някои може ли да разкаже за своето раждане?

  • 1 793
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Цитат
blagodarq predvaritelno

благодаря предварително







-------------------
Пиши на кирилица!

Последна редакция: ср, 13 авг 2008, 12:03 от Доня Туфиня

# 1
  • Мнения: 163
мОЕТО РАЖДАНЕ МИНА МНОГО БЪРЗО И ЛЕСНО. РОДИХ СИНА СИ ТОЧНО ЗА 15 МИНУТИ ОКОЛО 30 МИНУТИ ПРЕДИ ТОВА ПОЧУСТВАХ БОЛКА

# 2
  • В подножието на планината
  • Мнения: 813
    Раждането ми започна с изтичане на околоплодните води.Нямах контракции.Отидохме в болницата,където ме включиха на системи и след известно време се появиха и контракциите.На сутринта имаше вече пълно разкритие.Самото "изгонване на плода" не стана много бързо,тъй като бебо беше голям.Направиха ми епизиотомия,за да улеснят излизането.Няма да забравя момента,когато видях Алекс за пръв път-един синьо-виолетов мъник.

# 3
  • Мнения: 518
То моето никак не беше лесно. В 1:30 през ноща ми изтекоха водите, падна тапата и болките започнаха през пет минути - всичко на куп. Отидох бързо в болница и там ме сложиха да спя - имах един пръст разкритие, ама спи ли се с ужасни болки през пет минути. Дойдоха да ме потърсят чак в 6:30 ч. Мъките ми продължиха в същия ду чак до 14:30 ч. - тогава родих. С форцепс вадиха бебето - беше високо и тилно обърнато. Разкъсаха ме вътрешно + епизиотомия.

# 4
  • Мнения: 422
На мен в 2:30 ми падна тапата,гинеколожката ми каза че докато нямам болки на 15 минути да не тръгвам за болницата,в 5 вече бяха на десет минути и аз потеглих,изчаках я да дойде там и ме сложиха на тоновете,система ,започнаха  болкиите все по често и по силно,но са търпими когато получих пълно разкритие ми беше малко зор докато разбера как точно да се напъвам но акушерката беше много добра,наложи се лека епизиотомия и в 10:15 вече родих моето съкровище,забравих всичко за миг и така

# 5
  • Мнения: 4 784
В 4ч. през нощта се събудих от силна болка и гадене. Станах, повръщах, къпах се, пак повръщах, болката се усилваше, вече бях сигурна, че това са същинските контракции. Понеже предния ден имах сходна болка, звъннах на доктора ми по телефона, обясних му какво е положението. Неговата препоръка беше да изпия едно хапче Ношпа и ако болката не се успокоява, да тръгвам към болницата. Този път обаче хапчето не подейства въобще и събудих мъжа ми, след което се отправихме към болницата на 70-80км от града, в който живеем. Понеже знаех, че докторът който искам да ме изражда е на смяна и му имах пълно доверие, се чувствах много спокойна. Пристигнахме, направи ми преглед и каза, че вече имам разкритие 4 см и да, това са контракции, но секциото ми е в кърпа вързано. И така ме настаниха, започнаха да ми правят разни изследвания за поносимостта към епидурала, изчаквахме и екипа за стволовите клетки да пристигне и точно в 11ч ме вкараха в родилна зала. В 11,22 проплака сладурчото! Цялото раждане си беше изключително приятно преживяване.

