Ако някой преди 10 години ми беше казал, че ще се чувтсвам по този начин-щях да му се изсмея-На мен няма да ми се случи!Да ама не!
Пиша анонимно,тъй ката много мои познати пишат в този форум и пустата ми гордост не ми позволява да ме видят наранена, ридеща, свита на кълбо и страдаща.Задъхвам се от болка.Жестоко е да усещаш тази пронизваща и смазваща болка на...самота.Имам “семейство”, а се чувствам сама!Опитвам се да закърпя нещата заради малкотоми съкровище,но вече се питам има ли смисъл?
Заедно сме от 10 години.Имаме две-годишен син,прекрасно и лъчезарано дете.Точно, когато бебчо се роди мъжът ми остана без работа и постепенно се затвори и озлоби.Бяхме свикнали на приличен, понякога охолен живот,но ...човек се простира според чергата си!И сега не сме умрели от глад.Вярно, че вече ства все по-трудно да поддържаш приличен стандарт, но тава ли е смисълът на живота?Пари, пари и пак пари.
Никъде не излизаме заедно,ако си говорим,то накрая приключваме със скандал,винаги и за всичко сме на различни мнения!Най-лошото е ,че той започна да ме обижда и да избухва дори и аз да не съм виновна(ако е ядосан не може да сдържи гнева си и си го излива върху мен).Много често и детето става свидетел на грозните ни скандали.От това ме боли най-много.Опитвам се да говоря с него мило,но той ме отблъсква, не иска да проумее ,че всеки от нас трябва да се погрижи за връзката ни ,както човек се грижи за цвете.Спреш ли да го поливаш-то умира!Не правим секс от близо година.а последните 2,5 години сме правили сигурно 3 или 4 пъти!
Не искам да сe оплаквам! Nе търся съжаление,а подкрепа и помощ!били ли сте и вие в такова положение?Как да постъпя?Има ли смисъл да се боря-за нещо....сякаш вече несъществуващо?
Имахме изключително силна и бурна любов,а сега остана малка купчинка жарава, която постепенно се превръща в пепел.Защо така се отчуждихме?