Семейството ми се разпада!

  • 8 177
  • 39
  •   1
Отговори
Е, дойде и моят ред.И аз съм тук сред наранените и плачещи същества.
Ако някой преди 10 години ми беше казал, че ще се чувтсвам по този начин-щях да му се изсмея-На мен няма да ми се случи!Да ама не!
Пиша анонимно,тъй ката много мои познати пишат в този форум и пустата ми гордост не ми позволява да ме видят наранена, ридеща, свита на кълбо и страдаща.Задъхвам се от болка.Жестоко е да усещаш тази пронизваща и смазваща болка на...самота.Имам “семейство”, а се чувствам сама!Опитвам се да закърпя нещата заради малкотоми съкровище,но вече се питам има ли смисъл?
Заедно сме от 10 години.Имаме две-годишен син,прекрасно и лъчезарано дете.Точно, когато бебчо се роди мъжът ми остана без работа и постепенно се затвори и озлоби.Бяхме свикнали на приличен, понякога охолен живот,но ...човек се простира според чергата си!И сега не сме умрели от глад.Вярно, че вече ства все по-трудно да поддържаш приличен стандарт, но тава ли е смисълът на живота?Пари, пари и пак пари.
Никъде не излизаме заедно,ако си говорим,то накрая приключваме със скандал,винаги и за всичко сме на различни мнения!Най-лошото е ,че той започна да ме обижда и да избухва дори и аз да не съм виновна(ако е ядосан не може да сдържи гнева си и си го излива върху мен).Много често и детето става свидетел на грозните ни скандали.От това ме боли най-много.Опитвам се да говоря с него мило,но той ме отблъсква, не иска да проумее ,че всеки от нас трябва да се погрижи за връзката ни ,както човек се грижи за цвете.Спреш ли да го поливаш-то умира!Не правим секс от близо година.а последните 2,5 години сме правили сигурно 3 или 4 пъти!
Не искам да сe оплаквам! Nе търся съжаление,а подкрепа и помощ!били ли сте и вие в такова положение?Как да постъпя?Има ли смисъл да се боря-за нещо....сякаш вече несъществуващо?
Имахме  изключително силна и бурна любов,а сега остана малка купчинка жарава, която постепенно се превръща в пепел.Защо така се отчуждихме?

# 1
  • Мнения: 387
нещо съм се разчела и попадам на такива теми в които психолога в мен не само проговаря, а направо крещи...ако искаш да си спасиш брака пробвайте да отидете на терапевт за една консултация заедно, ако не пробвай сама...има смисъл, вярвай ми....но има едно нещо, което не ми дава мира....и искам да ти го кажа(това ми е мнението и макап и гадно е така) липсата на секс говори не за край, а за приключила връзка...вярно е че доста време сте заедно, но....помисли и горе главата...живота продължава...живота е срещи и раздели, така че ако наистина това е края, давай смело напред....

# 2
  • София
  • Мнения: 62 595
По-скоро да отиде сама да се консултира с психолог или специалист по фамилна терапия (без той да разбере), а после да прецени дали е готова да извърви сама част от пътя. Щом мъжът й е в такова състояние ми се вижда малко вероятно да се съгласи да ходи на терапия. Може дори да се разсърди и озлоби още повече, ако тя не улучи подходящ момент.

По-късно, когато стане по-наясно със себе си ще намери начин да предложи и на него да ходят на терапия. Докато емоциите бушуват и у двамата е по-трудно намирането на решение. Поне единият трябва да е по-концентриран и хладнокръвен и да преведе семейството през този проблем. В случая тя е двигателят.

