Кога кучето може да влиза в стаята на детето и да има контакт с него?

Ако кучето ще спи в кухнята и няма да има достъп до нещата на бебето, ако имате възможност (мъжа ти) да го разхождате, да сменяте дрехите си след гушкане на кучето и преди влизане при бебето, да почиствате редовно и разбира се, кучето да е ваксинирано и обезпаразитено - то тогава може и да не го давате на родителите ви и да си остане с вас. Можете след месец да им правите нещо като среща - ти да държиш бебето, мъжа ти кучето, с цел да не се доближава кучето много близо до бебето. Към 3 месечна възраст съм оставяла бебето в шезлонг в друга стая, кучето влиза, доближава шезлонга, помирисва и веднага се отдръпва от там. То разбира, че там не бива да се доближава, важно е за него само да усети миризмата му. Кокерите са миролюбиви животни, не са злобни, не виждам да има проблем. Много е важно кучето да не ляга на дрехите на бебето, да не ближе нещата му но не вярвам да го допуснете. Няма нищо лошо да живеят заедно, като спазвате необходимата хигиена. Бебето няма да остава насаме с кучето, а за кучето също ще е по добре да си бъде с вас, да не го давате на друго място. Бебето вече няма да е в стерилна среда след като се роди и контактът му околния свят ще е неизбежен.

1) Когато аз забременях, кучето вече беше на 3 години. И ние мислихме да го "дадем за малко" някъде, но слава богу не се споразумяхме с мъжа ми къде ще му е най-добре и решихме да не го извеждаме от вкъщи та дори и за 40-тина дни. Още докато бях бременна, направихме едно малко ремонтче и го научихме да не влиза в стаята (сега там спим ние и малките сладурчета) и досега той си знае, че в тази стая не му е позволено да влиза. Преди си ходеше навсякъде, само по леглата не му давахме да се качва.

И добре, че не го "дадохме", защото едва ли щяхме да сме си го прибрали и досега...

2) Ние все още не му даваме да влиза в тази стая.  И аз не знам кога ще му позволим. Най-малкото ще трябва и ние да сме там, когато той влиза, а сега ми се иска да се разделим вече да спим в различни стаи - малко свобода и за бебките да има

3) Запознахме ги след първия месец. Първо с Ева (Ема дори беше още в неонатологията). Той само я подуши и не му беше особено интересна. Сега обаче и те го закачат, и той се заиграва с тях... голяма са картинка са Много добра работа ми върши, когато ги храним и капне малко пюренце на пода, той веднага скача да чисти  не дава да засъхне...
Инак, когато контактува с тях е изключително внимателен.

Има и значение дали кучето е женско или мъжко. Женските много се привързват към децата и дори някои си мислят, че са техни и ревнуват от собствената им майка... Но всяко дете и всяко куче си е различно. Може да прочетеш интересни неща и във форума на dog.bg: http://dog.bg/forum/

Здравеи
Ние също си имаме куче,че даже и коте.Те изобщо нямат достъп до сина ни( вече е на 7 месеца и е напълно здрав)
Кучето понякога се промъква при детето без да го видим,но досега не сме имали проблеми от какъвто и да е род 
Така 4е недеи да се притесняваш! Просто си миите ръцете редовно и чистете с прахосмукачка всеки ден, за да няма косми навсякъде!
Успех 

В началото на годината бяхме решили, че е дошъл момента да купим куче на синът ни. Даже поръчахме - малък пекинез. Точно тогава обаче разбрах, че съм бременна и се отказахме веднага от идеята за куче. Мисля да отложим до навършване на поне две годинки на второто ни дете, по рано в никакъв случай не се наемам. Лично аз не смятам за много хигиенично бебе и животно в един апартамен. Бебето пълзи, може да лапа косми, колкото и да се поддържа изряден домът. Никой не може да ме убеди в противното.
И аз обичам животните, но повече обичам детето си.

