Почти два месеца ме нямаше в интернет пространството /поради ремонти на блока/, а през тях се случиха толкова много и важни неща, които ми тежеше, че не мога да споделя...
А ето и началото. Около 1 седмица преди 24 юни тази година бях започнала да мисля в посока на спиране на кърменето. Причините - две основни: поотслабнал мой имунитет /аз не се грижех особено за себе си - кога какво хапвам, изцяло посветено време на детето ми съвсем по мое желание и в следствие - кожни истории по дланите към препарати, често замърсяване на очите и антибиотични капки слад това, гадните и досадни вагинални гъбички /беше ми писнало от тях най-вече/; мисълта за евентуално братче или сестриче и желанието ми бебчо да е отбит и да не се връща към гърда при появата му. Имаше и умора от нощните кърмения. Реших, че при 5 и повече сукания денем и нощем не знам колко, нямам време да махам постепенно кърмения. Отидох при мамолога си. Пргледа ме, каза, че гърдите са заели първоначалния си вид и ми опредписа 3 бр. Достинекс през 3 дни. Наложи се да изцедя само след първия прием.
Това се случи на 24.06. Еньов ден, моя имен ден, сутринта. Към 2-3 часа пих първия Достинекс.
Насладих се на сутрешно кърмене на бебо и после се удържах. Имаше възможност за връщане назад, но устисках...
Баща ми дойде два следобеда да приспи бебо - той се оказа герой, държа се мъжки, аз не се появих, а баща ми му беше казал, че съм за хляб. На мене ми течаха сълзи, свиваша ми се сърцето, но бях взела това решение. А преди исках да откарам до 2 години, съжалявах точно 5 дни...
Вечер аз и мъжът ми се преборихме без чужда намеса...Много търсеше "бала,бала" - така им викаше, от "бозка"...., но и когато беше много уморен, заспиваше по-лесно.
Първите 3 дни бяха най-трудни. Замених сукането с една хубава наша си песничка "нани, нани" с главицата на дясното ми рамо и вкопчен като маймунче в мене...Последваха много прегръдки, целувки, любов и нежност...игри, обяснения, книжки, още повече от преди. Получих сякаш нещо, което не съм имала. На детето от това му стана хубаво. Спомням си още, че като го гледах, открих, че е пораснал и физически и духовно, нещо в поведението му ми го подсказваше...Малко тъжно ми стана. Толкова беше сладък и мъжествен, той се пребори по-лесно от мене. Оказа се по-готов. Това съм го чела и тук в други теми. Повярва, че бозките спинкат и до ден днешен се гуши в тях и ги посочва като казва една по една "спинка". Идва ми да го изям. А те според мене си спинкат щом не правят млекце. За да се събудят един ден отново. Много се радва да ме види гола - осмелих се да му се покажа едва две седмици след спирането. Ако не бях взела хапчето, нямаша да се откажа. При мен то беше необходимо психологическо условие, за да го направя. Дечко започна да спи по цяла нощ - изуми ме, да яде повече, да не прескача ядене, да заспива без сучене - с приказка, песен, разказче и гушкане. Случва се да се събуди от зъб /предполагам/, но не иска нищо, само успокоение - вода много рядко.
Помня, че съжалявах, че няма да го чуя как би се отказал сам и какво точно би казал, но вече не мисля за това.
Гледам си го отново сама, посветила съм му се както и от началото. Водя го на разходки, играя с него и другите /та ми лепват името детска учителка /, давам му от нашата храна. Адапте така и не пропи това дете . И други кърмачета познавам в това положение. На този етап яде само едни yogo-та на Нестле /а ядеше и кисело преди по малко/, но какво да се прави, аз отдавна не се тръшкам за яденето - каквото и колкото.
Ами това се сещам като най-важно. Мисля, че беше хубаво, че не можех да влизам във форума по това време - щях много да се разстроя /така чувствам/, та това е един съвет от мене. Да четеш и да виждаш картинки на кърмещи, когато ти спираш да го правиш, е тежко.
Ако се сетя за още нещо итересно, ще пиша.
Благодаря ви от цялото си сърце!
НЕ СПИРАМ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАМ ОТ ВАС. С РАДОСТ ПРОСЛЕДИХ КАКВО СТАВА, КОЙ ЩЕ ИМА И ОЩЕ БЕБОЦИ. ЦЕЛУВАМ ВИ ВСИЧКИ, МНОГО МИ ПОМАГАХТЕ, ОКУРАЖАВАХТЕ, ДАДОХТЕ МИ ЕДНА НЕЗАМЕНИМА РАДОСТ! АЗ И БЕБО ВИ БЛАГОДАРИМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ.
КАЗВАЛА СЪМ И ДРУГАДЕ, ЧЕ СИ ПОЖЕЛАВАМ ТРИ ДЕЦА /И АЗ СъМ ОТ ТАКОВА СЕМЕЙСТВО/ И ДАНО ГОСПОД МЕ ДАРИ. ДАНО ИМ ДАМ И НА ТЯХ ТАЗИ ТОПЛОТА, ГРИЖА И ВНИМАНИЕ КАТО НА ПЪРВОТО СИ ДЕТЕ.
Сега мама се замисля да взема по-активно арх. проекти вкъщи и чака близкото бъдеще /дай боже/ да си кажат с тати "хайде братче или сестриче" /порадвахме се малко на безметежния секс /...