Раждат ли се децата с характер?

  • 4 070
  • 63
  •   1
Отговори
# 45
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Определено се раждат с характер, и ние сме тези, които "заглаждат" ръбовете!  Peace

# 46
  • Мнения: 224
Децата се раждат с характер, ние можем да помагаме в изграждането на ценностната им система, но основното си е заложено в тях. Това е и причината две деца в едно семейство, възпитавани по един и същи начин, да са коренно различни - пример аз и брат ми.

# 47
  • Мнения: 145
Все повече се убеждавам в това! Генът си е ген. Всички храни, които предпочита мъжът ми са любими на детето! Студен чай, само праскова, и за двамата! Еднакво прозяване, по едно и също време, почти еднакви реакции при определени емоции......А почти 96% от времето детето си е с мен!

# 48
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Децата се раждат с характер, ние можем да помагаме в изграждането на ценностната им система, но основното си е заложено в тях. Това е и причината две деца в едно семейство, възпитавани по един и същи начин, да са коренно различни 
И аз така мисля. Дано успея да загладя ръбовете, че иначе не знам как ще я караме...

# 49
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
И аз мисля,че децата се раждат с характера си-ние само помагаме в развитието

# 50
  • Мнения: 1 098
Моето момче се роди с характер Grinning От първият ден не искаше да стои в количката, а искаше непрестанно да го гушкам. Още си е такъв. Доста е буден, нетърпелив и своенравен. На мама сладурчето Heart Eyes

# 51
  • Мнения: 5 253
И аз съм на мнение,че характерът е вроден,защото при еднакви родители две или повече деца са различни. Колкото и да има разлики в отнешението към децата,все пак в общи линии по един и същ начин се възпитават,но едно става по-смело,друго по-затворено,трето по- открито и т.н. Не мисля,че мен който и да ме е възпитавал съм щяла да стана по-малко срамежлива или по-общителна,или пък че ако баща ми е бил рокер щях да обичам високите скорости - страх си ме е от екстремни изживявания и това си. За съжаление май синът ни се е метнал на мен,а дъщерята- на баща си и ще берем ядове  Rolling Eyes

# 52
  • Мнения: 67
Съгласна съм напълно с boto. Родителите могат само да го запознаят с етикета - кое е лошо, кое е добро /във всички области на живота/, но самото дете определя това дали ще се съобрази и дали ще последва правилните /според родителите му/ посоки.

Абсолютно съгласна  Peace

# 53
  • Мнения: 830
О да , определено се лаждат с характер и темперамент и то какъв....Възпитанието само шлифова това което е дала природата, от гените си никой не може да избяга.

# 54
  • Мнения: 3 034
за мен децата се раждат завършени индивидуалности с всичките им прилежащи характеристики. възпитанието е повече насочено навън, според мен. надявам се да имам достатъчно здрава връзка със сина си, за да го разбирам и да не ми хрумне да налагам, променям,пречупвам, пардон, възпитавам характера му. засега мисля, че се разбираме добре, аз повече слушам  Grinning

# 55
  • София
  • Мнения: 2 340
Зависи какво се влага в понятието 'характер'. Благодарение на химични и генетични обсобености, някои деца са по-чувствителни от други, по-емоционални, по-интелигентни и по-бързо адаптиращи се и т.н. Но като модел на поведение децата са 100% продукт на средата. Най-често копие на родителите си и това няма нищо общо с гените, а с най-естественият метод за научаване на всичко - имитирането. Това е.

# 56
  • Мнения: 3 034
изобщо не мисля така. аз нямам нищо общо с нито един от родителите си като характер, възприятия, интереси и т.н. имаме някои допирни точки в сферата на хобитата, примерно, но нищо наистина определящо за живота ми като зрял човек. обратното, страшно сме различни. единствено лесното учене на езици може да се каже, че съм унаследила, както и няколко болести. а, и начинът на хранене съм възприела от вкъщи и го пренасям в дома си. но не мисля, че това е характер  Naughty

# 57
  • Мнения: 3 506
Преди години можех фермани да изпиша по темата nature vs. nurture, в посока колко е важна средата и колко е маловажен  вроденият характер. Откакто имам две деца мисля точно обратното. Тоест отговорът, който бих дала на въпроса "раждат ли се с характер" е "да, абсолютно". Идват с определени предразположености, темперамент, тип нервна система, или както там искате да го наречете. От там нататък може да се работи с тези предразположености, така че да бъдат развити в положителна насока, а може и обратното - да не се работи или те да бъдат отхвърляни, и да се развият в отрицателна насока. Например с по-затворените деца ако не се работи, не е трудно на следващ етап от живота им да се определят като "темерути", "саможиви", "самотници" и прочее.

Не е задължително въпросните предразположености да са унаследени директно от някой от родителите. Анда беше писала по-горе за "грижата за външния вид" (ех, какъв хубав пример за positive label, аз му викам "суета" или "кокетство" обикновено...). И при нас е сходна ситуацията, що се касае до щерката. Докато синът ми носи моите "особености" в тази насока. И изобщо за много неща са толкова различни, а са родени и гледани толкова скоро един след друг, че  би било трудно да се търсят разлики в средата, на които да се отдават характеровите им особености.

# 58
  • Мнения: 145
Скоро, поспорих с позната на тази тема! Тя се опитваше да ме убеди, че възпитанието на детето е най важното нещо, а генетичните особености единствено определяли темперамента. Даде пример с осиновени ромчета, от цигански махали, израстнали в професорски семейства, които към момента били водещи банкери в лондон и т.н. Но въпреки всичко мисля, че това са две различни понятия, ген и възпитание.Ако на т.н ромче му е заложен интелекет генетично, при определено възпитание ще се прояви, но ако не и при академици да попадне...........

# 59
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
.............Но въпреки всичко мисля, че това са две различни понятия, ген и възпитание.Ако на т.н ромче му е заложен интелекет генетично, при определено възпитание ще се прояви, но ако не и при академици да попадне...........
Ама характера какво общо има с интелекта?  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт