Обаче се замислих за следното. Може ли човек постоянно и винаги да се съобразява с останалите хора около него. Дори нищо да не прави човек пак ще пречи на някого. И ако вземеш да се съобразяваш постоянно с мнението и исканията на другите, то човека като личност и индивидуалност къде остава. Ако винаги и навсякъде се съобразяваме с исканията и желанията на другите около нас, тогава няма ли да се превърнем просто в едни мижитурки.
Най-великите хора в историята на света не са се съобразявали с никого (или с почти никого) - Наполеон, Ал. Македонски, Чингис Хан, Цезар, Сталин, Чърчил и още много други... Напротив - хората са се съобразявали с тях...Може би ако те се съобразяваха с желанията на народите които са покорили и милионите които са изклали, то имената им нямаше да останат завинаги в историята на света като велики хора. Ако Левски и Ботев се бяха съобразявали и уважавали законите на държавата, в която са живеели, (както са правили хиляди други българи) сега дали щяха да бъдат национални герои. Едва ли.
Та въпросът ми беше. Къде минава, и вие как си я определяте, границата до която можете да се съобразявате с околните и отвъд която вече не трябва да се съобразявате с мнението им. Т.е. как, хем да бъдем добри граждани и да се съобразяваме с другите, хем да не губим личността си и да ставаме мижитурки които всички мачкат