Или поне така изглежда.
Нямаше изобщо да помисля за проблем ако не беше една случка от миналата седмица.
Детето ми винаги е бил спокоен, дали прекалено аз не знам. Просто и вкъщи двамата с татко също сме много спокойни и тихи хора, така че малкият никога не е бил поставян в шумна или агресивна среда. Когато го водя в парка стои и наблюдава отстрани, не се включва да играе с непознатите деца, но същевременно мога да кажа, че не е несигурен в себе си, просто е такъв. Не влиза в представата за буйно и палаво момче. Много е усмихнат и мил към близките си, към непознати му трябва време, за да се отпусне.
В детската градина, когато се е случвало някой да му вземе играчката не реагираше изобщо. После започна да плаче и да търси начин да си вземе обратно играчката, но никога не се втурва да я дърпа от ръката на другото дете. Учителките винаги ми разказват тези неща, защото е по-различна реакция от общоприетата. Миналата седмица, пак дошло едно момиченце и му издърпало камиончето от ръката. Той се ядосал много и вместо да я удари, се ухапва себе си по ръката. Но с такава сила, че все още има следи от зъбите си .... После вкъщи беше в лошо настроение, правеше сцени, тръшкаше сее, изобщо класика, само дето за него не е типично и ми беше ясно, че изживява нещо.
На мен ми се видя много странно това, говорих с учителките в яслата, те също смятат, че не е типична реакция.
Чудя се къде е проблемът? И има ли изобщо такъв? Дали е въпрос на различен характер, темперамент, или детето е подтиснато от нещо или от някого. Ние с татко му ли трябва да се променим? Гледаме сина ни с много любов, позволяваме много неща и се стараем да не прекаляваме, да обясняваме кое може и кое не и защо.
За мен би било много по-добре ако в тази ситуация детето просто удари другото, или започне да плаче. Но не и от безсилие да насочи яростта към себе си.