Просто разсъждения...

  • 1 736
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 376
Момичета, точно снощи четох една книга. Тя няма нищо общо със забременяването. Но авторът е бил за известно време импотентен. И в продължение на цяла година се е опитвал да се избави от проблема чрез физически упражнения, закаляване и т.н. Но без никакъв успех. И най-накрая е споделил със своя гуру, източен философ. И той му е казал: "Какъв е бил смисълът да правиш всичко това? Ти по този начин си закалил не тялото си, а вярата, че няма да успееш, щом цяла година упорити усилия не са довели до успех. Всъщност проблемът ти не е в краката, а в главата." И той проумял, че всъщност колкото повече усилия полага, толкова повече се обрича на неуспех. И престанал. И до няколко месеца си възвърнал потентността.

Реших да го споделя тук, защото мисля, че до голяма степен и ние правим същото - бетонираме вярата си, че скоро няма да имаме деца, с множество лечения, които предприемаме, лекарства и лекари, които сменяме... Пробваме хормони, билки, витамини, хранителни добавки, диети, и какво ли не, и все повече и повече се самоубеждаваме, че положението ни е безнадеждно. Всяко ново лечение и всеки нов неуспех ни убеждават, че няма да стане. И се хващаме като удавници за сламка на предположенията на разни лекари, че "може би тръбата е запушена" или "може да нямате овулация". А всъщност, може би проблемът ни наистина е в главата, не в краката...

# 1
  • Мнения: 4 362
Мисля че съм съгласна,в по голяма степен проблема е в главата колко много момичета са забременели малко като са си съсредоточили мислите някъде другаде и за малко са забравили за проблемите?Много нали,въпроса е че всички го осъзнаваме,но незнаем как да спрем да мислим за това,то някак е неизбежно,но въпроса е да се помъчим.Гризка страхотна книга си намерила,браво

# 2
  • Мнения: 4 399
Абсолютно си права с тези си разсъждения. В повечето случаи дори и да има някакъв малък физиологичен проблем, той би бил преодолим, ако психиката не се намеси и не обърка всичко. Затова аз съм срещу ранните изаследвания и прекомерното тичане по лекари. Това създава чувството че има проблем, а приеме ли подсъзнанието че е така, започва да изгражда проблем. Според мен при много момичета които не могат да забременеят в рамките на 1 година проблемът е главно на психологическа основа. Но е много трудно да излезнеш от проблема след като веднъж вече си решила че проблем има. И е много трудно да стане това с немисленето. На практика се получава когато обстоятелствата са такива че те принудят. Но пък хубавото е че рано или късно всеки изпада в ситуация когато е заринат от други проблеми и тогава много често чудото става.

# 3
  • София
  • Мнения: 4 273
Моля ви, заринете ме със задачи, че да не мисля! Иначе не става. Въртя се в затворен кръг. Колкото повече време минава, толкова повече мисля, защото си казвам, че щом е минал такъв дълъг период, значи имам проблем. А и детенцето ми расте, аз също... Wink

# 4
  • Мнения: 1 441
Моля ви, заринете ме със задачи, че да не мисля! Иначе не става. Въртя се в затворен кръг. Колкото повече време минава, толкова повече мисля, защото си казвам, че щом е минал такъв дълъг период, значи имам проблем... Wink
Абсолютно............. Sad

Обаче аз си мисля, че има и друг момент Thinking - ако пък има някакъв проблем не е ли по-добре да се диагностицира и лекува максимално рано....
Ако пък се окаже, че всичко е наред човек се успокоява - Е, всичко ми е ОК, значи ще стане, въпрос на време е. Самото успокоение е полижително в този случай....

# 5
  • Мнения: 105
Ей Лея недей така се тормози за растежа какво да кажем ние с гайдите Wink аз съм по-голяма от теб, а по малкото ми дете е вече на 10г. и въпреки всичко мисля, че още съм млада и ако е рекъл господ все някой ден ще стане хората и по на 40 г. раждат.  LaughingДерзай и споко ще дойде няма къде да отиде newsm51.

# 6
  • София
  • Мнения: 4 273
Маргаритка, млада-млада, ама нетърпелива!
Бан, съгласна съм с диагностицирането, но на мен и на мъжа ми до тоя момент не са открили НИЩО. Е каква е тая моя затормозена психика newsm78 , че все не става?!

# 7
  • Мнения: 105
Лея ами затормозена ще е като само за това мислиш я се отпусни малко все пак сме в началото на лятото направи планове за почивка и току виж чудото станало няма начин да не стане спокойствие му е майката аз вече спрях да мисля за това дали ще стане или не и да мисля и да не мисля то каквото ни е драснато ще стане вервай ми никой не може да избяга от съдбата си за съжаление или не каквото трябва да се случи се случва. Така че споко и търпение мила я що са години за напред  Wink.Целувки на теб и Боби и поздрави на съпруга.

# 8
  • Мнения: 1 441
Бан, съгласна съм с диагностицирането, но на мен и на мъжа ми до тоя момент не са открили НИЩО. Е каква е тая моя затормозена психика newsm78 , че все не става?!
И аз се страхувам, че съм по-скоро такава - мъж искам, ся го искам!!! Laughing А то му е търпение майката..........
Ама най-важното е, че иначе всичко ви е наред Laughing. Психиката иска само освобождаване(не че знам как става newsm78)

# 9
  • Мнения: 4 399

Ако пък се окаже, че всичко е наред човек се успокоява - Е, всичко ми е ОК, значи ще стане, въпрос на време е. Самото успокоение е полижително в този случай....

