Последни дни от бременността - как се чувствахте?

  • 5 113
  • 23
  •   1
Отговори
Остават ми две седмици до термина - и ме налегнаха какви ли не страхове - за раждането, за бебето, за отглеждането му и безопасноста му  после, за живота въобще след това.
Може би имам твърде много свободно време и стоя сама, единственоо общуване ми е с комшиите вечер на пейките, което започва адски да ме дразни - пенсионери и деца, с които каквото и да си разменим все опонират, спорят, възмущават се и ми действат вече негативно, но нямам друга компания за момента, защото съм 100 кила и не мога да мръдна никъде вече, а ще полудея от мълчание и стоене вкъщи Sad
младите хора са по вили, могили, морета, планини и аз съвсем кукнах - вече нямам търпение да си видя бебчето и да се занимавам с него, и бабушкерите от блока нямат и леле, дали ще ми наскачат да го гледат после и пипат като го извеждам:?  Много ме е страх от невъздържани емоционално бабчета, то  и в рода имам такива ентусиасти, дето разбират, че ако не нащипат бебетата, значи не са добри и не ги обичат. ох, извинете ме , не знам какво пиша, но изкуках вече от безделие, омръзна ми и да чета и да гледам тв и интернет...

# 1
  • София
  • Мнения: 15 434
Спокойно, повечето бабета вече се съобразяват, а ако не ти харесват ходи на друго място - където има майки с деца.

Последна редакция: ср, 06 авг 2008, 13:58 от Тайна

# 2
  • Мнения: 1 731
Споко де.Не се отчайвай.Съвсем малко имаш.Аз последните дни се занимавах с чистене,подреждане на детската...ей такива работи.Запълвай си времето и се усмихвай!Детето усеща.  bouquet

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 1 198
Здравей,явно си изнервена от предстоящото ти раждане и от дългото чакане.Е,малко ти остава да се видиш с твоята рожба.Тогава вече няма да скучаеш и да обръщаш внимание на околните.Почивай си сега,че после не е много лесно,но пък е много приятно.Аз съм много щастлива,че си имам най-милото бебе на света.Пожелавам ти и ти да се чувстваш като мен след като родиш и се възстановиш от раждането,което също не е малка работа.

# 4
  • Мнения: 263
Аз нямах търпение да се появи бебо накрая. Гледах да си намирам обаче занимания, че да не лудна!
За бабушкерките не се притеснявай от сега! Като му дойде времето ще му мислиш! Може пък даже и сами да се сетят да не те атакуват...

# 5
Благодаря за подкрепата мами, наистина лудвам вече от скука, искам да чистя, но нещо много ми тежи и приболва и дейностите ми са ограничени до лежене и четене, писане, гледане , слушане.
Аз, винаги съм била много сензитивна, и съм обръщала внимание на всички околни, и техните думи, връзвам се и обръщам внимание често на незначителни неща, много съм наблюдателна и усещам с кожата си всеки поглед дори. Не ми се иска вече да съм така, защото това ме натоварва емоционално и знам, че е напълно излишно хабене. Искам да се променя, да не се връзвам на глупости, да ги подминавам със спокойствие и дори без реплики и палежи, както правя обикновенно, и това само ми пречи и разваля и настроение и взаимоотношения, да мога да игнорирам глупавите забележки, и намеци на нетактични хора.
Дали, като родя ще се променя?!Има ли такъв шанс?! Казват, че майчинството преобръща живота на хората и ги променя?!
А, аз от сега се чувствам виновна, че ще зарежа някои дружки, заради предстоящият ми нов статут.

# 6
  • Мнения: 3 929
Аз даже и с бабки не се събирах. Но намерих начин да не уфтикясвам. Чистех, чистех и...чистех. Бях лъснала целия апартамент, за да посрещна бебето. Мъкнех кашпи с цветя от терасата до банята - хем да ги измия, хем да накарам бебето да излиза, че преносих 9 дни. Разхождах се също - сама, обикалях квартала. Хората вече знаеха по кое време излизам. Опитвах се поне маршрутите да са различни.
На мен лично липсата на всякакви контакти в тези дни ми действаше повече положително отколкото отрицателно.