# 6
  • гр.София
  • Мнения: 380
Моето раждане започна в 02.00ч. през нощта с болезнени контракции, които наподобяваха болката при менструация и бяха съвсем търпими. Бяха нерегулярни-на различен интервал-през 8,15 и т.н. минути и продължаваха около 30 сек. Лекарката ми беше казала да не й се обаждам, докато не станат на 5 мин. и аз спокйно зачаках. Не събудих таткото,защото и двамата искахме да присъства на раждането и знаех, че ще са му необходими сили. Аз си взех душ, пуснах си компютъра и така дочаках 09.00.ч. сутринта, като междувременно си записвах на един лист часовете на контракциите. Таткото се събуди, обадих се и на лекарката и в 10.30.ч. бях в болницата. Бях изключително спокойна, защкото предварително бях чела доста за раждането и в общи линии знаех какво ме очаква. При прегледа се установи 4 см разкритие и лекарката ми предложи да отида да се поразходя. Отидохме в близкия парк, хапнахме сладолед и се върнахме в болницата към 13.00.ч. Разкритието ми все още беше 4 см и пак ме пратиха да се разхождам. Отново се разодихме, след това хапнахме пица и постепенно контракциите ми станаха по-чести и по-болезнени, но все пак търпими. Описвам толкова подробно всичко, за да покажа на нераждалите бъдещи майки, че процесът въобще не е толкова страшен, даже с таткото си говорехме, че въобще не сме очасквали раждането ми да започне толкова спокойно-с разходки, сладолед и пица. След като се прибрахме вече болките станаха определено по-силни, но аз бях спокойна, защото знаех, че това е нормално. Все пак когато отиваме на зъболекар или да ни вземат кръв за изследване също има болка, но никой не драматизира, защото е очаквана и нормална. Вкъщи ми изтекоха водите-отночало съвсем малко, а после, когатоотидохме в болницата ми падна т.нар. "тапа" и водите продължиха да ми изтичат по малко. Искам да се спра и на клизмата, която лично мен много ме плашеше-ако не знаех, че ми правят клизма, въобще нямаше да я усетя. Наистина не усетих нищо. След това имах време спокойно да стигна до тоалетната, защото се притеснявах, че няма да успея и може да направя белята по пътя. Simple SmileНищо подобно, имах време и всичко мина съвсем безболезнено, а не с раздиращи и болезнени напъни, както си мислех Simple SmileСлед това ми включиха системи, тъй като все още нямах повече от 4-5 см разкритие. Постепенно ми увеличиха окситоцина от 12 капки в минута на 26 капки, но разкритието напредваше много бавно. Доколкото знам при повечето жени най-трудно се получават първите сантиметри от разкритието, а при мен беше обратното. Болките станаха доста по-силни, но пак подчертавам-издържат се, наподобяват много болезнена менструация. Бях спокойна, защото екипът беше много внимателен, а и таткото присъстваше и ми оказваше морална покрепа. Единственият по-неприятен момент беше поставянето на двете последователни спинални упойки и то не защото самото поставяне е болезнено,а защото аз се паникьосах да не трепна и да попреча на анестезиолога да постави упойките правилно. Проблемът при мен се получи от това, че имам лордоза- леко изкривяване на гръбначния стълб и това затрудни поставянето на епидурална упойка, която при нормално раждане е за предпочитане пред спиналната. Иначе в момента, в който ми поставиха упойката, почти незабавно почувствах облекчение и болката престана. Лошото при спиналната упойка, че действието й продължава сравнително кратко-около час -час и полонвина при мен и това наложи поставянето на втора упойка. Освен това след поставянето на втората упойка от кръста надолу не усещах нищо-дори не може да си раздвижа пръстите на краката. Когато дойде време за ражзането, не можех да напъвам правилно, защото бях напълно безчувствена от кръста надолу. Въобще не се уплаших от направената ми епизиотомия-дори мислех сама да помоля лекарката да ми направи, но тя ме изпревари Simple SmileНе усетих абсолютно никаква болка при самото раждане, заради упойките, само облекчение. След това при поставянето на шевовете също не усетих болка. Болката дойде на следващия ден, след като упойките бяха престанали да действат. Все пак искам да успокоя бъдещите майки, че две седмици след раждането се чувствах абсолютно възстановена и сега,1 месец по-късно все едно не съм раждала. Тръгнах на фитнес, катеря се пеш до 13-ия етаж. Осъзнавам, че разказът ми е доста дълъг, но исках да вдъхна кураж на жените, на които им предстои раждане.Има болка, но тя е напълно поносима.Важното е човек да е информиран предварително за това, което го очаква и да запази спокойствие.

