Автоагресия или какво?

  • 2 693
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 93
Синът ми е на 2г. и от няколко месеца ходи на ясла. Много съм доволна, той свикна бързо и ходи с желание, там е весело, храни се добре и е заобиколен от усмихнати хора.
Или поне така изглежда.
Нямаше изобщо да помисля за проблем ако не беше една случка от миналата седмица.
Детето ми винаги е бил спокоен, дали прекалено аз не знам. Просто и вкъщи двамата с татко също сме много спокойни и тихи хора, така че малкият никога не е бил поставян в шумна или агресивна среда. Когато го водя в парка стои и наблюдава отстрани, не се включва да играе с непознатите деца, но същевременно мога да кажа, че не е несигурен в себе си, просто е такъв. Не влиза в представата за буйно и палаво момче. Много е усмихнат и мил към близките си, към непознати му трябва време, за да се отпусне.

В детската градина, когато се е случвало някой да му вземе играчката не реагираше изобщо. После започна да плаче и да търси начин да си вземе обратно играчката, но никога не се втурва да я дърпа от ръката на другото дете. Учителките винаги ми разказват тези неща, защото е по-различна реакция от общоприетата. Миналата седмица, пак дошло едно момиченце и му издърпало камиончето от ръката. Той се ядосал много и вместо да я удари, се ухапва себе си по ръката. Но с такава сила, че все още има следи от зъбите си .... После вкъщи беше в лошо настроение, правеше сцени, тръшкаше сее, изобщо класика, само дето за него не е типично и ми беше ясно, че изживява нещо.

На мен ми се видя много странно това, говорих с учителките в яслата, те също смятат, че не е типична реакция.

Чудя се къде е проблемът? И има ли изобщо такъв? Дали е въпрос на различен характер, темперамент, или детето е подтиснато от нещо или от някого. Ние с татко му ли трябва да се променим? Гледаме сина ни с много любов, позволяваме много неща и се стараем да не прекаляваме, да обясняваме кое може и кое не и защо.

За мен би било много по-добре ако в тази ситуация детето просто удари другото, или започне да плаче. Но не и от безсилие да насочи яростта към себе си.

# 1
  • София
  • Мнения: 17 591
И на мен ми звучи странно и... кофти. Не знам защо не е склонен да прояви ... ами, навън да изкара, агресията си, да се развика, да удари... На твое място щях да се посъветвам с детски психолог. Не защото е модерно за всяко нещо да се търсят специалисти, а защото не знам отговора на въпроса, нямам идея за причината и правилното поведение (на възрастните) в тази ситуация... а тези хора - поне по идея - са учили доста и знаят повече ситуации.

# 2
  • Мнения: 798
Да, това е автоагресия, т.е. ти си напълно наясно, че е насочил отговора към себе си.
Моето момче често пъти ни е хапал - и баща си и мен. Понякога нещо го спира да го направи и се хапе себе си. Нито едното не е добро, естесвено, но аз предпочитам агресията да излиза навън и съм го насърчавала ако иска да удря по стената, ако иска да удари и някоя възглавница, но да не наранява никого. Разбира се, тези изблици са толкова спонанни, че точно на мига няма място за реакция.
Опитайте се да поговорите с детето. Да изразява какво чувства. Въобще и положителните и отрицателните емоции да излизат от него, а не да ги задържа. Може да го поощрите - когато му вземат играчката - да си я поиска - с думи, с разговор - не с насилие. Аз поне така уча детето си. Да каже: моля, дай ми тази играчка, защото искам да си играя с нея ... и ако има отказ да попита дали може по-късно или да предложи съвместна игра или да пренасочи вниманието си към друго нещо интересно.
При всички положения поведението на родителите се отразява на малките човечета, но след като му придавате спокойствие може само да го поощрявате да споделя колкото се може повече, както и той да е свидетел, че вие го правите. Например: "много се ядосах, когато..." Да зне, че и спокойните хора изпитват отрицателни чувства...

# 3
  • Мнения: 93
Ами аз се опитвам да говоря с него, но той все още не може да ми разкаже - доста ограничен речник има. Говори с цели изречения, но мисля, че не е в състояние да разкаже нещо, което се е случило в мое отсъствие. Питам го всеки ден - как беше в градината? на какво си играхте? и т.н. но най-много да каже, че са играли на влакче или да спомене името на любимата му, но нищо повече.

и да, опитвам се да го насърчавам да се бори, не да удря или да е агресивен, но да не стои безучастен, когато някое дете идва и му удря шамар, т.е. искам реакция и му обяснявам. какво и колко разбира не знам. изобщо старая се да обяснявам, да го хасърчавам да се бори, когато сме в парка го поощрявам да иде при другите деца, ако някой дойде и му вземе лопатата, той обикновено стои и гледа, нищо не прави, може да се разплаче евентуално, по-късно ще отиде, ако никой не го гледа да си я вземе лопатата, срам го е някак. Аз се опитвам да го оставям сам да се справя, не искам да съм квачка и да го уча и как да копае в пясъчника, нали трябва да е самостоятелен, да може да се справя без мен, а не аз да отида и взема лопатата от другото дете ..........