Някои хора може и да се успокояват, но истината е че в повечето случаи това изобщо не действа успокояващо. И аз си мислех че ако всичко е наред ще се успокоя, ама не. Става още по-лошо, ако можеш да си го представиш, защото започваш да се чудиш какво да правиш, а лекарите започват да опитват с тебе всичко което са изчели в дебелите книги само за да правят нещо. И ако искаш вярвай, но в един момент мисленето ми дотам се изврати че ми се прииска да си имам проблем за да се знае какво да правим. Подобни неща съм чувала и от други момичета при които проблемът не може да се диагностицира. Едно дори написа че завижда на жените с проблеми. Тя забременя след около 3 години опити и когато успя да се пребори с психологическия си фактор. Така че не го подценявайте. Да не не говорим за всички случаи когато жени забременяват след като са си осиновили детенце и са се отказали от идеята да имат собствено дете. Това е тя психиката, много мощна сила.

# 10
  • София, Младост 3
  • Мнения: 410
Момичета, попаднах случайно на темата ви и много искам да ви кажа няколко окуражителни думички. Наистина е много важно отношението ви към ситуацията (нарочно не казвам проблем, защото както вие сами казвате, проблем няма) да не е свързано със стрес, напрежение и излишни въпроси. В потвърждение на думите си ще ви кажа, че моята леля дълго време след като се е оженила, не е могла да забременее. Свекърва й била изключително нетактична и лоша жена и непрекъснато й натяквала. Най-накрая послушала съвета на приятелки и отишли на дълга почивка с вуйчо ми в далечен град. Там, като се откъснала от ежедневния стрес и тормоз, без проблеми веднага забременяла.

Като погледна назад, самата аз не съм могла да забременея около 2 години - време, през което сме правили секс без да се пазим, но не с мисълта да си направим бебе, а просто защото така ни харесваше  Embarassed Въпреки, че не бяхме женени, с вече настоящият ми съпруг живеехме от дълго време на семейни начала и дори и нещо да се случеше, нямаше да има проблем. Както и стана. Най-смешното е, че забременях едва след като решихме да се оженим и аз му заявих, че сега трябва да почнем да се пазим, защото искам да си прекарам добре на сватбата ни  Laughing Не знам как съм забременяла, щото уж се пазехме, но очевидно не е било толкова сигурно, защото резултатът вече е на 8 м  Grinning През всичките тези две години, обаче, нито веднъж не ми е хрумвало даже да се притеснявам, защото не съм забременяла!!! Може би именно защото не съм  се опитвала целенасочено да забременея...

Абсолютно подкрепям идеята да спрете, макар и с усилие на волята, да мислите за това - почнете работа, намерете си хоби, излизайте с мъжете си и се забавлявайте и няма да усетите кога чудото ще се случи. Искрено ви го пожелавам!!!

# 11
  • Мнения: 3 092
аз си мислех дори да пусна тема защото взех да се тревожа от себе си -никак не си мисля за това дали ще стане или не - сега осъзнавам че има какво още да се желае от мен като бъдеща майка и че не съм това което искам да бъда -нервна и разочарована съм от себе си толкова много че се моля този месец М. да ме посети .....откачам ли незнам Cry

# 12
  • Мнения: 4 068
Аз забременях точно по този начин. След 5 години неуспешни опити и две загубени бременности взех, че миналата година ноември теглих една звучна нашенска майна на всичко. Хвърлих термометъра и спрях да правя графики и да следя всяка сутрин какво е положението. Оставих всякакви лечения. Започнах работа на 2 места и бях заета по 14 часа в денонощието. Постоянно бях катлясала от умора и честно казано с мъжо бяхме правили секс всичко на всичко 2 пъти през тозе месец. Даже не си бях записала датата на последната менстурация. И.....по едно време започнах да се чувствам като парцал и едвам да издържам на натоварването. Взеха жестоко да ме болят гърдите, но аз изобщо не мислех, че може да съм бременна. За коледа си отидохме при майка ми в Кърджали. Изкарахме страхотно. След като се върнахме установих, че май ми закъснява и то доста. И си направих тест. Направо щях да откача от радост като видях двете черти. Просто не знам как бяхме уцелили момента с мъж ми, но положителния тест беше факт. Е, верно, че веднага хукнахме по доктори и изследвания, за да видим всичко ли е наред този път, но аз исках да споделя с вас, че наистина е много важна психиката.
И така живот и здраве след по-малко от два месеца ще си имаме бебе.
От цялото си сърце го пожелавам на всички ви! Бъдете оптимисти и вярвайте! Не задълбавайте излишно в проблема. Много е важно да не претоварвате психиката. Зная, че е трудно, но си заслужава да опитате в името на така желаното бебе.
Стискам ви палци момичета! Знаете, че имате моята подкрепа!

# 13
  • Мнения: 402
Искам да ви разкажа за леля ми та значи тя има 2 деца първото 72 набор а малкото е на 12 годинки огромна разлика между двете,тя беше почти на 50г.когато се роди малкия,казвам ви го ,защото леля ми нито веднъж не си е казвала че има проблем,или че няма да може да забременее на тази възраст-беше абсолютно спокойна-незнам как го е постигнала,аз не мога след 7 дена трябва да ми дойде,а съм на тръни и постоянно се опитвам да насочвам мисълта си към други неща-не успявам и се побърквам малко по малко-смятам,че 99% психиката ми пречи да забременея,а не знам какво да направя,за да се спра!

# 14
  • Мнения: 7 718
Значи има надежда Laughing

Общи условия

Активация на акаунт