# 7
  • Мнения: 27 524
Ето тема с много разкази:  Simple Smile

Моето прекрасно раждане

# 8
  • Мнения: 3 743
Моето раждане започна в 17часа на 03.06. Тогава усетих първите регулярни контракции, които бяха много слаби и на 30 мин, постепенно времето между контракциите се скъсяваше. Може би трябваше да си легна, за да имам после сили, но въобще не ме ловеше сън. Междувременно нагъвах череши /не исках да ям нищо тежко/ и ходех до тоалетна през 30 мин. През другото време правех тегели в хола и засичах контракциите. В 3.00часа контракциите бяха станали на 5-6 мин все още слабо болезнени. Вдигнах мъжа ми да отиваме към болницата. Прегледът установи разкритие от 3см. Приеха ме за раждане, попълнихме документите. После слушахме тоновете на бебето. Продължих с разходките и в болницата /аз до последно не бях се спряла, всеки ден поне по 1км изминавах/ и все още нямах много болезнени контракции, макар че продължаваха 40-45 сек. В 6 часа имах вече 4см разкритие и ми пукнаха околоплодния мехур. В 7часа ми включиха система окситоцин и контракциите изведнъж станаха ужасно силни, но все пак поносими. Към 8.30ч започнах да усешам напъни, но акушерката ми каза да не напъвам. За мен това беше най-трудния момент. Той напъна си идва естествено, как да го задържа. Успях да се справя благодарение на литературата, която бях изчела за правилното дишане. Много е важно! В 9часа ме качиха на родилната маса, а в 10.15 часа се роди моето момиче Heart Eyes. Наложи се епизотомия, но докторът я извърши и ме заши много прецизно, така че на третия ден вече нямаше никаква болка, макар и още да бях с конците. След раждането бях много изтощена /може би защото не бях спала предната нощ/ и заспах на родилната маса. Събудих се след час и тогава ме преместиха да си почивам. Бебка ми я донесаха след 12часа, тъй като беше нагълтала околоплодни води и много се плюнчеше. Когато ми я донесоха, видях едно вързопче с големи тъмни очи и отворена устичка, което имаше огромна нужда от мен. Никога няма да забравя този момент Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 9
  • Мнения: 227
Моите контракции започнаха в 02:00ч. през нощта, тапата ми падна 3 дена преди това. за около 4-5 часа ми зачестиха контракциите, но водите ми не бяха изтекли. В 08:00 отидохме в болницата, беше национален празник и имаше само един доктор, който правеше секцио в същото време, когато пристигнах. Вече бях със 7 см разкритие, пукнаха ми мехура там и в 10:20 родих естествено без каквито и да било упойки и обезболяващи (по мое желание) . Контракциите ми бяха по-болезнени от самото раждане.  Peace

# 10
  • София
  • Мнения: 23 036
Предполагам, че ти предстои, така ли да разбирам? Ако е така, то в никакъв случай не бих си позволила да разкажа за моето раждане на бременна жена, ПРЕКАЛЕНО БРУТАЛНО БЕШЕ  Stop

# 11
  • Мнения: 579
Болките бяха има няма 15мин. иначе от изтичането на водите до появата на бебето минаха около 4 часа. Нагласата е важна според мен.  Wink

# 12
  • Мнения: 2 131
Предполагам, че ти предстои, така ли да разбирам? Ако е така, то в никакъв случай не бих си позволила да разкажа за моето раждане на бременна жена, ПРЕКАЛЕНО БРУТАЛНО БЕШЕ  Stop
Е, защо изобщо си го написала тогава.  newsm78 "Прекалено брутално" не звучи никак добре за бременна жена, па макар и без подробности. Като не искаш да я стряскаш не пиши въобще.
Макар че има много теми за това как е протекло раждането, ще споделя отново накратко. Изтекоха ми водите, нямах никакви болки. Като отидох в болницата и се оказа, че имам почти 5 см разкритие. Включиха ми система и родих след два часа. Най-силните ми болки бяха съвсем накрая - за мен малко по-болезнени от цикъл.

# 13
  • Мнения: 9 814
Отидох до болницата точно в деня на термина, за да чуят тоновете на бебето, както обикновенно ходех през два дни, през последните две седмици от бременността. Чуха тоновете, бяха добри, видяха ме на ехограф, направиха ми вагинален преглед и точно си мислех как ще си отида лекарката, при която ходех през всичките 9 месеца и, която трябваше да води раждането предложи да ми сложи вагинална таблетка и да предизвика раждането.
Съгласих се. в 12,50 започнаха първите контракции в 21,42 родих.
Та накратко това.

Предполагам, че ти предстои, така ли да разбирам? Ако е така, то в никакъв случай не бих си позволила да разкажа за моето раждане на бременна жена, ПРЕКАЛЕНО БРУТАЛНО БЕШЕ  Stop

Ужасно е, това което пишеш.
Да, боли, но нали е в името на това можеш след 9 месеца чакане да си гушнеш бебето и да станеш майка.

# 14
  • Русе
  • Мнения: 526
   На мен ми предизвикаха раждането на 8-мия ден след термина. Влязох в болницата в 8 сутринта, сложиха ме на системи, нямах никакви болки, нито други признаци за раждане. Големите болки бяха на последните сантиметри от разкритието, но когато го получих изведнъж ми олекна! Започнаха напъните, разхождаха ме малко права, после в 16 часа отидох в родилна зала. В 16.10, на 3-тия напън излезе моята госпожица! Heart Eyes
   Така написано изглежда по-лесно, всъщност има болка и то доста, но наистина се забравя!  Peace

Общи условия

Активация на акаунт