Става въпрос за тези бабички, които заемат всички пейки в парковете, седят там по цял ден, навикват децата ви и др. подобни. Ето една случка от мен, за да ме разберете по-точно.
Докато бях бременна си мислех каква късметлийка съм, че точно до нас има чудесен парк и как когато родя ще си водя бебечето там и ще си бъбря с другите майки. Е да, но не стана така, защото когато започнахме да излизаме се оказа, че във въпросния парк преобладават предимно пенсии, които са се сраснали с пейките и само слухтят и клюкарстват. Положението стана още по нетърпимо, когато започна да се затопля. Решихме един почивен ден с мъжа ми да заведем нашето слънце в градската градина. Мислехме, че като е толкова голяма ще има достатъчно място за всички, които желаят да си отдъхнат там. Е да, ама пак не. Взех си аз една катма, че бях умряла от глад и сядаме с мъжо на една пейка на шарена сянка, а количката със спящото съкровище пред нас. Аха да отхапя от катмата и гледам две бабишкери се доближават към нас в галоп, а едната отдалече се провиква.
- Тази пейка е наша, ние всеки ден си сядаме на нея.
Ние с мъжа учудени питаме, да не би да иска да станем, а тя:
-Ами незнам какво ще правите, но аз съм болна жена. - И в това време с леки въртеливи движения си набута дебелия задник в малкото оставащо пространство между мен и края на пейката. Мъжът ми, който е дразнещо спокоен ме подкани да станем и да си намерим друга пейка, но аз не се сдържах и се развиках на тая нагла гад. Е, за неин късмет само с това се размина, просто трябва да е благодарна на съдбата, че съпругът ми беше с мен и овладя положението иначе можеше да има
Та това е в общи линии. Интересно ми е дали и вие се ядосвате така, когато някоя бабка ви крещи на детето да не гази в тревата, когато седнат на пейката която сте заели, докато вие учите детето си да ходи и ви изблъскат количката на майната си и др.
Може да споделите вашите случки, хем да ви улекне, хем да се посмеем. А мислите ли, че има лек за това нахалство?
Докато бях бременна си мислех каква късметлийка съм, че точно до нас има чудесен парк и как когато родя ще си водя бебечето там и ще си бъбря с другите майки. Е да, но не стана така, защото когато започнахме да излизаме се оказа, че във въпросния парк преобладават предимно пенсии, които са се сраснали с пейките и само слухтят и клюкарстват. Положението стана още по нетърпимо, когато започна да се затопля. Решихме един почивен ден с мъжа ми да заведем нашето слънце в градската градина. Мислехме, че като е толкова голяма ще има достатъчно място за всички, които желаят да си отдъхнат там. Е да, ама пак не. Взех си аз една катма, че бях умряла от глад и сядаме с мъжо на една пейка на шарена сянка, а количката със спящото съкровище пред нас. Аха да отхапя от катмата и гледам две бабишкери се доближават към нас в галоп, а едната отдалече се провиква.
- Тази пейка е наша, ние всеки ден си сядаме на нея.
Ние с мъжа учудени питаме, да не би да иска да станем, а тя:
-Ами незнам какво ще правите, но аз съм болна жена. - И в това време с леки въртеливи движения си набута дебелия задник в малкото оставащо пространство между мен и края на пейката. Мъжът ми, който е дразнещо спокоен ме подкани да станем и да си намерим друга пейка, но аз не се сдържах и се развиках на тая нагла гад. Е, за неин късмет само с това се размина, просто трябва да е благодарна на съдбата, че съпругът ми беше с мен и овладя положението иначе можеше да има
Та това е в общи линии. Интересно ми е дали и вие се ядосвате така, когато някоя бабка ви крещи на детето да не гази в тревата, когато седнат на пейката която сте заели, докато вие учите детето си да ходи и ви изблъскат количката на майната си и др.
Може да споделите вашите случки, хем да ви улекне, хем да се посмеем. А мислите ли, че има лек за това нахалство?
Е тогава вече не издържах 
