Кръщене - Преображенски Манастир

  • 6 630
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13
Моля, споделете лично мнение, или чуто по повод Кръщенета в Преображенския Манастир. Дъщеря ми Ванина е родена на Преображение и искам да я кръстя точно там. Не мога да намеря данни за връзка, а и  Embarassedне знам с кого, за да разуча подробности - как става запазване на дата, има ли възможност да се пренощува там и т.н. Всичко по темата ще е много полезно за мен, а може би и за други, които се вълнуват по темата.

# 1
  • Мнения: 13
 Hug хайде, моля ви   bouquet
умея да бъда подкупна   bouquet  bouquet  bouquet

# 2
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Не знам дали правят кръщенета там ( поне преди години не правеха). Миналата година имаше само 2 монаха: единият много възрастен, а другият (игумен) интересуващ се от други работи. Свестните не се задържат дълго.
Обожавам това място, но не е свято и не бих си кръстила детето там, докато не дойде някой свят монха, който да очисти мястото. (става въпрос за манастира край Търново)Не бих го направила  от морални съображения (религиозна съм и с мъка пише тези редове)...

# 3
  • Мнения: 2 803
Татко ми се кръсти там. Беше доста отдавна. Знам, че игумена е о.Георги. Нощувахме в Арбанаси. Най-добре потърси кординати в страницата на Великотърновска митрополия.

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/preobrazhenski/index.htm

# 4
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Yellow Tulip  до довечера ще ти дам телефона и подробности ...... Hug

# 5
  • София
  • Мнения: 1 750
Миналата седмица с мъжа ми бяхме в Преображенския манастир и двамата бяхме очаровани както от мястото, така и от игумена на манастира - отец Георги. Покани ни на кафе и бонбони и си говорихме близо три часа. Стори ми се много благ и приятен човек, който го е грижа за съдбата на манастира.
Калинка, моля те сподели какво имаш предвид с твърдението, че мястото не е чисто?! Любопитно ми е, защото ние останахме със съвсем хубави впечатления, дори решихме скоро да кръстим госпожицата си там.

# 6
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Kalinka за първи път не те разбирам- как и защо написа това за манастира
Yellow Tulip свърза ли се,какво стана?

# 7
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Не ми се влиза в големи подробности, за да не разбунвам духовете.
Познавам едно момче, което помага в "Св. Александър Невски"и преди няколко години го бяха поканили да си почине в манастира. Беше си тръгнал скоропостижно, след няколко случки (не бих искала да споделя какви).
Преди години бяхме свидетели, когато и как две монахини от Арбанаси редовно бягаха там и влиянието, което им се оказваше (едната на 22-23 години искаше да става игуменка и доста неприятни неща направиха). Като редовно ходещи на църква в манастира, където те бяха,  бяхме неволно свидетели на всички случки.....
Миналата година бях там ( и аз харесвам много този манастир) и възрастният монах ме позна от предишните години. Оплака се, че нещата със службите не са както трябва и никой не се задържа там по разни причини (имаше преди време много благ монах, но и той бързо напуснал).

Мнението ми е лично и не ангажирам никого с него. Честно казано, бих предпочела да знам по-малко, но......

# 8
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
 ooooh!Разбирам те!
Дано майчето пуснало темата -сподели за развоя на нещата Hug

# 9
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967

Една голяма  Hug за теб.

# 10
  • София
  • Мнения: 1 750
Калинка, благодаря за отговора! Не че ме удовлетворява, защото обичам прямите неща, а не недомлъвки и шушукания под сурдинка. Но пък уважавам и правото на всеки да разкрива или не това, което знае. Моите впечатления също са лични и за щастие положителни. Надявам се да си останат такива! Пък кой каквото прави си се пише на неговата сметка, има кой да съди!  Peace

# 11
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Tatalina,
съжалявам, но не мога да напиша нещата, които знам.
Не се и съмнявам за впечатленията ти. Отец Георги е винаги сладкодумен с непознати и ако няма негови гости (вие сте били ксъметлии, защото рядко се случва), то умее да омайва посетителите. И все пак има разлика, когато си живял там и когато си за 3 часа.  Peace
Между впрочем, много често съдбата на манастира (пропадането на църквата в пропастта) се свързва с това, което е ставало в хотела, който се е намирал там. Аз вярвам в знаците отгоре и затова и падналите скали ги свързвам с даден знак.
Но пак казвам, това е лично мое мнение и не ангажирам никого с него.