# 7
  • Мнения: 1 820
И аз се притеснявах,но не за бабките.По скоро как ще мине раждането,всичко ли ще е наред и т.н.Събирах се с други майки който чакаха бебета и говорихме хубави неща.И аз бях 100 кила и ми беше трудно да вървя,но си налагах.Последната седмица чистех,прах дрешките,гладех и ги подреждах.Нагласях креватчето с чаршафи и обиколници,сложих играчките и такива работи.Това ме успокояваше и ми даваше положителна енергия.Раждах секцио и знаех кога ще е ДЕНЯ,за това предпочетох да загърбя суеверията и да си подредя всичко предварително както аз искам и ми харесва,а не бабите.Естественно бях оставила неща за дооправяне,но в общи линии правех неща който ми харесват.А тогава само това ми харесваше Blush

# 8
  • Мнения: 198
Моят съвет е прави неща, които ти харесват. Аз четях книга, гледах по един,два филма на ден и правех много разходки(особено последната седмица, когато вече преносвах), нарочно си избирах възможно най-дългите маршрути за да стигна от едно място на друго. И ако можеш почивай си, колкото може повече.

# 9
  • Мнения: 218
явно мъжът ти не е наблизо да му късаш нервичките и затуй ти е криво.... нсъ бой!  извикай го и започни да му мърмориш и сичко ще ти мине!

п.п. горкият  ooooh!

п.п. 2 - ама той не си ли е взел отпуска да се върти около теб??? я го извикай на къс пас! къде дават така... другите татковци могат, той не може...

# 10
  • Мнения: 289
Върна ме към това хуубаво време  Grinning очакване, бездействие... само след няколко седмици ще завиждаш на самата себе си колко много свободно време си имала!! Естествено, обаче, най-хубавите мигове тепърва престоят! Аз последните дни също се чувствах като слон.. под "стана ли вече" сутрин, разбирах да се преместя от спалнята и да легна на дивана, за да си вдигна глезените  ooooh!

Препоръчвам ти да сведеш до минимум срещите с досадни особи, които евентуално и ще напълнят главата ти със суеверия и всякакъв род глупости относно раждането и отглеждането на деца.. по-добре се разхождай сама, или чети, или общувай тук онлайн, отколкото да се отегчаваш с бабите. С детето мисля че ще се научиш да бъдеш не чак толкова сензитивна, и да отрязваш решително досадите  Mr. Green

# 11
  • софия
  • Мнения: 636
последните дни се чувствах направо кошмарно. Само чаках да тръгна за болницата, че вече не можех да дишам от голям корем. Не можех да спя, нито да ям, нито да вървя, нито да седя....Какви баби какви пейки, я си намери някакво по-смислено занимание-книги, телевизия, разговори по телефона с приятелки, с роднини, а и мъжа ти какво прави, не се ли връща у вас?Моят беше неотлъчно последните два месеца от бременността ми у нас, та накрая докторите се притесняваха повече за него отколкото за мене. Поизмъчи се човека и той ама за мене беше много важно, че е до мене и се чувствах сигурна и спокойна.

# 12
  • Мнения: 218
Цитат
а и мъжа ти какво прави, не се ли връща у вас?Моят беше неотлъчно последните два месеца от бременността ми у нас, та накрая докторите се притесняваха повече за него отколкото за мене. Поизмъчи се човека и той ама за мене беше много важно, че е до мене и се чувствах сигурна и спокойна.

аз кво ти казах по-горе!!! мъжът ти е решението на проблемите!!! я му кажи да се яви по служба  Joy

п.п. два пъти ми се е случвало и имам да си връщам  baby_neutral

# 13
  • Варна
  • Мнения: 2 385
Понеже преносих бебето с пет дни се чувствах изморена от въпроси: "Още ли не си родила? Ама какво става?"

# 14
  • Мнения: 1 372
Понеже преносих бебето с пет дни се чувствах изморена от въпроси: "Още ли не си родила? Ама какво става?"

Освен това като едно голямо ходещо кълбо. Стараех се да спя максимално много за да мине поредния ден и най-накрая да дойде дългоочакваната среща

Общи условия

Активация на акаунт