Първи впечатления, първи

  • 5 177
  • 54
  •   1
Отговори
  • Мнения: 139
От две седмици сме в Минесота и ми се иска да споделя с някой първите си впечатления от тук.
Много ми харесва природата, много големи площи зеленина, езера и 4ист прохладен въздух.
Харесва ми чистотата и спокойствието. Хората ми се струват дружелюбни, усмихват се непрекъснато, ето така Grinning Grinning Grinning Grinning
Забелязах също, че небето сякаш е по-ниско тук отколкото в България, сигурно причината за това се дължи на различните географски ширини.

Странно ми е и не особено комфортно, това че, не срещаме хора по улиците, когато се разхождаме, но нали сме в предградие и всички се движат почти само с  коли, а ние още нямаме такава.

Друго, което ми беше много чудно, беше факта, че в нас никой не готви, ние живеем с майка му и сестра му на мъжа ми, яде се само готова храна, готови пици и всичко, всичко просто готово, само трябва да се стопли Party
Аз правих няколко опита да домакинствам тука, ама мисля, че няма много смисъл за тях и вече няма много много да се старая. Те искат всеки да си яде собствената храна и да не пипа храната на другия. Това си е тяхно право, но в България моята майка и сестра не бяха така и изобщо нямаше такова делене на храна. Както и да е, това не ми е важно  Peace

Просто първите впечатления на всеки един човек, озовал се на ново, различно място  са нещо много ценно и съкровенно, едно богатство за цял живот според мен, неизмеримо при това.
Ще се радвам, ако споделите и вашите и така ме направите още по-богата Simple Smile

# 1
  • Мнения: 1 783
Айде, добре дошла  Grinning

# 2
  • Мнения: 1 242
При мен за първи подобни на твоите впечатления е трудно да се говори - аз знаех къде отивам и познавах донякъде манталитета на местните.

Пожелавам ти бърза адаптация и по-скорошна самостоятелност! Чакат де доста изненади и разминавания с първите впечатления. Wink

# 3
  • Мнения: 285
Привет и от мен!!!
И аз от 1 седмица то4но съм в Щатите - RI-пътувах със детето си сами4ка, много се притеснявах, ама изли6но като цяло. Първите ми впе4атления са страхотни.....4истота, красота, имам чувството, че мястото,където се намирам е някакси изолирано,под похлупак от околния свят.....само зеленина, полянки,драъвчета, като парк,в който пускам детето на воля да си ти4а. В задния двор на ка6тата ни се разхозхдат зай4ета спокойно!!! Хората са изключително лубезни и учтиви, като ни видят от колите си как се разхождаме с мал4о и ни се усмихват, някой дори махат с ръце!!!Колите едва се движат по пътя - нявсякъде има ограни4ение на скоростта , но и на стоповете, всички хора спират! Не е като в България, където трябва с коли4ката да се тика6 пред колите, за да пресе4е6 все пак!!! Та така..много ми харесва засега - а о6те ни6то не съм видяла сигурно. На хубавото 4овек бързо свиква, ама обратното 6те е доста трудно предполагам после!

# 4
  • Мнения: 139
И на нас така ни спират колите още отдалече, за да си пресечем спокойно и това си е съвсем нормално, а когато в България някой го направи, едва ли не трябва да си му благодарен.
И пред блока тук има диви зайчета, които изскачат от храстите и си живеят спокойно живота Simple Smile
И катерички има, и тях никой не ги закача, катерят си се по дърветата на двора и си скачат по полянките. Дали в България щяха да оцелеят, как мислиш?
Ами болниците какви са тук! Супер чисти и нови, не приличат на болниците, които аз съм посещавала. Днес бяхме до една такава, обаче от много превъзнасяне, накрая стана така, че избягахме малко преди да е приключил прегледа. Един как се казват мъжете-мед.работници-фелдшер ?, премери температурата на детето в дупето и то се скъса от рев просто, беше толкова студен и изобщо не се опита да я успокои!
Беше толкова безсърдечен, никога не бях виждала такова безскрупулно същество-мед.работник! Абе да не се налага на никой да ходи по доктори, където и да е.
После дойде лекарката, прегледа я, даде рецепта, оказа се ушна инфекция и онзи пак се върна с едно лекарство за пиене. Аз й го давах, докато тоя тип гледаше отстрани като някой темерут!Мъчих се да й го набутам в устата, тя почна да го повръща и да се дави и да кашля, а онзи продължи да си стои там и да не помръдва, беше ужасно стресиращо за детето. Накрая каза, че ще излезе за малко и аз си грабнах бебето и право към изхода. Whistling

