Как се справяте,когато сте болни

  • 1 870
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 908
Как се справяте когато се разболеете и сте настинали/болни с гледането на буйното си дете?Аз тези дни се оказах болна от морето,не мога да дишам добре,направо се задушавам,носа ми е запушен,допълнително затруднява ситуацията с дишането,а не мога и да говоря добре,не си чувам гласа,искам всеки момент да си полегна,защото нямам сили,по едно време вече ми се виеше свят.Малката бяга,тича ,иска навън,изведох я,но получих силни и остри болки в яйчниците(които в края на деня отминаха),влачех се като бито куче по пътя с нея,а тя не иска да ходи за ръка,а все да тича.Накрая се оказа,че не иска да ходи(бях без количка по мои сериозни причини),та се наложи да я нося на ръце до вкъщи.Мисълта ми е,дори да бях с количката нямаше да се чувствам по-добре.
Няма да описвам повече-всеки малко или много ме е разбрал какво точно искам да кажа-та вие как се справяте в такива ситуации,защото аз усещам,че искам да крещя,да легна и да заспя,докато тя си играе ей така,абе въобще не желая да се занимавам с нея.Защото тя е много буйна и е вечно до мен,ако отида да направя нещо в друга стая,тя се разпищява и ляга,започва да рита и да пищи,че съм я оставила,иска всяка минута да си играя с нея.Ако не стане на нейното се започва пак рев и тръшкане,не минава говоренето,все едно не те чува като и говориш,не минават други хитри номера.Това е само образно казано колкото е буйна тя.

# 1
  • Мнения: 532
Изпадала съм в подобна ситуация и е наистина много кофти особено ,ако си с температура.

Мога да те посъветвам да извикаш някой да ти помогне ,та дори и за няколко часа ,колкото да поспиш.
Ако няма кой и  все пак ти е преклаено зле пробвай да я укротиш с някое филмче докато си почиваш и се лекуваш.
При мен минава този номер,моята се захласва направо.


Успех и бързо оздравяване!

# 2
  • Мнения: 3 929
Върна ме няколко месеца назад с тази тема в период, от който имам неприятни спомени.
Март месец се разболях от много тежка пневмония, ама буквално "на ръба" съм била, когато отидох с бодежи в гърдите при джи пи-то. Пуснаха ми рентген и кръв и личната лекарка беше изумена, че още съм на крака, че въобще съм жива. Мислеше да ме вкара в болница, но нямаше кой да ми гледа детето. Не, че нямаше кой, ами нямаше желаещи. Изписа ми много силен АБ и каза да лежа и да почивам. Ама не би. Детето се разболя по същото време от бронхит и се наложи да си го гледам. Никой не искаше да ми помогне. Оттогава се моля на Господ да съм здрава - не за друго, а защото няма кой да се грижи за детето ми, докато съм болна. Викам неволята и тя идва на помощ.
Така че напълна ти съчувствам. Моят син също беше постоянно "лепнат" за мен, постоянно вниманието ми трябваше да бъде насочено към него и не признаваше - дали съм болна, дали ми е лошо, дали ми се спи...няма такова положение. Сега е по-голям и се обслужва сам до голяма степен - пика и ака на тоалетната чиния, мие си дупето сам, пуска си водата и си мие ръцете. Ако се изцапа или намокри дрехите, се преоблича сам. Ако е гладен, бърка в хладилника и си вади да яде. Но преди няколко месеца нещата съвсем не бяха такива.

# 3
  • Мнения: 2 908
Някой може да ми се смее вече,ама като не се чувствах съвсем добре и вече и се молех-"Недей да правиш бели,моля ти се,че на мама не и е добре" JoyТо не че ме чува и разбира,не се интересува какво ми е,ама от говорене и то аз не мога  да говоря-не си чувам глава,тя се прави на глуха.У нас прави бели,хвърля бисквити по земята,иска да скача по корема ми,да се катери отгоре ми,да я нося на конче......Имам и лека температура,не съм стигнала пневмония или друго сериозно усложнение,ама все пак ми е криво,усещам,че ми е 10 пъти по-трудно да се справям,от нормалното.
Изненадвам се,че има само 2 мнения по въпроса... newsm78

# 4
  • София
  • Мнения: 1 508
Случи ми се само веднъж, беше някакъв кошмарен грип с много висока температура и стомашни проблеми отвсякъде - като сядах в тоалетната, се налагаше да си слагам и леген в скута. Всъщност, това не беше най-големият проблем, въпреки че се чувствах ужасно. Най-най-най-лошото беше, че ни беше тръшнало и тримата, та аз, не стига, че съм болна, ами трябва да гледам и двама други болни, които на всичкото отгоре се състезаваха с мене за място в тоалетната  Sunglasses

