ПРЕПОРЪКИТЕ ЗА КЪРМЕНЕ И ЗАХРАНВАНЕ – МАНИПУЛИРАНИ ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕБЕШКИ ХРАНИ?
от Андреас Аделбергер (мениджър на обединение Бебешки храни/Гьотинген)
Член 11.7 на Международния кодекс за продажба на храни – заместители на майчиното мляко на Световната Здравна Организация (СЗО) гласи, че Генералният й секретар е задължен на всеки две години да докладва пред Общото събрание на СЗО относно прилагането на кодекса за продажба. Преди това обаче е установена практиката да се свикват групи от експерти, които дискутират належащите въпроси и дават препоръки.
Независимо от тези задължителни доклади, СЗО често свиква технически консултации съвместно с други Международни организации, за да се изрази становище по актуални въпроси и да се дадат препоръки. Такъв беше и случаят през пролета на 2000 година , когато СЗО и УНИЦЕФ поканиха 28 експерти по детско хранене. В началото на срещата обаче участниците останаха изненадани. Прототипите на два доклада, които заедно с други документи служеха за основа, бяха просто “ изчезнали “. Един от тях разглеждаше отражението на глобализацията върху храненето на кърмачетата (автор
Юдит Рихтер), другият изследваше успехите и трудностите при прилагането на Международния кодекс (автор Елен Сокол). Когато двете авторки попитаха присъстващите представители на СЗО, какво се е случило с докладите им, получиха отговор, че те се преработват. По-късно докладът за глобализацията се появи като официален документ – съкратен с осем страници, и то точно политически парливите пасажи, които установяват връзката между PR – кампаниите на фирмите и препоръките за хранене ...
Препоръка на експертите : захранване от “ приблизително 6-месечна възраст “
При представянето и дискусията на различните тематични групи предварително беше станало ясно, че двадесет от двадесет и осем експерти са признали, че има достатъчно научни доказателства за въвеждането на нови храни приблизително на “6-месечна възраст“. Въпреки че в самото начало нямаше никакви ограничения в дискусионните рамки, чиновниците от СЗО отхвърлиха подобна дискусия, което доведе до отдръпването на участниците. По своето съдържание препоръката “захранване от 6-месечна възраст“ е в пълно съответствие с резолюция 47.5 на Асамблеята на СЗО от 1994 година, която също препоръчва захранване на 6 месеца. Същевременно от тази препоръка за захранване следва, разбира се, другата препоръка за изключително кърмене до шестия месец. Въпреки това до днес не съществуват официални препоръки на СЗО за изключително кърмене – една двусмислица, която трябва да бъде отстранена възможно най–скоро. Тук на ход са правителствата. Общественността има право да научи, защо решения на упълномощените правителствени представители в Събранието на СЗО не се прилагат по съответния начин. Можем само да предположим, че производителите на продукти – заместващи майчиното мляко, биха претърпели огромни загуби, ако отново се препоръча захранване на 6-месечна възраст вместо в периода от 4-ия до 6-ия месец и най-вероятно биха приложили перфектния си лоби – инструментариум за да предотвратят това.
Рисковете от твърде ранното захранване
Вече има достатъчно изследвания, които предупреждават за рисковете от въвеждане на храни в периода от 4 до 6 месеца. Те съдържат следните аргументи:
- за повечето кърмачета това захранване не допринася за по - добър растеж
- измества се майчиното мляко \ съответно се приема по малко количество майчино мляко, като същевременно то се “заменя” с по-непълноценна храна. Всъщност при заместването на майчиното мляко на организма се доставя еквивалентна енергия, но липсват някои хранителни вещества, съдържащи се единствено в човешкото мляко.
- съществува по-висок риск от заболявания, особено на дихателните пътища, както и диарии, които в световен мащаб са най-честите причини за смърт в кърмаческа възраст.
