Препоръчвам ви.
- Публикувана: 14 авг. 2008, 15:20 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2008, 11:24 ч.
прекрасна и полезна книга
Предполагам си я чел, щом я препоръчваш. Мен живо ме интересува тази тема. Знаеш ли, дали мога да си я изтегля от интернет? А иначе колко струва? Ето http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=315215.msg8111106#msg8111106 - тук можеш да споделиш впечатления от книгата.
Книгата струва 9 лева. Ето тук я има Пингвините.
Говори се за всякакви сфери на живота. Включително е полезна и за родителите на вече родени дечица според мен, защото обяснява някои модели в поведението и как може да се помогне на децата, а и сам на себе си човек. За мен е отлична книга!
Говори се за всякакви сфери на живота. Включително е полезна и за родителите на вече родени дечица според мен, защото обяснява някои модели в поведението и как може да се помогне на децата, а и сам на себе си човек. За мен е отлична книга!
Аз не бих я препоръчала. Четох я като бременна, и се ужасих от фразата:
Цитирам по памет - Една госпожа била бременна, чакала съпругът си от фронта. Получила писмо, че са му отрязали ръката. Тя така се притеснила, че родила дете без ръка.
Аз лично такова нещо не бих препоръчала на бъдеща мама.
Цитирам по памет - Една госпожа била бременна, чакала съпругът си от фронта. Получила писмо, че са му отрязали ръката. Тя така се притеснила, че родила дете без ръка.
Аз лично такова нещо не бих препоръчала на бъдеща мама.
Аз не бих я препоръчала. Четох я като бременна, и се ужасих от фразата:
Цитирам по памет - Една госпожа била бременна, чакала съпругът си от фронта. Получила писмо, че са му отрязали ръката. Тя така се притеснила, че родила дете без ръка.
Аз лично такова нещо не бих препоръчала на бъдеща мама.
Цитирам по памет - Една госпожа била бременна, чакала съпругът си от фронта. Получила писмо, че са му отрязали ръката. Тя така се притеснила, че родила дете без ръка.
Аз лично такова нещо не бих препоръчала на бъдеща мама.
Аз не бих я препоръчала. Четох я като бременна, и се ужасих от фразата:
Цитирам по памет - Една госпожа била бременна, чакала съпругът си от фронта. Получила писмо, че са му отрязали ръката. Тя така се притеснила, че родила дете без ръка.
Аз лично такова нещо не бих препоръчала на бъдеща мама.
Цитирам по памет - Една госпожа била бременна, чакала съпругът си от фронта. Получила писмо, че са му отрязали ръката. Тя така се притеснила, че родила дете без ръка.
Аз лично такова нещо не бих препоръчала на бъдеща мама.
Е ако наистина го пише това, ама че тъпотия.
Ехххей - виждала ли си как жена ражда от съпруга си дете, което е 2 капки вода с мъжа, когото е обичала повече от всичко на света, но е починал.... Ражда го 6 години след неговата смърт. Аз съм виждала.
Тъмнокосо и чернооко дете с характерни черти на лицето, с едра фигура и висок ръст (която се видя, когато то порастна
) при двама светли и ниски биологични родители . За никого нямаше логично обяснение, освен за макйта. Тя никога не е крила, че с цялото си сърце желаеше и само за това мислеше през бременността си, детето да е от мъжа на живота й. И то се роди на вид сякаш е негово. Ето такива неща прави подсъзнанието. Аз го видях на практика. За подобни неща говори тази книга, че е възможно да се повлияе детето и затова е редно майката да управлява мислите и усещанията си.
На мнение съм, че бременната жена трябва да е спокойна и позитивно настроена. Това със сигурност ще се отрази добре и на бебето и на майката.
Иначе за тъмноокото дете с руси родители, като биолог мога да кажа, че едва ли е дело на подсъзнанието, а на друг баща, но това си е моето мнение
Иначе за тъмноокото дете с руси родители, като биолог мога да кажа, че едва ли е дело на подсъзнанието, а на друг баща, но това си е моето мнение
Иначе за тъмноокото дете с руси родители, като биолог мога да кажа, че едва ли е дело на подсъзнанието, а на друг баща, но това си е моето мнение
М да знам това е обичайния коментар. Но тази майка си знае истината.
Това са биологични родители с много светло кафява коса и съвсем светло кафяви очи. Не са руси и синеоки
все пак. Медицински Е възможно да се роди детето им такова. Но то е много тъмно и много високо. На 11 години е колкото майка си в момента. А чертите на лицето са уникално подобни на първия й съпруг. Хората, които са се запознали с тях след като са били женени вече и знаят, че е имала първи брак, мислят, че детето е от него. Уникално е като преживяване. Маниери, поведение - все едно виждаш един човек, който отдавна вече го няма. И не го е имало, когато това дете е зачевано....
Предпочитам да стоя далеч от подобни неща, съжалявам.
Принципно съм съгласна с теб, но понякога е важно да се познават механизмите, точно за да избегнеш ефекта им, а не да го провокираш. Малко в посока да се заставиш да не мислиш, за нещо лошо, за да не ти се случи.
Но пък има и случаи, когато целиш нещо и така получаваш допълнителна възможност да го постигнеш. Наша позната, която има приятна външност, но пък - доста грозен съпруг (черепът му е ужасен, костите по лицето също са несъразмерни), прекара първата си бременност с единствената мисъл, че иска красиво дете. Представяше си целенасочено най-прекрасните възможни за нея черти и роди едно много нежно и сладко момиченце. Детенцето прилича изцяло на нейния род и даже е доста красиво. Вече е на 5 години и прави впечатление. За щастие няма нито една външна черта от баща си, но пък прекрасния му характер
Това обаче е отвличане от темата за книгата. Там се говори за съвсем други неща. За изграждане на характер, за комуникативност, за спокойствие, за позитивизъм.