Просто да споделя

  • 2 798
  • 23
  •   1
Отговори
  • Стара Загора/Сливен
  • Мнения: 75
Бременна съм в 35 г.с., и до ден днешен от началото на бременноста ми нито един от родителите ми не дошъл да ме види , как съм как е внучката им за която казват ,че им е мъчно .Живеем в различни градове  на един час един от друг,но въпреки това не намират време за нас, а иначе два три пъти ходиха до морето което е два пъти по далече.Нито веднъж не предложиха помощта си,тъй като в момента правим почти основен ремонт заради бебето което чакаме, но иначе "съвети" по телефона да.В същото време родителите на мъжа ми в чийто и апартамент и живеем не спират да ни помагат даже прекалено вече ми е неудобно, свекъра идва дори след работа изморен само и само да ни е в помощ.Колкото и да ми е болно да го кажа, от родители до родители има разлика, просто ми е болно че моите родители не са като свекъра и свекървата. Извинявайте , че ви занимавам  но просто имах нужда да споделя това което ми тежи! Cry

# 1
  • София
  • Мнения: 4 884
Миличка,за съжаление си права,от човек до човек има голяма разлика!Аз лично съм израснала в много сплотено семейство,в което винаги всички са си помагали дори без някой да поиска помощ и затова не мога да си представя как се чустваш от студенината на вашите!Това,което мога да ти кажа ,е нито за минутка да не се натъжаваш,защото хората не се променят,в това съм убедена TiredРадвай се ,че има свестни хора насреща ви,които да помагат PeaceЛеко бременеене и безпроблемно раждане Hug

# 2
  • Мнения: 247
Не се сърди на родителите си! Казваш, че сте в апартамента на свекърите ти. Това може да е една част от причините, за да не искат да дойдат хората. Пък и не могат вечно да помагат родителите. Това че, другите имат желание си е техен избор.

# 3
  • Стара Загора/Сливен
  • Мнения: 75
Въпроса не е в това дали са ми помогнали или не, та те дори не си направиха устата за помощ, не че съм им я искала ,въпроса е принципен , в този момент аз имам нужда от подкрепа и когато не я получаваш от най- близките си хора е болно.До този момент откакто съм се отделила /7 год./, никога нищо не съм искала от тях, сами с мъжа ми сме се оправяли, но в момента аз нося тяхното второ внуче най- малкото можеха да дойдат и да ни видят а те все още не са го направили.Това е което исках да кажа липсва ми родителската подкрепа , а не материалната помощ.

# 4
Въпроса не е в това дали са ми помогнали или не, та те дори не си направиха устата за помощ, не че съм им я искала ,въпроса е принципен , в този момент аз имам нужда от подкрепа и когато не я получаваш от най- близките си хора е болно.До този момент откакто съм се отделила /7 год./, никога нищо не съм искала от тях, сами с мъжа ми сме се оправяли, но в момента аз нося тяхното второ внуче най- малкото можеха да дойдат и да ни видят а те все още не са го направили.Това е което исках да кажа липсва ми родителската подкрепа , а не материалната помощ.
   Знаеш ли, точно  като тебе бях и аз.Когато чакахме бебето и имах нужда  да ми се помага с пране на килими и чистене, никой не ми помогна.И др неща ставаха, но го отдавам на това, че живея в къщата на мъжа си/макар да сме сами/ , а наще  не се обичаха много с него.Въпреки това, биха  могли да помогнат, но...Какрай, да върви.Бях го забравила, темата ме подсети.Не съм им сърдита.

# 5
  • Мнения: 940
Сега това се случва, само че от страна на родителите на мъжа ми. Но поне не съм бременна все още, не ми трябва кой знае колко помощ...Но е болно на мъжа ми, че никой не иска да му помага.

Съчувствам ти. Дано да се оправят нещата...

# 6
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Ами... съжалявам! Да, доре те разбирам, много е тъжно. Не става дума за това, че искаш да товариш родителите си с грижи по вече голямото си дете (ти), това е съвсем ясно. Просто на всяка възраст е тъжно, когато родителите ти те забравят. Все пак, колкото и да растем и остаряваме, родителите ни винаги си остават родители и е хубаво да знаем, че мислят за нас.

Положението ти допълнително се усложнява от това, че в семейството на мъжа ти порядките, подкрепата и топлотата са на нужното ниво (болката от сравнението е голяма). И от това, че си бременна, също не ти става по-леко. В такъв момент е добре човек да получи някакъв елементарен знак на внимание отродителите си.

За последното съдя по себе си. Бременна съм в 21 г.с. и горе долу от толкова години почти не общувам с баща ми. Не сме се виждали или чували от почти 3 години, преди това сме имали паузи и от по десетина години. Обикновено аз съм тази, която поема инициативата да го потърси, но в един момент на него му дотежава да бъде родител на единственото си дете, макар и толкова голяма дъщеря и нещата прекъсват някак си.  Преди се справях с този факт, но сега, докато самата аз чакам първото си дете, ме връхлитат едни преживявания, с които трудно се справям.