Последна редакция: нд, 03 авг 2008, 15:19 от RadostinaHZ

# 3
  • Мнения: 1 243
В подобна ситуация сме PeaceПодкрепам те и ти казвам-Животът продължава и не се отчайвай!
Психо-терапията е добро решение, а ако успееш да убедиш и Него в това може и да спасите връзката си.
Аз намерих решение за себе си-просто живя сама за себе си и за детето си.Ако той е кисел-аз пък съм усмихната,ако той не иска да ходи някъде-аз излизам сама с приятелки.Това, обаче е нож с две остриета.Така май повече се отдалечаваме един от друг, но за сега се чувствам добре, а и нямам сили вече да му говоря и да се опитвам да го разбера.Ако един човек сам не осъзнае , че има някакъв проблем, колкото и да му говориш-не става

Последна редакция: нд, 03 авг 2008, 15:28 от tsve_te

# 4
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Мъжа ти, 2 години ли е безработен,кой подсигурява семейството?

# 5
Lorini, отдавна усещам , че връзката ни е изчерпана.Когато поискам да поговорим и да вземем някакво решение-Двамата, заедно,той твърди, че си измислям проблемите и преувеличавам.Не искал даправи секс ,тъй като когато нещо не му било наред-работа,отношения с роднини....липса на финансова стабилност нещо в него се пречупвали и нямал желание.За тов аи много време се опитвах да го разбера.Аз също , когато съм притисната и притеснена не мога да се оъпусна и да се хвърля в сексуални подвизи, но неговото продължава...без край.
От близо 2 години и половина загуби високо платена работа,но тя пък беше много психически натоварваща за него, а и смея да твърдя за цялото ни семесйтво.Тогаво го подкрепих,тъй като смятах, че ще е по-добре да сме с по-малко пари ,но със здрави нерви, а то какво стана -нещата се влошиха.Сега се занимава с малък бизнес, но не може да изкарва толкова,колкото преди,а и в момента се разработва.Аз също скоро ще имам възможност да започна арбота,която обаче ще е много вреемка,но пък изключително добре платена,но...той озверява само при споменаването на тази тема.Кой щял да гледа детео,вечер докато ме няма?ако предложа след градина майка му да ни помогне,той се ядосва още повече.И там имаме проблеми-тя пък иска да и палщаме сметките тъй като е на една пенсия, а не ни помага с почти нищо-поне за детето.Искаме да продадем големия апартамент, в който жиее и да купим 2 по-малки-тя пак не е съгласна.Мъжът ми също и е ядосан ,но не предприема нищо.С родителите ми се разбират добре, но пък сравнявайки моите и неговата майка(баща му почина преди почти 2 години) се ядосва ,че неговата майка е незаинтересована за нас и егоистично настроена.
Сега озъзнавам, че наистина много му се насъбра-напускане на работа, смъртта на баща му,нови отговорности и задължения покрай детето, но не мога повече аз да бъда силаната в нашата връзка.Научи ме да съм сама-с детео , с възпитанието, с домакинскито задължения.Понякога се чудя той изобщо за какво ми е?Сякаш си имам второ дете.

# 6
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
 #Crazy

# 7
  • Мнения: 2 448
...Аз също скоро ще имам възможност да започна работа,която обаче ще е много вреемка,но пък изключително добре платена,но...той озверява само при споменаването на тази тема.

Ами това е чудесно. Направи го и си наеми жена за допълнително вечерно гледане на детето, за да не намесвате баби в схемата.
Да продължаваш да упорстваш с думи няма никакъв смисъл.
Направи нещо, с което да се почувстваш ти добре.
Ако някой не иска да те изслуша и да намерите компромисен вариант , нека види нещата отстрани.

Имаш ли възможност действай момиче, от много приказки файда няма.
Защото много жени са в твоето положение, но нямат този избор.
Успех!   bouquet

# 8
  • София
  • Мнения: 2 508
Честно казано, не мислех, че ще се отъждествя с някоя от темите тук, но това ми звучи някак познато. Т.е. аз и приятелят ми сме много щастливи в момента, но мога да си представя как можем да стигнем до такава ситуация. Ситуацията при нас е подобна - аз печеля двойно повече пари от него, което го изнервя... Моля се на Бога да не стане така... Ако имате съвети какво може човек да направи, за да не се стигне до там, пишете...