В заключение бих казала, да, хубаво е, има ред, чистота, ама много ще внимавам  с първите си впечатления за в бъдеще!



# 5
  • Мнения: 3 988
Първите впечатления са много байаснати от щата, град/ предградие и куп други неща. Моите първи впечатления бяха мръсотия, цигания, фалшиви усмивки...  Mr. Green За Ню Йорк Сити говоря.
Катериците около Юниън Скуеър са нахални и зли - дебнат да ти отмъкнат закуската.  Joy
Болниците (имах възможността да видя няколко не като пациент) и частните практики са различни от земята до небето. Бях в такива мръсни дупки, че просто не проумявам все още как може това да е болница/ кабинет. В едната практика доктора си е пуснал кученцето да ходи свободно...  Shocked От друга страна видях и чисти и прилични кабинети и болници... Каквото ти е на душата и по джоба...  Wink

И за да не остане някой с грешно впечатление - на мен ми харесва и не се оплаквам.  Peace

# 6
  • Мнения: 702
Хора които ти се усмихват без да те познават
Насядали по тревата
Деца коита се цапат с вода и пясък и никой не вика след тях
Спокойствие което е от първия ден и още не ме е напуснало
Многото патенца из парковете и най вече самите паркове
Възпитаните и внимателни хора готови да откликнат веднага ако имаш нужда от помощ
Безплатния нет във всеки парк насядали с лап топа
и многото механизирани неща

# 7
  • Мнения: 5 710
Първото ми впечатление беше, че е много чисто  и че за паркинг се плаща на автомат. Че никой не говори английски, и че ядат едно и също, а имено паста.  Laughing

# 8
  • Мнения: 2 563
Всички се усмихват често-често.

Хвърлянето на фасове по земята не се приема с добро око.

Като се редиш на опашка, трябва да оставяш разстояние между себе си и човека пред теб.

# 9
  • Мнения: 1 147
Чистите улици. Зеленината. Маркировката по улиците. Ниските къщи. Широки магистрали. Безумно шофиране. Дядовци и бабинки с огромни коли. Мъглата. Лицемерието. Пискливите гласове. Черните в магазините. Акцентите. Усмивките.
Забравих - впечатли ме, че когато си на 50 г. в Америка, живота тепърва започва. В България не е точно така.

Последна редакция: нд, 17 авг 2008, 18:33 от Зора

# 10
  • Мнения: 3 988
Хайде и аз да поцъкам с език малко, няма само да негодувам.  Mr. Green

Първите ми впечатления от Германия (късната втора половина на 90-те, Франкфурт) - чистота, въпреки че всички ми казваха, че на село е по-чисто, трудно ми беше да си го представя. На третия ден отидохме на село - по-чисто беше.  Mr. Green Измити коли, големи и хубави магистрали, аптека на всеки ъгъл, супермаркети като слънце, знаци и маркировка (не само за пътищата говоря, принципно). Гледаха ме странно като им говорех на английски, много сдържани хора (да го кажем така).  Wink Даже не се бутат, за да влязат в метрото... А аз натрапчиво си мислех за кална сутрин пред вратите на софийски автобус...  Sick
Най-много се впечатлих първия ден в един редови италиански ресторант - нямаше нужда да търпя погледи, пълни с насмешка и неразбиране като казах, че съм вегетарианка и помолих да ми препоръчат нещо. И най-готиното - направиха ми кастъм манджа. Това в България не ми се беше случвало до онзи момент.

