Снощи бях в чата за малко под псевдоним "Разведена 30" и един глупак ми каза, че с този ник все едно съм подканяла мъжете от чата да ми станат любовници и едва ли не съм крещяла "Търся си мъж."
Един друг пък, след като го отрязах, така ме напсува, намесвайки и детето ми, че ми идваше да се разплача.
Отношението на колегите ми мъже към мен коренно се промени, след като се разведох-все едно съм за тях лесна плячка.
Позволих си краткотрайна връзка с един от тях, семеен, само защото ми обещаваше да заминем заедно за чужбина да работим.
Преспа с мен 2 пъти и сега дори не ме поздравява.
Вече така се отчаях, че предпочитам да се събера с бившия си мъж, отколкото както се изрази един колега за бившата си жена "подхвърлят я помежду си и я зарязват".
Въпросът ми е към тези от вас, които са преминали по моя път и вече имат повторен брак или съжителство, да ми дадат някакъв съвет или морална подкрепа, защото аз не вярвам, че мога да срещна някой достоен мъж, който да приеме и сина ми.
Благодаря предварително за отговорите.
Все пак държа да уточня, че си оставям една вратичка за бившия ми съпруг, който ме уверява, че все още ме обичал, но си имал и "две-три резерви" в случай, че с мен не се получи.