# 4
  • Мнения: 798
Чудесно  Grinning
Все пак това се е случило веднъж. Не се тревожи толкова. Децата порастват и в имитацията пробват и нов начин на поведение.
Моето момче го тормозеха две деца в градината (които всъщност тормозели всички деца). Съветвах го какво ли не - но никога да ги удря. Да говори с тях или да ги избягва и т.н.
Един месец след като беше вече в лятна ваканция каза, че е ударил едното. Ей така, както си правехме нещо друго. Ни в клин - ни в ръкав го изтърси. Попитах защо така е решил. Каза: Ами той вече прекали!  Laughing
Това, което искам да ти кажа е, че споделянето идва също постепенно. Новите реакции също. Важно е да усеща, че има пространство за това. Когато е готов - за каквото и да е - да сте насреща  Peace
Няма нищо притеснително, според мен.

# 5
  • Мнения: 93
Лю, благодаря много, това което пишеш, ме успокоява. Може би твоето е по-голямо и вече може да се изкаже, чакам това да стане и с мойто. В неговата градина е абсолютно същото - има две момчета, които са калпазани, и тормозят останалите. Аз знам това, както и всички останали родители. Няма лошо, деца различни. Когато питам сина ми, дали си играе с Вени, той става веднага сериозен и не иска да ми отгаваря. Има си предпочитания.
Надявам се и аз, че с времето ще се научи, ще дойдат реакциите и споделянето. Това казвам на загрижените роднини, които вече ме подлудиха и притесниха повече от самата ситуация - не  е решение да спрем детето от градина, а там то ще се научи на взаимоотношения с другите деца. Гледането под похлупак не е решение. 

# 6
  • Мнения: 199
за мен детенцето просто не успява да се защити и изпазява яда си върху себе се,моя син до преди половин година в ситуация подобна на тази започваше да реве и никога не посягаше да си вземе обрано играчката....тои също е мн. кротко дете и никога не е бил агресивен,но след малко обяснения в къщи а и на вън сега е коренно различно,не позволява да му се дърпат играчките от рацете и е уверен в себе си.Научете го просто да се защитава ,за да не се наранява сам не съм специялист но за мен това си е дете което се чувства безпомощно.Няма нищо лошо да му обясните е когато някои му посегне и то може да отвърне,вместо да се чувства зле

# 7
  • Мнения: 145
Дали това не е израз на вечната тема Кой е по- мъжът или жената? Може и да се е ядосал, че не е надвил момичето. Децата дори и малки си имат характер и са доста интелигентни....., но синът ви е кавалер все пак!

# 8
  • Мнения: 2 096
чета темата и търся отговор.. но не намирам такъв.. моят син е на 1г и 1/2 ... как да му обясня, че безсилието не трябва да го прави агресивен към себе си.. не ме разбира.. опитвам се да го успокоя с гушкане и галене.. но си отреагирва винаги еднотипно.. някой му посяга към играчката следва сърцераздирателен писък и удряне по главата си.. понякога блъсва играчката, но не удря другото дете.. ако му я вземат нищо не може да го успокои...

# 9
  • Мнения: 93
Мога да кажа, че сега е по-добре детето - по-добре общува с връстниците си и умее да се защити. Все още не обича да удря или блъска, просто не му е вродена агресията, но при нужда се сблъсква с другарчето за играчката. Стана по-див малко и изобщо повече звучи като "нормално" развитие. За това според мен помогна много детската градина, където постояяно е в контакт с децата и все пак ние се старем вкъщи да му даваме подкрепа. Винаги го насърчавам и му казвам, че е добър и силен и умен и т.н. Говорих му да се бори за това, което иска, дали и доколко ме е разбрал не знам, но със сигурност има смисъл да говориш с детето. То разбира - ако не сега и веднага, се натрува и по-късно ще се върне към казаното от теб.

Повече не е имал инцидент от такъв характер.

# 10
  • Мнения: 2 096
И ние имаме напредък.. вече не се бие за всяко нещо.. все още когато се ядоса много се удря самичък, но това вече не е ежедневие.. как се справяме ли? ами при нас добре подейства засиленото внимание от моя страна.. залепих се за него два три дни докато отшуми.. той по прнцип обича да играе сам.. сега започнах да играя с него да му измислям нови игри, отдръпнахме се временно от другите деца, за да се успокои.. а и ни избиха няколко зъба.. наистина мисля че беше етап в който беше стана по емоционален и капризен...

Общи условия

Активация на акаунт