойде рехабилитатор да ни помогне да станем и да се раздвижим. За реанимацията е добре да си вземеш малка бутилка вода с дозатор, дъвки, четка и паста за зъби, кърпички, гребен и телефон. Показа ни какви упражнения да правим, за да се възстановим по-бързо и след това ни преместиха по стаите. Към 10 часа ми донесоха бебето за първи път и това беше един от най-неописуемо щастливите моменти в живота ми. Забравяш и болка, и операция, и всичко.
Изписването е на петия ден.
Не се притеснявай - секциото изобщо не е толкова страшно, колкото звучи - аз лично се възстанових много бързо и не съм имала проблеми.
Пожелавам ти всичко най-хубаво и едно здраво и хубаво бебе!

Аз родих в Шейново преди два месеца, но нормално. Мога да ти кажа какво трябва да си носиш: 1 пакет памперси (за нормално искаха от 20 или 24 бр., а за секцио май 36 бр.), 1 пакет мокри кърпички (но можеш да вземеш малък пакет от 24 бр, да не се излъжеш да им дадеш 72 бр, да не мислиш, че ги ползват само за твоето бебе), сапун, тоал. хартия, превръзки, хавлиени кърпи (поне по една за лице, за дупе - по тъмничка, може и една малка като си миеш гърдите преди кърмене), тел. и зарядното, чиния и чаша, вилица, лъжица, мокри кърпички за теб, ако искаш нещо за четене, чехли, помпата за кърма може по-късно да ти я донесат, ако ти е нужна. Това е общо взето, за което се сещам. Ако имаш въпроси - питай. Ако всичко е наред ще те изпишат на 6-тия ден.

Раждах секцио в средта на април. Дадох 3 пакета от по 10 памперса (в аптеката на Шейново ги продават такива пакети и са много удобни) и 1 пакет мокри кърпички (дори бяха 24 бройки  ), друго нищо не са ми искали. От нещата, които се чудиш дали да вземеш, а не бива да забравяш - сутиен за кърмачки (с него ще ти е по-удобно да кърмиш, защото няма да се налага да го махаш целия, а трябва да имаш сутиен за да си слагаш подплънки, че можеш да се разтечеш  - секциото стоят по 5-6 дни и кърмата идва в болницата) и помпа (да не става така, че мъжа ти посред нощ да идва да ти я носи  ), носи си керамична чаша, вилица и лъжица, минерална вода с дозатор за реанимацията и зарядно (за нула време ще ти свърши батерията от обаждания  !!!).

Значи, приемат те в реанимацията (преди това клизмичка, катетърче, ехографче и т.н. - все екстри  ) и вливат в продължение на близо час солени разтвори чрез системи (защото от упойките ти се вдига кръвното и със системите ти го понижават предварително). Операцията е много кратка, шев и кройка е по-дългичко. Можеш да си говориш с лекарите, те си приказват за техни си работи - общо взето - болнични клюки! Но и да си носиш носни кърпички за операцията, няма как да ги използваш, защото ръцете ти са встрани, но си плачи на воля, като чуеш бебето - просто няма как да се спреш  ! Носят ти го от едната страна и ти го показват и ти го допират до бузата - главичката, челцето или нещо там - само знам, че е топличко и мъхесто и мокро и е усещане, което никога няма да забравя...  После те водят пак в реанимацията и стоиш така до сутринта с една торба горещ пясък върху корема, но тя е за добро и не е чак толкова неприятна - сестрите там са много мили и през 3-5 минути идват и те оглеждат и ако си будна те питат как си, ако те боли ти дават обезболяващо. Искай си! От време на време идва някой лекар и ти натиска леко корема, но това е най-болезненото нещо в цялата история. Трае секунда-две, стискай зъби, след това не боли. Рехабилитаторката идва на следващата сутрин - показва упражнения, които ми се струваха смешно леки, ставането е трудно, но се търпи, ще се изненадаш обаче, че когато се раздвижваш, едва приказваш, сякаш си изнемощяла - рехабилитаторката те разхожда из коридора и те връща - много е внимателна, но трябва да я слушаш. След малко пак ще дойде и ще попита дали някой иска тя да го придружи до тоалетната - поискай. Аз не исках, но после реших да отида и да ти кажа и сама се справих и със ставането и с лягането. Като съм на зор да се раздвижвам, сама се стягам. Всяко ставане е все по-лесно. В началото "трябва днес да станете поне 6 пъти" ми се струваше невъзможно. Но не помня колко пъти станах чак!!! Чак до долу слизах, макар да беше забранено! Свиждане не може да се каже, че има установено. Горе никой не пускат, ти сама си слизаш, когато искаш, а ако си във ВИП стая идват при теб, когато искаш  ! Когато водят бебетата трябва обаче да си в стаята. На мен първия път не ми го донесоха, понеже бях родила следобеда на предишния ден и ми беше толкова мъчно. Плаках с едно момиче, на което бебето постоянно плачеше! Трябва да ти кажа, че всички, преживели секцио много ги боли да се движат в началото, но като е за бебето, ти минава болката!!! А на втория ден след операцията почти нищо ти няма - но не забравяй да се движиш, ставай честичко - гледай да си осигуриш една мотивация долу да те чака между всяко хранене и ще слизаш и ще забравяш, че те боли и даже ще се оправиш, без да се усетиш. На петия ден в този ритъм питаш "какво секцио?!?" Нещо важно - ако взимаш душ, при всички случаи - гърдите само и единствено с отделна кърпа, защото инфекции можеш да си навлечеш и на теб и на бебето, ако ползваш голямата кърпа (не можеш всеки път да помниш предишния път с коя част кое си избърсала). Слагай бебето на гърдата от момента, в който ти го донесат и сменяй през 15 минути гърдите, независимо дали нещо тече или не. Аз на третия ден случайно разбрах, че млякото ми е дошло - просто в един момент бебка започна шумно да преглъща. Така и бебето се учи и ти също - и нямаш проблеми с гърдите. И си купи Гармастан и след всяко "кърмене" се мажи обилно и слагай подплънка в сутиена и така до следващото кърмене (преди кърмене се измий с водичка) - така аз проблеми със зърната не съм имала! Всичко това го научих на място и от вече-раждали мами - но не се знае дали ще попаднеш на такива, така че "попивай" докато е време!