Тези рискове от заболявания засягат не само “развиващите” се страни, където действително се стига до фатален изход. Рискът съществува и в “развитите” страни като Германия, където последиците от не-кърменето донякъде се притъпяват с помоща на една високо-технологична медицина. От друга страна до днес не са изготвени икономически статистики за това, колко точно струват тези компенсации на данъкоплатците. Тези компенсации стават възможни едва чрез огромното срастване на немската здравна система с производителите на бебешки храни, които оказват целенасочен натиск, прилагайки привидно препоръките на СЗО.
Световната търговия печели от ранното захранване
През лятото на 2000 година в Берлин се проведе заседание на Комитета по хранене и диетични храни с дневен ред “Защита на потребителя или подпомагане на търговията?”. Проведе се оживен дебат по проекто-стандарт за захранване с житни храни на бебетата и малките деца. По тази точка от дневния ред се изказаха толкова много участници, както по никоя друга до този момент. Присъстващият представител на СЗО докладва за актуалното изследване на стойностите на растежа при децата, от който доклад се очакваха данни за възрастовите граници и съответно за периода на въвеждане на храните. Той пледира за това, върху етикетите на зърнените храни да се отбелязва, че продуктът се препоръчва от 6 - месечна възраст , но не преди 4 – месечна възраст. Това изказване е също двусмислено и оставя в неведение здравните работници и родителите относно началото на захранването.
Индия и други страни твърдо се застъпиха в дискусията за една последователна политика в подкрепа на кърменето и следователно за предпазливо въвеждане на нови храни.
Много страни вече препоръчват захранване след 6-ия месец
Надписът приблизително 6-месечна възраст върху етикетите на бебешките храни означава, че се дава един толеранс и възможност на майката, детския лекар, акушерката и другите здравни работници да вземат индивидуално решение за захранване. Той дава основната насока, нещо, което сега се приема в правилата за захранване на много държави: 61 страни, между които индустриални държави като Чехия, Словакия и някои източно-европейски държави, вече препоръчват захранване от 6-ия месец. Също и Американската Педиатрична Асоциация (AAP) препоръчва от 1997 година изключително кърмене от минимум 6 месеца, въпреки че САЩ заради своята история далеч не са от тези страни, в които храненето с майчино мляко е на почит. В някои региони там все още съществуват морални пречки майката да кърми на обществено място.
В Германия няма пари за по-задълбочено изследване на кърменето
Немското общество все още не е сред пионерите, които биха пригодили инструкциите за захранване в полза на кърменето. Националната комисия по кърмене, Немското дружество по хранене не дават препоръка за въвеждането на нови храни от 6-ия месец. До ден-днешен няма представително изследване на процента кърмени деца и на навиците за кърмене в Германия.
Пари за изследване на кърменето в Германия от което да следват препоръки за захранване са крайно необходими. И тук критично можем да запитаме, как производителите със своето лобиране успяха да спрат инвестициите, които биха подпомогнали едно истински здравословно хранене.
Парите от данъци – за Милупа
Изглежда повече от странно, когато в Германия от една страна се прахосват милиони за изследователски проекти на фирма Милупа, от друга страна обаче няма средства да се подкрепи със закон инициативата “Болница, подкрепяща кърменето”. (може би се има предвид Болница, приятел на бебето, бел. на Бу)
Всяка година Милупа и други фирми получават от данъци 750 милиона марки свежи пари за развитието на функционални храни с които се извличат олигозахариди от майчиното мляко, за да могат по късно да бъдат добавени по изкуствен път към палитрата от продукти. Всичко това е придружено от голяма рекламна кампания, какъвто беше случаят с поли-ненаситените мастни киселини. И те както и олигозахаридите се съдържат в майчиното мляко. Ние позволяваме в Германия и в други страни на производителите безцеремонно да увеличават влиянието си – и то за сметка на здравната система, като продават на обществеността отдавна известни истини като фирмени открития. Печалбите от тази изследователска дейност се приватизират, а разходите се социализират. Време е да застанем уверено срещу институциите. Време е за адекватно финансово подпомагане на кърменето в Германия, при което не става дума за евтини лозунги от типа “Breast is Best”, а за адекватни на бъдещето препоръки за хранене на кърмачетата и прозрачни решения на всички политически и икономически нива, които имат за цел подобряване здравето на кърмачетата.