Та, dolphin-mama, начинът, по който аз съм планирала да разреша вътрешния си конфликт с родителската небрежност е следният. Когато родя, някак си за пореден път ще събера сили да надвия себе си, ще го поканя да види внука си и ще му кажа всичко, което мисля за него.

Може би пък и на теб ще ти олекне, ако признаеш на родителите си, че отношението им ти тежи и би искала да сте по-близки?

# 7
  • Мнения: 1 367
Не се сърди на родителите си! Казваш, че сте в апартамента на свекърите ти. Това може да е една част от причините, за да не искат да дойдат хората. Пък и не могат вечно да помагат родителите. Това че, другите имат желание си е техен избор.
Тук не става дума само за материална помощ,а за внимание,за загриженост.Иначе си права-дали помагат материално или не е въпрос на желание и възможности.Не мисля,че фактът на кого е апартаментът е определящ за подобно отношение.Аз ако искам да си видя детето и внучето,не бих се спряла от такива неща.Още повече в историята никъде не се споменава свекърите да имат нещо против родителите на авторката.

# 8
  • Мнения: 2 113
Въпроса не е в това дали са ми помогнали или не, та те дори не си направиха устата за помощ, не че съм им я искала ,въпроса е принципен , в този момент аз имам нужда от подкрепа и когато не я получаваш от най- близките си хора е болно.До този момент откакто съм се отделила /7 год./, никога нищо не съм искала от тях, сами с мъжа ми сме се оправяли, но в момента аз нося тяхното второ внуче най- малкото можеха да дойдат и да ни видят а те все още не са го направили.Това е което исках да кажа липсва ми родителската подкрепа , а не материалната помощ.

Почерпи се с разхладителна напитка и благодари на Господа, че са ти здрави и в пълно съзнание родителите и не ти се налага с корема и с малката, подтичваща около теб, да ги обслужваш болни и немощни.

Задълженията им към теб са били докато си била малка.

Май вече не си.

Леко бременеене и по-ведри мисли и не се хаби за глупости !

# 9
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911

Задълженията им към теб са били докато си била малка.

Май вече не си.

Леко бременеене и по-ведри мисли и не се хаби за глупости !

А откога интересът към това какво се случва с децата ни - независимо на каква възраст - е "задължение", а не нещо естествено?
А-ха, разбрах! Когато детето ми стане на 18, връзката ми с него няма да е необходима, защото вече ще съм отметнала и това "задължение". Хитро измислено ...   
 

# 10
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
dolphin-mama80
и на мен това ми е болна тема , само че от страна на майка ми  Confused живееме в едни град и изявява "желание" да види внука си 2 годишно на РД и на НГ  Sad (като бях бремена полж. бе същото )Родителите на мъжа ми са от провинцията и те го виждат по-често ...

Разбирам те , наистина е болно и обидно  Tired  мен даже понякога ме е и срам като ме попита някой защо е така и аз незнам какво да му кажа 


Въпреки това бъди  позитивна и се радвай ,уважавай хората с които живееш  Hug  bouquet

# 11
Сигурна съм, че родителите те обичат и са загрижени за теб по своему. Мисля обаче, че тази обич винаги трябва да се показва на детето. Особено в трудни моменти.
Аз бих им казала, че ми тежи, и че ми е обидно.

# 12
  • Стара Загора/Сливен
  • Мнения: 75
Благодаря за отговорите ви! Посъветвахте ме да говоря с тях, да но аз не искам изпросено внимание, трябва те сами да се сетят че имат дъщеря и внучка които може и да имат нужда от тях.

# 13
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Радвай се ,че поне свекъра и свекървата са до теб.....,защото има млади семейства ,които и от двете страни не са получили никакво внимание на практика,а за телефонните обаждания ..,аз ги наричам отбиване на номер ,а не загриженост...или от кумува срама....
Няма нужда да говориш с тях ,наистина ще е изпросено,те са много на ясно едно младо семейство от какво има нужда,нали и те са минали от там....
Вниманието и загрижеността не се просят ,те се получават от всеотдайни и отговорни родители....(като естествено не са длъжни да поемат изцяло вашите задължения),но малко повече изразяване на чувствата на практика не са излишни.

# 14
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Благодаря за отговорите ви! Посъветвахте ме да говоря с тях, да но аз не искам изпросено внимание, трябва те сами да се сетят че имат дъщеря и внучка които може и да имат нужда от тях.

HugУспех миличка , говори стях  ..... покани ги на гости  ...пък то ще си покаже 


Примен говоренето нищо не промени  Sunglasses Просто майка ми се такава .... добра , лоша майка ми е ....

Общи условия

Активация на акаунт