И не забравяй нещо много важно - там ти си пациент и човек! Не позволявай на никого да ти държи тон, ако нещо ти викнат, викни и ти и после нямаш проблеми с никой. Казвам го, защото в Шейново 90% са много мили всички, но има и образи, но всичко е поправимо  !

О, и още нещо - говори с момичетата в стаята, споделяй - оказва се, че всеки има какво да каже и от нещо се притеснява, пък само като почне някой да говори, тогава и другите. И не се притеснявай да споделиш с някоя лекарка ако нещо те тревожи, ако емоционално не се чувстваш добре - това е следродилната депресия с хиляди изражения и е нещо нормално. И още нещо много важно - но то си касае (както много неща по-горе) и нормалното раждане - бебето ти в началото може да не е едно от най-красивите неща, което си виждала някога (въпреки, че бебетата от секцио са доста по скопосани в личицата от другите, защото не са преживяли преминаване през тесни пътища), но с всеки изминат ден ще се вчовечава - ще видиш!!! Аз моето на третия ден като го погледнах и взех че го видях!!!

Ако има още нещо, питай на лични!

В Шейново наистина са страхотни специалисти, така че спокойно.Освен всички необходими неща, които са ти написали по-горе ако ще си във ВИП стая си вземи стотинки за телевизор,че аз така се озорих-всички на посещенията ги карах да ми носят.Много леко да мине раждането ти желая! И после да хвалиш с бебче!

Валентина е отговорила толкова подробно, че аз само мога да добавя КУРАЖ и скоро да гушкаш бебче!

Много ви балгодаря за изчерпателните отговори момичета Стискайте ми палци утре на обяд постъпвам и вечерта към 6 се надявам вече да си видя бебцето. 
До скоро

Аз няма какво да ти кажа за секциото,защото и мен ме чака съвсем скоро,но от написаното виждам,че на теб съвсем скоро ти предстои.Искам да ти пожелая много успех  и едно прекрасно,пухкаво и здраво бебче

ще стискаме и ще чакаме с теб!

Такааа. Приеха ме на 15.09 с насрочено секцио за 16.09 Мериха тонове, няколко прегледа, че пък имах разкритие, взеха ми кръв и ако не си се обръснала те бръснат - съвет от мен, свърши това добро дело вкъщи!  На сутринта първо клизма - не е гадно, но ми беше супер неудобно. Следва катетър - поставянето не боли, усещаш все едно ти се припикава много и това е. После докато свикнеш с него имаш непрекъснато чувство че ти се пикае. Свалиха ме в реанимация - т.е отидох си сама, барабар с катетъра  , поставиха ми абокат - също не боли повече от вземане на кръв например, вляха ми няколко банки с нещо си и ме закараха в операционната. Поставиха ми спинална - сгъват те буквално на две и едва дишаш, но това е и най-гадното на цялата работа. Само убождане усещаш, постепенно ти изтръпват първо краката после и нагоре, усещаш леко затопляне. Лягаш, слагат ти на пръста щипка да ти мерят пулса и апарат за мерене на кръвно. Почва операцията - усещаш теглене, ровене, бъркане, разтягане, но не боли. След това чуваш плача на бебчето и ти го дават да си го нацелуваш и гушнеш. Може да ти се при повръща мнооооого от натиска върху стомаха. Питат искаш ли да спиш - но по-добре не искай. Следва кърпене около 30 мин. и те пренасят в реанимация. Там ти вливат още нещо, поставят ти чувалче с пясък за час - два и после лека по лека упойката те пуска, но ти бият профенид и течен аналгин. Най-гадно е, когато ти натискат корема да проверят свива ли се матката, но това трае секунди и се изтърпява.  Другото гадно са газовете, които пъплят из червата ти и си мислиш, че бебето още е в теб. На другия ден ставаш и те местят в нормална стая и ти носят бебчо. Движи се много и ходи изправена, защото болката по-бързо минава. Най-трудно е лягането и ставането. Щом си идеш в стаята режима ти е, като на всяка една родилка - аз висях в кафето, когато бебето не беше при мен Споко, нищо страшно няма!

Момичетата доста са ти разказали. Само да добавя, че ако си решила да кърмиш, няма да получиш нужната подкрепа. Акушерката просто ми дотътри количката с бебето и ме накара да му изсипя адаптираното мляко в устата. "Ама, аз мисля да кърмя ........" "Ми, добре, пробвай!" Това беше! Нито ми показа как да хвана бебето, нито как да го сложа на гърдата, излезе си. Да не говорим, че за изцеждането ми казаха чак когато гърдите ми бяха на буци и бях на крачка от мастита. Така че, ако възнамеляваш да кърмиш, посети форума Кърмене и захранване на бебета. Там модераторката Бу поддържа чудесна Библиотека, където можеш да попрочетеш и се подготвиш.
Аз, нали съм патка заспала, цяла бременност се шляех в Майки бъдещи и настоящи, та после ми дойде малко нанагорно. Ако имаш въпроси, питай!

при мен дойде една много мила сестра и ми обясни какво да правя, защото ме беше страх дори да го хвана.Но все пак не разчитай на сестрата.