Преведе Emia от www.geburtskanal.de
от Андреас Аделбергер (мениджър на обединение Бебешки храни/Гьотинген)
Член 11.7 на Международния кодекс за продажба на храни – заместители на майчиното мляко на Световната Здравна Организация (СЗО) гласи, че Генералният й секретар е задължен на всеки две години да докладва пред Общото събрание на СЗО относно прилагането на кодекса за продажба. Преди това обаче е установена практиката да се свикват групи от експерти, които дискутират належащите въпроси и дават препоръки.
Независимо от тези задължителни доклади, СЗО често свиква технически консултации съвместно с други Международни организации, за да се изрази становище по актуални въпроси и да се дадат препоръки. Такъв беше и случаят през пролета на 2000 година , когато СЗО и УНИЦЕФ поканиха 28 експерти по детско хранене. В началото на срещата обаче участниците останаха изненадани. Прототипите на два доклада, които заедно с други документи служеха за основа, бяха просто “ изчезнали “. Един от тях разглеждаше отражението на глобализацията върху храненето на кърмачетата (автор
Юдит Рихтер), другият изследваше успехите и трудностите при прилагането на Международния кодекс (автор Елен Сокол). Когато двете авторки попитаха присъстващите представители на СЗО, какво се е случило с докладите им, получиха отговор, че те се преработват. По-късно докладът за глобализацията се появи като официален документ – съкратен с осем страници, и то точно политически парливите пасажи, които установяват връзката между PR – кампаниите на фирмите и препоръките за хранене ...
Препоръка на експертите : захранване от “ приблизително 6-месечна възраст “
При представянето и дискусията на различните тематични групи предварително беше станало ясно, че двадесет от двадесет и осем експерти са признали, че има достатъчно научни доказателства за въвеждането на нови храни приблизително на “6-месечна възраст“. Въпреки че в самото начало нямаше никакви ограничения в дискусионните рамки, чиновниците от СЗО отхвърлиха подобна дискусия, което доведе до отдръпването на участниците. По своето съдържание препоръката “захранване от 6-месечна възраст“ е в пълно съответствие с резолюция 47.5 на Асамблеята на СЗО от 1994 година, която също препоръчва захранване на 6 месеца. Същевременно от тази препоръка за захранване следва, разбира се, другата препоръка за изключително кърмене до шестия месец. Въпреки това до днес не съществуват официални препоръки на СЗО за изключително кърмене – една двусмислица, която трябва да бъде отстранена възможно най–скоро. Тук на ход са правителствата. Общественността има право да научи, защо решения на упълномощените правителствени представители в Събранието на СЗО не се прилагат по съответния начин. Можем само да предположим, че производителите на продукти – заместващи майчиното мляко, биха претърпели огромни загуби, ако отново се препоръча захранване на 6-месечна възраст вместо в периода от 4-ия до 6-ия месец и най-вероятно биха приложили перфектния си лоби – инструментариум за да предотвратят това.
Рисковете от твърде ранното захранване
Вече има достатъчно изследвания, които предупреждават за рисковете от въвеждане на храни в периода от 4 до 6 месеца. Те съдържат следните аргументи:
- за повечето кърмачета това захранване не допринася за по - добър растеж
- измества се майчиното мляко \ съответно се приема по малко количество майчино мляко, като същевременно то се “заменя” с по-непълноценна храна. Всъщност при заместването на майчиното мляко на организма се доставя еквивалентна енергия, но липсват някои хранителни вещества, съдържащи се единствено в човешкото мляко.
- съществува по-висок риск от заболявания, особено на дихателните пътища, както и диарии, които в световен мащаб са най-честите причини за смърт в кърмаческа възраст.
Тези рискове от заболявания засягат не само “развиващите” се страни, където действително се стига до фатален изход. Рискът съществува и в “развитите” страни като Германия, където последиците от не-кърменето донякъде се притъпяват с помоща на една високо-технологична медицина. От друга страна до днес не са изготвени икономически статистики за това, колко точно струват тези компенсации на данъкоплатците. Тези компенсации стават възможни едва чрез огромното срастване на немската здравна система с производителите на бебешки храни, които оказват целенасочен натиск, прилагайки привидно препоръките на СЗО.