# 5
  • София
  • Мнения: 17 591
Леле. Аз бях така 2 седмици - и още не съм се оправила нацяло - болна, де. Няколко дена бях и с много висока Т (над 39.5). Не ме питай как правя или какво, част от времето изобщо нямах глас, само шепнех "моля те, недей"... И миналата зима изкарах почти цялата болна - ама той беше малък, където го сложа, там, а сега щъка навсякъде... И той хем е добричък, сам играе по доста време... Във всеки случай да го извеждам, когато съм болна, и през ум не би ми минало. Бисквитите без друго ги пуска по пода, изобщо на такова нещо не обръщам внимание - ми те от пода са най - вкусни (е, освен с пясък от плажа, де, така са още по - неустоими). Та... не знам, просто не мога да ти дам ни съвет, ни рецепта, освен - поне не излизай. Лежи наоколо, хм, и да се тръшка - ами, това е положението, не е хубаво, но се налага да се научи. Мама не е робот, има си нужди.

# 6
  • София
  • Мнения: 3 359
И аз мога да дам същия съвет.
И да ти съчувствам.
Не излизай няколко дни, а и да се тръшка в къщи е различно.
Когато се стабилизираш, ще имаш възможност да се занимаваш с разпилените бисквити и прочие битовизми.
Пожелавам ти скорошно оздравяване!

# 7
  • София
  • Мнения: 7 673
Само мога да кажа, че е тъжно, че в такъв момент не е имало кой да ви помогне  Cry

# 8
  • област Софийска
  • Мнения: 1 719
Слава Богу, не ми се е случвало често да се разболявам. В редките случаи все ми е помагал някой, свеки, майка ми или мъжо. Но си спомням един случай. Дъщеря ми беше малка, може би малко след годинката, все още не можеше да ходи. Бях пипнала някакъв вирус от тези летните, повръщане и разстройство, май и Т имах. И бях сама. Спомням си, че ми беше толкова зле, че чак изпадах в някакъв унес, изобщо не можех да стана от леглото. Малката се катереше по мен, седеше си, скубе, дърпа. Много зле ми беше! По едно време даже чух, че се звъни на вратата, но нямах сили да стана и да отворя. После бях задрямала. Като се събудих май се почувствах по-добре и успях да стана, май някакво хапче пих, не помня вече, беше отдавна. Замъкнах се даже и до яслата да взема храната на детето.
Милата, искрено ти съчувствам. Няма ли кой да ти помогне? Айде, баби и дядовци може да няма, ама някоя приятелка няма ли?

# 9
  • Мнения: 172
Често ми се случва-не само да съм болна,но и да лежа в болница и тогава пращам детето на село при баба му.мъжът ми често закъснява от работа и за да не се притеснявам излишно по добре така.Хубаво е,когато има кой да ти помогне в такива случаи..

# 10
  • Мнения: 3 367
Наемам човек да  ги гледа докато се лекувам или баща им се занимава с тях и работи след като си легнат.
Полза,за мен,от героизми няма,защото става по-лошо и възстановяването е много по=дълго и трудно (личен опит). Дете под 3 не може да разбере според мен какво е болна майка и няма сми да се тормозят всички ако има алтернатива. Ако няма-повече тв,по леглата м=у 1 и 5,после в 8 и така.

# 11
  • Мнения: 9 814
На два пъти съм попадала в подобна ситуация и съм се чувствала наистина ужасно- абсолютно безсилна и безпомощна.
Аз с 39 Т, детето изпълнено с енергия, а таткото на работа.
И до сега не знам как не полудях тогава.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Като бяха бебета и аз се разболеех сериозно баща им беше готов при повикване да се прибере от работа или да остане вкъщи за няколко дни. Иначе няма оправяне. Сега са по-големи и направо им казвам, че съм зле и ги оставям на автопилот. От време навреме ги поглеждам какво ядат или ако не мога да стана от леглото ги привиквам да кажат какво правят.

# 13
  • Мнения: 8 999
Само веднъж ми е било толкова зле, че да не мога да се мобилизирам. Оставих двете си деца да буйстват и да врещят колкото им стигат силите, а  аз заспах в хола на дивана. Като са видели, че не съм наред, явно са се стреснали, защото по едно време шумът утихна и като се събудих, ги намерих да си играят миролюбиво и тихичко до мен.
Ти пък защо веднага скачаш като се разпищи детето? Остави го да се понерви малко - ще му мине.

# 14
  • Мнения: 14 654
Веднъж ми се е случвало да съм много зле. Изобщо не помня какво съм правила с детето, май си беше правило самичко закуска от сухари и лютеница, милото усеща като не ми е добре и не ме тормози.

Общи условия

Активация на акаунт