И ние сме така , рев докато не я взема на ръце , но какво да се прави - мир да има
- Публикувана: 18 авг. 2008, 12:39 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2008, 22:01 ч.
Как да се справя...
Ами оставяш я да плаче. Като сте луди да ги гушкате - носете си ги. Аз не съм носила детето си като плаче. Като и се плаче - плаче, като се умори - спира.
Но знам че това е много рядко срещано явление Ами оставяш я да плаче. Като сте луди да ги гушкате - носете си ги. Аз не съм носила детето си като плаче. Като и се плаче - плаче, като се умори - спира.
А как растат като гъбки
И аз ще те посъветвам да я гушкаш. Иначе ще се изнервяте и двете. Моят син винаги съм го гушкала, когато усетя, че това иска. Но той искаше гушкане и разнасяне по цяла нощ, само през трите дни, когато имаше колики. Сега рядко се сеща, че иска на ръце, а никога не е бил ограничаван. Даже като започне да лази по пода и стигне до нещо опасно и аз го взема, започва да се дърпа и да мрънка пак да го оставя на земята.
амиии от това няма отучване мисля 
моето дете вече проходи и още се гушкаме. Не мога да понеса да реве. Нищо не можех и все още ми е трудно да свърша. Така са чувствителните деца.Но сега е малко по-добре. /на 9 м. е/ Да не говорим, че е свикнал да спи с мен. Направо съм факир понякога...щом трябва нещо да се свърши. Станах по-организирана.Някои познати ми даваха съвет да го оставя да реве, че щял да свикне така до няколко дена... 
Не мога да го понеса това. Ами така си я караме. Всичко с една ръка вършех. :Готвя, чистя...и давам на баткото сироп за кашлица с една ръка
Майките всичко могат. Знам, че не звуча успокоително, но времето минава
моето дете вече проходи и още се гушкаме. Не мога да понеса да реве. Нищо не можех и все още ми е трудно да свърша. Така са чувствителните деца.
Но сега е малко по-добре. /на 9 м. е/ Да не говорим, че е свикнал да спи с мен. Направо съм факир понякога...щом трябва нещо да се свърши. Станах по-организирана.Някои познати ми даваха съвет да го оставя да реве, че щял да свикне така до няколко дена... Не мога да го понеса това. Ами така си я караме. Всичко с една ръка вършех. :Готвя, чистя...и давам на баткото сироп за кашлица с една ръка Майките всичко могат. Знам, че не звуча успокоително, но времето минава
Ами оставяш я да плаче. Като сте луди да ги гушкате - носете си ги. Аз не съм носила детето си като плаче. Като и се плаче - плаче, като се умори - спира.
Страхотен пост!!!
Чудя се на акъла, който би нарекъл майка, която предпочита да гушка детето си и да му дарява нежност и спокойствие - "луда"
Луди са тези, които лишават децата си от близостта и майчината прегръдка!
Миличка,бебенцето ти е толкова мъничко и безпомощно.Единственият начин да усети,че не е самичко е като го гушнеш,целунеш,приласкаеш,говориш му тихо и нежно.Децата са различни-едни плачат повече,други по-малко,променят се с течение на времето.Всичко ще отмине рано или късно,а дотогава просто приеми,че твоето детенце е такова и го нагушкай с цялата си майчина любов.
За всеки случай може да се консултираш и с лекар,все пак е възможно нещо да го боли или пък са колики-моето бебче само сгушено в мен се успокояваше от тях;стига ли му храната;и т.н-изолирай всяка друга възможна причина.
За всеки случай може да се консултираш и с лекар,все пак е възможно нещо да го боли или пък са колики-моето бебче само сгушено в мен се успокояваше от тях;стига ли му храната;и т.н-изолирай всяка друга възможна причина.
И аз имам този "проблем" 
Нося си го и това е, множко ми идват 10те му кила, но пък и вече не иска толкова много да го мачкат.
Вземи си слинг, кенгуру или дори обикновен чаршаф върши чудна работа, и си го носи. Така всички ще сте доволни, а и ще влезнеш по-бързо във форма след раждането.
Като цяло трябва да се настроиш да бъдеш изобретателна, ако искаш да си организираш по най-добрия начин ежедневието с бебе.
Нося си го и това е, множко ми идват 10те му кила, но пък и вече не иска толкова много да го мачкат. Вземи си слинг, кенгуру или дори обикновен чаршаф върши чудна работа, и си го носи. Така всички ще сте доволни, а и ще влезнеш по-бързо във форма след раждането.