след шестия месец ограничаването на контактите е излишно. дотогава е препоръчително животното да не влиза в стаята на бебето, най-вече заради хвърчащи косми, а не че нещо ще му направи. разбира се, ваксините и хапчетата за животното са задължителни 

Тук пък наши познати нарочно си взеха куче, след като жената забременя. Кучето си влиза при бебето от момента, в който ги изписаха. Имало някакви статистики, че ако има куче или котка вкъщи и животното се допуска в стаята на бебето било по-малко вероятно то да развие алергии. Една от теориите за алергиите е, че, грубо казано, поради прекалено стерилната среда, в която живеем, имунната система, за да не стои без работа, започва да реагира на безвредни субстанции. Не знам дали е така. Аз лично не съм свикнала с животни у дома.

1. Никога не трябва да го гоните. 
2. От първия ден 
3. От първия ден 

П.С. Разбира се, ако говорим за редовно ваксинирано и обезпаразитявано куче

И аз имам 3 годишна кокерка.Винаги си е живяла с нас,когато беб4о се роди престанахме да я пускаме в спалнята.Има разбирасе вси4ки ваксини.

Пред мен никога не е стояла подобна дилема, но, ако имах домашен любимец, бих намерила начин да събера всички под покрива на дома си. Риск, разбира се, има. Ако детето е предразположено към алергии, то дори следите на кучето вкъщи, могат да провокират това. Или пък да се прояви чак след 3-тата му годинка /на детето/. Честно казано не бих рискувала здравето на бебето си, за нищо на света. Затова и досега нямаме домашен любимец.
На мои приятели детето разви ужасен спастичен бронхит на алергична основа и астма, след като безпроблемно е живяло 5 години с животно вкъщи. Познавам и други такива случаи - от котки, рибки и кучета.

baibibi, това с приятелите ти е единичен случай, не статистика.

По темата - няма правила, вие си решете какво да направите.

Аз също имам женски кокер. Педиатърката на първото си посещение у нас, (бебето беше на 6 дни) се зарадва че имаме куче и каза да не ограничавам контактите им и спокойно да ги оставям да съжителстват в една стая.
Разбира се, кучето се мие всеки път след разходка.


Бебето само ще прояви интерес. Дъщеря ми е на 5 м. и пищи от кеф, когато кучето се приближи до нея. Посяга да го пипне, но то бяга. Аз не бих и ограничавала контактите, кучето ми е чисто и здраво, то е част от семейството.

При нас положението е същото кучето е териер а бебето е вече на три месеца!

Единственото, което искам да допълня е никога да не оставяте кучето и бебето сами... Животното си е животно и колкото и да си мислите, че познавате характера му, винаги може да ви изненада неприятно... 

И аз имам женски кокер шпаньол, който днес става на 2 год. да ми е жива и здрава.
Аз също бях доста притеснена малко преди да родя и изчетох доста  по тази тема, но нещата много бързо се подредиха.

1. Не я дадох на никого. Категорично отказах и реших, че ще си я гледам, колкото и трудно да ми бъде, защото съм сама.

2. Около 5 мес почти не влизаше в стаята при бебето или само за малко - да полюбопитства. Просто така си свикна. Започна да спи при майка ми, а не както беше преди - при мен.

3. Откакто Тони навърши 6 мес. или малко преди това вече я пипа, дърпа, скубе, след което задължително му мия ръцете естествено.

Страшно много й се радва, когато я види, но пък той на нея вече не й е толкова интересен. Храненето става най-лесно, когато тя е седнала срещу него - за да й бърбори и да я наблюдава. Голяма помощница ми е. Първите думи, които започна да разбира са името си и името на кучето.
Чистенето е повечко, но определено смятам, че си заслужава. Миенето на лапите, ушите и коремчето със сапун след разходка, честото къпане, обезпаразитяване и ваксиниране са задължителни.

Освен това откакто Тони се роди, двамата с него и кучето живеем при майка ми, която има още едно куче и 2 персийски котки. Та купона е пълен.