Световната търговия печели от ранното захранване
През лятото на 2000 година в Берлин се проведе заседание на Комитета по хранене и диетични храни с дневен ред “Защита на потребителя или подпомагане на търговията?”. Проведе се оживен дебат по проекто-стандарт за захранване с житни храни на бебетата и малките деца. По тази точка от дневния ред се изказаха толкова много участници, както по никоя друга до този момент. Присъстващият представител на СЗО докладва за актуалното изследване на стойностите на растежа при децата, от който доклад се очакваха данни за възрастовите граници и съответно за периода на въвеждане на храните. Той пледира за това, върху етикетите на зърнените храни да се отбелязва, че продуктът се препоръчва от 6 - месечна възраст , но не преди 4 – месечна възраст. Това изказване е също двусмислено и оставя в неведение здравните работници и родителите относно началото на захранването.
Индия и други страни твърдо се застъпиха в дискусията за една последователна политика в подкрепа на кърменето и следователно за предпазливо въвеждане на нови храни.
Много страни вече препоръчват захранване след 6-ия месец
Надписът приблизително 6-месечна възраст върху етикетите на бебешките храни означава, че се дава един толеранс и възможност на майката, детския лекар, акушерката и другите здравни работници да вземат индивидуално решение за захранване. Той дава основната насока, нещо, което сега се приема в правилата за захранване на много държави: 61 страни, между които индустриални държави като Чехия, Словакия и някои източно-европейски държави, вече препоръчват захранване от 6-ия месец. Също и Американската Педиатрична Асоциация (AAP) препоръчва от 1997 година изключително кърмене от минимум 6 месеца, въпреки че САЩ заради своята история далеч не са от тези страни, в които храненето с майчино мляко е на почит. В някои региони там все още съществуват морални пречки майката да кърми на обществено място.
В Германия няма пари за по-задълбочено изследване на кърменето
Немското общество все още не е сред пионерите, които биха пригодили инструкциите за захранване в полза на кърменето. Националната комисия по кърмене, Немското дружество по хранене не дават препоръка за въвеждането на нови храни от 6-ия месец. До ден-днешен няма представително изследване на процента кърмени деца и на навиците за кърмене в Германия.
Пари за изследване на кърменето в Германия от което да следват препоръки за захранване са крайно необходими. И тук критично можем да запитаме, как производителите със своето лобиране успяха да спрат инвестициите, които биха подпомогнали едно истински здравословно хранене.
Парите от данъци – за Милупа
Изглежда повече от странно, когато в Германия от една страна се прахосват милиони за изследователски проекти на фирма Милупа, от друга страна обаче няма средства да се подкрепи със закон инициативата “Болница, подкрепяща кърменето”. (може би се има предвид Болница, приятел на бебето, бел. на Бу)
Всяка година Милупа и други фирми получават от данъци 750 милиона марки свежи пари за развитието на функционални храни с които се извличат олигозахариди от майчиното мляко, за да могат по късно да бъдат добавени по изкуствен път към палитрата от продукти. Всичко това е придружено от голяма рекламна кампания, какъвто беше случаят с поли-ненаситените мастни киселини. И те както и олигозахаридите се съдържат в майчиното мляко. Ние позволяваме в Германия и в други страни на производителите безцеремонно да увеличават влиянието си – и то за сметка на здравната система, като продават на обществеността отдавна известни истини като фирмени открития. Печалбите от тази изследователска дейност се приватизират, а разходите се социализират. Време е да застанем уверено срещу институциите. Време е за адекватно финансово подпомагане на кърменето в Германия, при което не става дума за евтини лозунги от типа “Breast is Best”, а за адекватни на бъдещето препоръки за хранене на кърмачетата и прозрачни решения на всички политически и икономически нива, които имат за цел подобряване здравето на кърмачетата.
Преведе Emia от www.geburtskanal.de