Като цяло трябва да се настроиш да бъдеш изобретателна, ако искаш да си организираш по най-добрия начин ежедневието с бебе.
И аз съм си гушкала децата. В пряка пропорционалност - всяко следващо все повече! Защото знам, че само като се обърна и вече ще трябва да се моля да го погаля дори... 
Струва ми се обаче, че тук не става въпрос за привикване от страна на бебето, за глезотия не говорим изобщо - все пак детето е на почти месец! Прекалено е малко за такива неща!!! Доколкото си спомням от прочетеното, децата не се "разглезват" до 6 месечна възраст. И тук съм склонна да подкрепя мнението на Mirabelle - авторката на темата да провери дали не се касае за друга причина, а гушкането да е само "лекарството".
Лирическо отклонение: Ами, докато има "нормални" майки, дето не се връзват на децата си и не ги гушкат, дотогава ще има и хора зли, завистници и комплексари. Чудо голямо - майка им е имала нещо по-важно в момента/моментите/дните/месеците/годините, когато те са имали нужда от любовта й. Според техните разбирания дали е нормално да има и хора-късметлии, които са щастливи и обичани от пеленачета? И нима е човешко да се търпи такава несправедливост? И именно оттук се формира и основната цел на живота на децата на "нормалните", да не кажа "леденостудените" майки - да компенсират своята болка с чужда такава... Да, светът е шарен. Всеки си избира пътя, по който да върви. Ама ако толкова не може да върви заедно или в името на някой друг, защо, по дяволите, си позволява да става родител???
Защото знам, че само като се обърна и вече ще трябва да се моля да го погаля дори... Струва ми се обаче, че тук не става въпрос за привикване от страна на бебето, за глезотия не говорим изобщо - все пак детето е на почти месец! Прекалено е малко за такива неща!!! Доколкото си спомням от прочетеното, децата не се "разглезват" до 6 месечна възраст. И тук съм склонна да подкрепя мнението на Mirabelle - авторката на темата да провери дали не се касае за друга причина, а гушкането да е само "лекарството".
Лирическо отклонение: Ами, докато има "нормални" майки, дето не се връзват на децата си и не ги гушкат, дотогава ще има и хора зли, завистници и комплексари. Чудо голямо - майка им е имала нещо по-важно в момента/моментите/дните/месеците/годините, когато те са имали нужда от любовта й. Според техните разбирания дали е нормално да има и хора-късметлии, които са щастливи и обичани от пеленачета? И нима е човешко да се търпи такава несправедливост? И именно оттук се формира и основната цел на живота на децата на "нормалните", да не кажа "леденостудените" майки - да компенсират своята болка с чужда такава... Да, светът е шарен. Всеки си избира пътя, по който да върви. Ама ако толкова не може да върви заедно или в името на някой друг, защо, по дяволите, си позволява да става родител???
Ами оставяш я да плаче. Като сте луди да ги гушкате - носете си ги. Аз не съм носила детето си като плаче. Като и се плаче - плаче, като се умори - спира.
АЗ СЪМ ЛУДА тогава, да знаете!!!
Май много станахме лудите тук. Никога,ама никога не съм оставяла сина си да плаче,докато беше бебе.Носила съм го,гушкала съм го,дори да ми е натежавало понякога по ред причини.Бебето има нужда да усеща топлината на мама и не мисля,че ние,които сме им я давали,сме луди.Разбира се,има дечица,които не са искали чак такава тясна близост,както прочетох в някои от отговорите.Но доколкото разбирам,те така си се чувстват добре.Гушкай си детенцето,мила,няма вечно да е бебе.Сега си още много прясна мама,малко по малко ще влезеш в ритъм и ще видиш,че всичко ще си дойде на мястото.Пък в крайна сметка щастливото и спокойно бебе е по-важно от чистата къща и сготвената манджа.
Никога,ама никога не съм оставяла сина си да плаче,докато беше бебе.Носила съм го,гушкала съм го,дори да ми е натежавало понякога по ред причини.Бебето има нужда да усеща топлината на мама и не мисля,че ние,които сме им я давали,сме луди.Разбира се,има дечица,които не са искали чак такава тясна близост,както прочетох в някои от отговорите.Но доколкото разбирам,те така си се чувстват добре.Гушкай си детенцето,мила,няма вечно да е бебе.Сега си още много прясна мама,малко по малко ще влезеш в ритъм и ще видиш,че всичко ще си дойде на мястото.Пък в крайна сметка щастливото и спокойно бебе е по-важно от чистата къща и сготвената манджа.