# 12
  • София
  • Мнения: 1 750
Калинка, всеки има своята гледна точка, разбирам.  Но не разбирам защо отец Георги би се държал така гостоприемно с нас, ако беше толкова "лош" и не свят човек. Той не поиска нищо от нас, нито спонсорство за манастира, нито нещо друго... Дано не се разочаровам при избора ми да кръстим дъщеря ми там.

И още нещо - игуменът каза, че манастирът е предлагал стаи за спане за кратко и то защото са били "задължавани". От кога и защо - не разбрахме, не го разпитвахме на тая тема. Проверих, обаче, кога е паднала въпросната скала в двора на манастира и почудо запазила църквата непокътната - годината е 1913-та. Съмнявам се, че по това време в манастира е имало хотел, както твърдиш ти. Както казах вече, предпочитам фактите, пред градските легенди  Peace

Стана ми интересно и сигурно ще проуча случая. Не обичам да бъда заблуждавана - по-добре да знам истината, пък сама да преценявам как да я тълкувам. Много неща само се "говорят" в публичното пространство, объркват хората и ги отдалечават от вярата. Когато се твърди нещо е добре да се аргументира, а не просто да се хвърля "бомба" (по примера на жълтите вестници) без да се държи сметка за влиянието й върху съзнанието на хората.

# 13
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Скалата, която е в градината под лозата е от 1913. В началото на 90-те години (1991 или 1992) паднаха нови скали, които разрушиха помещенията до манастира. По чудо, една от тези скали е прескочила църквата (монасите са били вътре и са имали служба) и сега се намира отзад, от страната на старите, изоставени сгради.
Стаи на хотелски начала е имало много преди това (мисля 70-те години), както и пропадането на църквата и сградите. Църквата е била на мястото на пропастта, посока изглед към манастир Света Троица.  Миналата година все още можеха да се купят картички в манастира, които са от онова време. Слава Богу, монасите тогава са успели да спасят доста от нещата, които са били в църквата. 

; на снимката вдясно

Разбирам всеки, който отива там и се влюбва в мястото. И аз съм така от 30 години. Разбирам и желанието за кръщаване там, което трябва да се изпълни, ако сърцето и дущата ти го искат. Всъщност самият акт е по-важен. За съжаление, понякога дистанцирането от някои неща е доста трудно.

Слава Богу, силата на вярата, която ти се дава, те оставя в лоното, въпреки че понякога изпитанията са доста много. Убедих се в това в периода 2000-2002 година.

Никъде не съм споменавала нещо за пари  Naughty Жените и мъжете с жени не са интересни.
Пак казвам, че огромна част от живота ми е минал в този регион и съм участвала активно в религиозният живот там, така че понятието градски легенди не ми е познато.

Мястото е прекрасно, има прекалено много грехове извършени там и дано Бог даде сила за покаяние един ден. Всичко, всъщност, е в Божиите ръце.

# 14
  • София
  • Мнения: 1 750
Права си, разбира се!
Подозирам за какво иде реч. Лошото обаче е, че заради мнения като твоите, аз лично се разколебавам. Сигурно и много други като мен.  Губя вяра и вече сериозно се замислям дали да кръстя детето си там, всъщност изобщо има ли свято място, на което с чиста съвест да кръстя госпожицата си?!... И имат ли отражение греховете на монасите върху живота на кръстените там?!... Може би прекалено много се замислям...

Всичко е в нашите ръце! Бог ни е дал правото на избор, какви да сме,
но и отговорността да поемаме следствията от действията си.

Съжалявам, че разводнявам темата за Преображенския манастир.
Дано авторката на темата се включи с разказ за кръщенето на детенцето си.

Общи условия

Активация на акаунт