Невидим приятел

  • 878
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 467
От около седмица дъщеря ми (3г) си има невидими приятели  ooooh! Играе си все едно наистина има още две деца с нея. Запозна ме с тях...
Чудя се как да реагирам. Да обяснявам ли, че няма никой или да влизам в ролята? Засега само се усмихвам и подминавам.

# 1
  • Мнения: 9 814
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301150.0

Няма смисъл да повтаряме. Тук ще прочетеш това, което те вълнува Peace

# 2
  • Мнения: 2 467
А, мерси много  Hug
Аз търсих с търсачката, ама то с кодово заглавие темата  Laughing

# 3
Зарежи тия глупости с духовете. При децата е въображение, при възрастните- наивност. Много модни станаха тия източни философски течения ooooh!
Децата често си фантазират- за невидими приятелчета, измислят невероятни истории. По-добре прочети някоя образователна книжка и ще разбереш защо е така Peace

# 4
  • Мнения: 2 467
Брех, де казах, че за духове си мисля? Хич и не ми е минало през главата даже. Не вярвам и не виждам.

Просто се чудя аз как да реагирам на невидимите приятелчета на дъщеря ми? Да се вживявам ли в ролята или не? Щото започна да ме запознава, да иска да водя разговор с тях.
Притеснението ми е, ако се вживея, няма ли да задълбоча връзката с "невидимите"?

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Вкъщи от доста време гъмжи от такива приятели. Понякога дори не ми дава да я хвана за ръка навън, защото в този момент държи някого... Подминавах, после разпитвах и влизах в роля. Много пъти ми е давала зайче/мишле/таралежче, подмята ми го, аз го хващам и мятам обратно.  Crazy

# 6
  • София
  • Мнения: 17 591
Напълно нормално е да има измислени приятели.
Но... Ако й бъдат "подсигурени" реални такива, по - малко ще има нужда да общува с невидимите.

# 7
Брех, де казах, че за духове си мисля? Хич и не ми е минало през главата даже. Не вярвам и не виждам.
А темата с кодовото заглавие?

# 8
  • Мнения: 4 290
Синът ми не е имал невидими приятели, но сестра ми - девет години ни е разликата - имаше. Мисля, че беше съвсем невинно и го израстна с времето. Според мен изобщо не е проблем, вероятно като започне да си изгражда постоянни реални приятелства, постепенно ще забрави за невидимите такива.

# 9
  • Spain
  • Мнения: 3 750
сега ми е смешно , но и аз се бях попритеснила Simple Smile
 нашето ве4е мина - трая около половин година . стигало е до там 4е отварям например вратата в кухнята и Гери влиза и аз поне4вам да я затворя и тями казва ."4акаи ,4акай ... и вика и прави жестове " хаиде , бързо ... влизайте , влизайте " ( и по4ва по имена) . като приклю4и с мената затварях вратата. не съм придавала някакво "мисти4но " настроение на цялата история и се забавлявах искрено накрая с развинтената и фантазия и си играех с нея . не мисля 4е трябва да се караш на детето за това , 4е се развива въображението му .

# 10
  • София
  • Мнения: 17 591
Исках само да добавя, че тези невидими приятели са... как да кажа, осъзнато несъществуващи. Осъзнато измислени. Осъзнато игра. Ако детето седне наопаки на някой стол или кресло и почне да вика бръммм-бръммм... , да върти ожесточено волана на колата и в някакъв момент ви помоли да минавате по - бързо, че му е писнало да чака влачещи се пешеходци, или пък да влезете в таксито и да кажете на къде сте, ще се притесните ли? Не, вероятно ще се усмихнете, ще отворите вратата и ще влезете в таксито... и изобщо няма да обърнете внимание, че там - реално - не съществува ни врата, ни такси, ни пешеходна пътека.

# 11
  • Мнения: 2 467
Няма ли да станат дълготрайно постоянни, ако се вживеем и ние? Една измислица повтаряна и затвърждавана, подкрепена и от други хора не става ли релност в един момент?
Ако са различни как да е, но ако са постоянни фигури? В смисъл едни и същи. Едно е днес такси, утре мотор, после замък и дракон, а друго Паша и Маша все по петите ми Simple Smile

# 12
  • Spain
  • Мнения: 3 750
нашитъе "приятели " си бяха постоянни . братя и сестри и приятел4ета с то4ни имена . не съм забелязала оба4е да се задълбо4ава след като аз не им придавах голямо зна4ение. според мен ако го приема6 като нещо естествено инересът бързо преминава, ако оба4е по4не6 да се кара6 на детето и да му обяснява6 разни неща , които то съвсем не разбира засилва6 интереса и става по - ло6о . като цяло това са си фантазии изказани на глас така 4е не намирам нищо страшно , нито ло6о да има въображаеми приятели .

# 13
  • където има любов
  • Мнения: 307
Имаше един период ,в който често питах дъщеря си,дали иска да има братче ,или сестричка.И точно тогава се появи "невидимата" й сестричка.Даже по едно време станаха две.Бяха толкова малки,че непрекъснато ги носеше в шепичките си.Забравих как се казваха,но определено имаха имена.Когато лягах до нея на леглото ,тя ме буташе,като казваше да внимавам,защото ще смачкам сестричките.Имало е даже случаи ,в които тръгваме на разходка,а иска да се върнем,защото ме забравили сестричките.Това продължи около 20 дни.Сега често я забелязвам да си играе с невидими приятели,но по скоро възпроизвежда сцени от любимо филмче.

# 14
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Аз имах такъв въображаем приятел, казваше се Николай и имаше жълт москвич  Mr. Green
Малко като атракция ме третираха по-възрастните.

И съм най-здравомислещия консервативен човек, който познавам.

Общи условия

Активация на акаунт