Както се шегува един много близък мой приятел "за Германия с три думи - чистичко, спретнато, подреденичко...".  Crazy

# 11
  • Мнения: 3 638
Първото ми впечатление бяха светлините. Пристигнах в Италия през януари 1997, точно по времето на безредиците в БГ,  в една ясна вечер  и още си спомням как от самолета ми направи впечатление колко много са осветени градовете, ярката линия на крайбрежните булеварди, видяни отвисоко. Между другото и досега като се връщам в България ми прави пък впечатление, че влизаш сякаш в тъмна доба  Simple Smile
И след това щастието, че най-сетне сме заедно, усмивката и целувката на съпруга ми на летището  Heart Eyes Големите булеварди, многото коли, колко бързо се кара в града, уличните лапми, които висят като на простор, закачен за сградите от двете страни на улицата. толкова са ясни спомените ми от онази първа вечер...
По-натам красивите сгради с цветя по балконите и "пердета" по терасите, хубавите тротоари, пълните супермаркети, учтивите хора, река По, колко са високи Алпите, които се виждат от прозореца ни...
В онези години идвах от съвсем друга действителност.

# 12
  • Мнения: 1 436
Светлоотразителната маркировка и това, че машините за закуски връщат ресто и то точно  Laughing. Също безплатния интернет в библиотеката и как всички казват 'like' по три пъти в изречение.

# 13
  • Мнения: 2 786
Красива природа, много зеленина, чистота, цветни алеи с хубави пейки, тишина, подреденост, ред, спокойствие ... усещане за сигурност и че съм точно там, където ми е мястото и точно с този, с който искам да бъда  Grinning
Все още обичам да се разхождам и съм си набелязала няколко местенца, на които отивам и си почивам.
Пейка, статуя, много цветя, изметено и свежо, окосена трева ... отсреща пристанището, лодките, корабите минават ... не заменям това за софийските смог, сивота и мръсотия.

# 14
  • Мнения: 139
Библиотеката....уау Heart Eyes
Има ли в България такива библиотеки, някъде в София може би Rolling Eyes
Само с картата си маркираш книгите и автоматично ти излиза бележката със срока до когато можеш да ги задържиш. Ами детското помещение с играчките, които можеш да наемеш също.
И поръчването на сд-та, двд и книги онлайн, които те интересуват.Е това сигурно го има и България, просто не и в града в който аз съм родена. Така си поръчахме диск с българска музика и сега е в нас.

Когато кацнахме, времето беше дъждовно и всичко ми се стори подтискащо и сиво. Един митнически служител се  държа доста арогантно. После видях свекърва си и зълвата, за пръв път на живо, майка му размахваше един цветен шарен плакат с имената ни, на който най отгоре с големи букви пишеше welcome to America.
После магистралата с големите коли, не можех да откъсна очи от тях и от хората вътре.
И тези огромни пространства и разстояния, накъдето и да погледнеш широко и равно, толкова различно, толкова далечно.

Колкото за това, че хората се усмихват много повече тук и по принцип на запад, това е така, защото нямат проблемите на българите, що да не са усмихнати, особено пък по- възрастните, имат ли 100 долара пенсия.  Усмихнати и приятелски настроени хора съм срещала и в България, и то не малко. Струва ми се, че някак си това е в пряка зависимост и от това какво е твоето настроение, дали ти си приветлив също. На мен ми харесва това в България, може да е примитивно, но си е ярко, характерно- да ти личи например като не си на кеф Wink А и можеш да видиш толкова различни лица- ядосани, влюбени, нещастни,самотни,злобни,агресивни,перковци, красавци, красавици .... Simple Smile

А тук нищо не виждам в лицата на хората, нищо не мога да прозра в тях, не бих ги рисувала  в картините си, ако бях художник  или писател. Но може би това място е такова, ще покаже времето Peace

Общи условия

Активация на акаунт