# 9
  • Мнения: 4 068
Ти нищо не можеш да направиш. Нещото трябва да го анправи той и то е да разбере, че вие сте едно цяло дет се вика и няма значение кой изкарва повечето пари. Аман от мъже депресари и комплексари. В крайна сметка ако живеете добре и сте щастливи това е най-важното. Друг вариант е той да си намери по-доходна работа и да се чувства на ниво. Сложна е ситуацията определено, но ако мъжа разбере, че най-важното е да сте зедно и да се подкрепяте всичко ще е наред.

# 10
  • София
  • Мнения: 62 595
Мъжете могат да са комплексари точно толкова, колкото и жените. Разликата е в това, че при мъжете "болежките" са различни от женските. Когато някой се чувства прецакан изобщо не се чувства част от цялото, а мъж, който е изхранвал цялото семейство и се е озовал в позицията на загубеняка може да е много страшна гледка.

# 11
  • Мнения: 387
ами мила след като връзката ви е изчерпана какво искаш и търсиш още от нея...бягай далеч и живей живота си, докато си още млада...и докато имаш желание, защото най-вероятно ако продължите така и ти ще станеш като него...което ще е жалко за теб и детето ти...тъй като детето явно е твое не ваше...и моя приятел доскоро работеше много за без пари и се притесняваше...късметът ни се усмихна и точно когато сега чакаме първото си дете  той се мести на по доходна работа...но можеше и да не стане...и той се притеснявам пък и още живеем с родителите му...но той не се отчайва...и това не е причина да не правим секс...точно сега сме още по-близи тъй като разчитаме само един на друг...това е да живееш чрез другия....не заради него....пожелавам ти много сили и ресурси, защото както виждам ресурсите ти са на финал...отиди сама при психолог,горещо ти го препоръчвам....ще ти е полезно...и ще намериш отговори на върпосите които си задаваш всеки ден...много искам да се почувстваш по-добре....защото е жалко за теб и детето ти...да страдате за нещо чуждо...

# 12
  • Мнения: 2 471
lorini от колко време си с приятеля си?

# 13
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Тази вечер съм в гадно настроение, та за това ще карам направо, съжалявам.

Мъжа ти е говедо, егоистично при това. Кой изкарва повече пари в семейството няма значение. Имаше периоди в които аз работех, а мъжа ми не, имаше и обратната ситуация - той работи, аз - не. Важното е да сте наясно, че това е временно и да се подкрепяте, не взаимно да се изяждате през това време, взаимно да си тровите живота и да си опъвате нервите. С такъв "другар в живота" враг не ти трябва. За детето е същото - ще си наемете жена, той ще помага (да не е вързан в ръцете!), и ще се оправите. Егати мъжа, да ореве града точно когато трябва да се държи като Мъж и да влиза в ролята на идиота, когато трябва да се бори  Close

Съжалявам, ама ме ядоса (не че преди това бях цвете) тоя. Това направо не си го представям - две години и отгоре да се прави на лигльо в пубертет  #2gunfire

# 14
  • Мнения: 494
Ама нали от там са ви почнали проблемите, защото са ви намалели проходите. Приеми  новата работа, така ще смениш обстановката, ще имате повече пари, няма да се виждате толкова често и съответно няма да си лазите взаимно по нервите. Дори (за което се надявам) може да започнете да си липсвате един на друг.
 И стига с тези приказки да си бягала. Прави ми впечатление,че в този форум, ако някоя жена  сподели,че има проблеми в брака,почти автоматично бива посъветвана да се разведе. Що за глупост. В някои случаи може би,ама при тебе не ми се струва толкова сложно и непреодолимо. Нали затова се казва и в добри и в лоши времена. Не може човек при всяка една трудност да бяга. Само бяга от проблемите,но те все някога го достигат.
 Разбира се,само ти си знаеш дали си заслужава да се бориш. Успех!   

Общи условия

Активация на акаунт